Много ни пречи единия милион.
Онзи, който някой е взел от „Америка за България“ или „Отворено общество“.
Не ни пречат милиардите, завзети от политическата котерия!
Не ни пречи овладяването, купуването на съдебната власт с пари и постове, облаги и накалинчване на родата по сладки службици.
Не ни пречи политиката на управляващите, която може да се определи като въртиг.з по посока на Русия и предаване на българския национален интерес по минути.
Пречи ни милиона, взет за борба с корупцията, или за преследване на котерията за истинска съдебна реформа.
Това било прокарване на чужда политика.
Ако тази чужда политика иска в държавата ни да няма корупция и да се управлява от хора с визия за бъдещето на страната, за който националния интерес и справедливостта са приоритет, аз съм ок с тази чужда политика.
Ако получилият милиона направи всичко по силите си, за да се бори за освобождаването на България от комплекса на „малката държава“, на „малкия човек“, и неговата работа способства за изграждане на самочувствие у населението, че е гражданин и суверен, аз съм ок с този милион.
Не завиждам, не ми пука,че някой е взел милион, за който аз не съм се борила, не съм искала, не съм се потрудила да получа.
Бих била щастлива, да има повече хора с по милион, които искат да направят нещо за тази недържава, за това население и превръщането им в държава и суверен.
Не бих била ок, ако взелия милиона не свърши нищо, използва го за целите и политиката на друга държава, за изчистване на имидж, за купуване на журналисти, за разпространяване на фалшиви новини, за груб, грозен , неистински ПР на правителството, за да нахрани продажната си душица.
Не ми пречи милиона, пречат ми милиардите, ограбени от нас, които цацаратурата пази!
Всеки, който се бори по някакъв начин със статуквото у нас, дори и с милион, за мен е ок, докато се бори.
Спре ли, няма да е ок!