Стилистичният похват аналогия (от гръцката дума αναλογία – еднаквост, съпоставяне) понякога е необходим, за да визуализира и представи нагледно действителната прилика между субектите.
В случая можем да използваме и алегория, но няма нужда от алегорично представяне на действителността и същността на субектите поради, да кажем, денотативността на употребените термини, т.е., казано на по-разбираем език – в един тълковен речник думи като Бареков, Слави, Ташаци и Путин ще са в един ред.
От гледна точка на психологията и по-конкретно на психоанализата – по този начин русофилите могат по-лесно да избегнат фрустрационните процеси и амбивалентност, водещи до шизофренните повеи на психиката, като се зададе модел за изграждане на защитни психични механизми като:
1. Изтласкване – селективно забравяне на материал, свързан с конфликт и стрес. Примерно – забравям, че съм ташак на Путин, щото паричките не миришат.
2. Потискане – избягване на стресиращи мисли, като не мисли за тях, а за други нестресиращи неща, които отклоняват вниманието. Примерно – мисля си за чалга, за новия джип, а не че съм ташак на Путин.
3. Отричане – интерпретиране на истината, но по удобен за психиката начин без да се позволи на страховия аспект да доминира. Примерно – аз съм ташак на Путин, но няма да ме таковат, щото не всички ги таковат.
4. Проекция – проектиране на личните качества, мотивации и характеристики върху други хора. Примерно – ми, може да съм ташак на Путин, ама и президента, и премиера, и Доган, и Волен също са…
5.Рационализация – използване на някакви„добри“ причини, но не истинските причини за да се обясни реалното състояние на нещата. Примерно – може да съм ташак на Путин, ама карам английски джип, ползвам американски телефон, френски парфюм и ходя да се лекувам в Германия, а освен това ще даря цялата си заплата на детските домове.
Та, тъй с някои представители на русофилите у нас…
