Loading...
Казано в едно изречение: С изборите за председател, които проведе успешно, СДС направо “изби рибата”. Едно е сигурно – Станишев и компания ги чакат нови будни нощи. До преди седмица, формално, основният им дразнител бяха Бойко Борисов и партията му ГЕРБ. Сега на “Позитано” 20 ще трябва да си спомят неприятната тръпка, свързана с “Раковски” 134 отпреди 12 години.
Случи се нещо наистина безпрецедентно за българския политически живот. СДС проведе пряк избор с национални измерения, на какъвто не е способна нито една друга партия. Как ви се струва, възможно ли е такова нещо да се случи в БСП, НДСВ, ДПС, ГЕРБ, ДСБ и т.н.? Отговорът е “не”, а причините за отрицанието са повече от ясни.
Лидерът на СДС Пламен Юруков, при всичките му кусури и трески за дялане, не само се оттегли достойно, но преди това успя да прокара нов, демократичен устав на синята партия и да организира самите избори. Най-голямата глупост, която би могло да направи новото ръководство, е да го изолира при формирането на новите политики.
Шестимата кандидати за поста му, без изключение, проведоха толерантно кампанията си – без лични нападки и ровене в миналото, а с ясна посока към бъдещето. След победата на Мартин Димитров, вторият претендент в балотажа, Румен Христов, се изправи до него на пресконференцията и лично го поздрави пред журналистите.
Особено важно е, че нито един от участниците в надпреварата не постави под съмнение резултатите от вота. Безспорна заслуга за коректността на процедурата има Владимир Кисьов. Споменавам го поименно, защото той е от малцината български политици, които предпочитат да си вършат работата тихо и извън светлината на прожекторите. Със същия стил Кисьов е известен и в Столичния общински съвет.
В деня, в който бяха обявени официалните резултати, дойде светкавичната реакция на Иван Костов и ДСБ. Поздравлението към Мартин Димитров съдържаше директна покана за сближаване на двете партии, дори с възможност за коалиране.
От една страна това е мехлем за душите на повечето привърженици на дясното, но от друга е първото сериозно изпитание за новия лидер. Не е тайна, че сред седесарите има много хора, които не могат да простят на Костов отцепването му от СДС и не без основание подозират, че той търси обединение, за да възвърне образа си на безспорен водач на десните. Възраженията в ДСБ срещу конкретни лица в СДС не са по-малки.
Мартин Димитров ще трябва да прецени много внимателно докъде и как СДС да си партнира със сродната партия. Неговата теза е, че обединението трябва да се търси около провеждането на конкретни политики, но още не се е произнесъл по основния въпрос: Ако изобщо се говори за коалиране, кога ще се случи то – преди или след парламентарните избори? Има ли вариант за пълно обединение на двете партии, или ще се търси създаването на обща парламентарна група, при запазване на партийната автономия.
Каквото и да се случи през следващите месеци, най-важният резултат от случилото се е, че СДС успя да излезе от летаргията, доказа, че отново може да стане основен играч в дясното пространство и да бъде ядро на бъдещото обединение в рамките на ЕНП.
Ако Мартин Димитров подкрепи с твърдост демонстрираните си досега качества не само на експерт в икономиката, но и на ловък дипломат в политиката, ще спечели не само СДС. А ако и Иван Костов, и Бойко Борисов проявят благоразумие, шансовете БСП и ДПС да изхвърчат с шут от властта, ще се увеличат многократно.
