• В Западна Европа подкрепиха Ердоган, в „популистките“ държави – обратното
• Българските турци гласуваха за демокрацията
Официалните резултати от референдума в Турция за засилване на правомощията на Ердоган показаха драматична картина.
Давам две карти: първата е на самата Турция, където се вижда, че по-развитите региони на страната, крайморските и тези с кюрдите не са подкрепили Ердоган.
Българските турци при комшиите също гласуваха в мнозинството си против президентска република, както и тези у нас.
71.35% от турците в България са гласували „Против“ на референдума, 28.65% са гласували „За“ според КРАЙНИТЕ окончателни данни на официалната Анадолска агенция.
• БЕЛ: от изборите през 2009 г. насам анализирам и доказвам чрез секционните протоколи и резултати по области, че българските турци практически все по-малко гласуват за ДПС и реално то няма подкрепа в „своите си краища. (с изкл. на Силистренско). Твърдях, че и изселниците в Турция правят същото и не поддържат ислямизацията. Сега имаме съвсем официално потвърждение на тази теза, макар и чрез референдума в Турция.
„Ето цивилизационната разлика – в Нилюфер, Бурса населено с български изселници „НЕ“ води с 62%, а в Германия „ДА“ печели с 66%.“ – това написа във Фейсбук Турхан Абдула.
https://www.facebook.com/apdula?ref=br_rs
В подкрепа на думите му давам втората карта: Ердоган печели във Франция, Германия, Белгия, Холандия, Ирландия, Дания, Австрия.
И губи с много в така нар. „популистки“ управления – Полша Румъния, Унгария, южни европейски държави.
Изводите
1. Какво се оказа?
Редица държави в свободна и демократична Западна Европа не са успели да интегрират турските си заселници и да ги приобщят към големите съвременни техни обществени ценности! За разлика например от още прохождащите в демокрацията бивши социалистически държави.
Онези, дето властвал „популизмът“ според лепнатите етикети. Който „популизъм“ обаче се оказва, че е изградил по-ясни критерии за обществени ценности и обществена съпричастност.
Напомням, че практически мнението в медиите и обществата на Запад е категорично – референдумът е стъпка към ограничаване на демокрацията в Турция, така че друго тълкуване е невъзможно. Но „интегрираните“ там явно не смятат така.
2, И какво още се оказа?
Ситуацията е доста срамна за нас, българите.
Навремето българските турци масово протестираха срещу тоталитарния режим на Живков, а ние, „чистите“ българи – не.
Сега те отказват да подкрепят режима на Ердоган, вкл. и толкова зависимите за битието си и съдбата си наши съграждани, живеещи там.
Отказват да го направят въпреки извънредното положение, вълната от над 100 000 уволнени и около 30 000 арестувани след опита за преврат (инсценировка, както написах в разследването ми в пост тук тогава).
Робството държи малцина, мнозина се държат за него, е мисълта на древноримския философ Сенека.
Факт е – ние не желаем да оправим държавата си! Влачим се по течението на родната политика, теглени от големите й два партийни кораба. Другояче нямало как…
Пиша го с горчивина: с всичките си претенции като общество, като българи май все още си оставаме и продължаваме да бъдем роби.
