Loading...
Краставите магарета се надушват отдалече. Много отдалече. И се събират. Така се получава магарешки табун. Целта на табуна е да напише магарешките правила, които да са задължителни за всички, а те да си реват на воля, та да ги чуват всички и да се страхуват, защото трябва да си мислят, че реват лъвове. На това се казва „Магарешка работа!“
Иначе Созопол е едно красиво градче. Но за разлика от Карлово и Калофер там не са се родили Левски и Ботев. Там се е родил Божидар Димитров, чиито портрет непременно ще окача в обора си, ако си купя магаре. Този портрет ще изпълнява ролята и на огледало. Независимо от лицевата характеристика на магарето. Ако бях един магарешки Чезаре Ломброзо, щях да напиша трактат за това. Всяка събота по БНТ имам среща с прототип, който ми дава богата фактология за това.
Интересното е, че от съботното предаване по БНТ текат две различни поточета. Едното поточе е общо взето чисто, защото е взето от добър извор. Личи си, че е чел доста, но е чел чисто консумативно. Там, където е чел от сериозните книги нещата са горе-долу добре. Особено ако се премахне патоса, който би трябвало да е неприсъщ за един сериозен историк.
От друга страна тече едно кално поточе, което е свързано с лява демагогия, лични пристрастия и желанието да блесне като тамада в някоя созополска кръчма. И какво става, като се смесят поточетата? Вероятността да победи бистрото е нулева. Мътилката винаги побеждава чистата вода. А кой пие мътилка? Само обезумял и изперкал турист, загубил се в пустинята, или изхвърлен от групата. Т. е., този, който харесва чалгата и избира ГЕРБ. На него сурогатите и ерзацът му харесват дефинитивно.
Човек, който претендира да е историк, трябва да обясни смислено няколко неща. Едното е, защо трябва да стане агент на комунистическите служби, за да работи за Родината си. Нима ако не е агент не може да работи? Може би ще иска да каже, че тогава достъп до повечето документи бяха на разположение единствено в секретния архив. Това означава, че агентът е станал такъв изключително за себе си, за да изпревари или елиминира честните историци, нежелаещи да служат на една идиотска доктрина. Ако той е искал конкуренция между историците, е трябвало не да става агент, а да се бори тази информация да бъде достъпна за всички, независимо дали са агенти или не. Това е нормалното мислене. Но БД мисли по-иначе.
По същите причини е влязъл и в редовете на бандата, наречена БКП, по-късно мимикрирала като БСП. Ако беше мислещ, честен и достоен човек, той щеше да изпълни клетвата си, дадена при приемането му в БКП и да даде живота си за запазването и. Но той не го направи, както, впрочем, и всички останали. Това „своеобразно“, отношение към обетите му, му помогна много да стане член на ГЕРБ, която има претенции да е „антикомунистическа“. Но той, всъщност, беше агент на ГЕРБ още докато беше във Висшия партиен съвет на БСП в качеството си на общински съветник.
Интересно е отношението му към проф. Богдан Филов. От една страна твърди, че го харесва като историк, а от друга страна го плюе като политик. БД не разбира, че е в много по-трагично състояние от Богдан Филов. Филов е европейско име в историята и археологията, а като политик си е водил дневници и в тях е описал политическата си кариера като министър-председател на България. Книгата е честна и смислена. Разбира се, от разстоянието на времето се открояват и грешките му. Но като се вгледаш в дървото не виждаш гората.В крайна сметка БД не може да се сравни с кутрето на Филов нито като историк, нито като политик.
Стилът на БД е като за созополска кръчма. Да кажеш нещо ефектно и разбираемо, независимо дали е вярно или не. В това отношение напълно пасва със стила от пазара в Банкя, Затова и двамата политически ергени ББ и БД се харесаха и се хванаха с другите селски ергени и моми на едно политическо попфолк хоро. Там стъпките са:Сутрин-напред, а вечер назад, в изходно положение. И като направиш равносметка, си все на едно и също място. Но оправдание има. Я музиката свири фалшиво, я мегданът е неравен, я предишното хоро се е наакало и ти си се подхлъзнал на акито.
В предаването си от 3 юли излагацията беше мащабна. На въпрос на зрител за възможностите на СССР да излезе победител във войната с Германия без помощта на САЩ и Великобритания, БД отговори, че имайки предвид потенциала на Русия зад Урал, със сигурност СССР би победила. Някакви си 15% от въоръжението, екипировката, храната и транспорта били американски и английски. А Сталин се насрал от страх и чакал да го арестуват. Явно, книжките и учебниците, които е чел БД по тези въпроси не ще да са били от най-читавите. А и едва ли сериозен историк би се хванал да обяснява какво щеше да се случи, ако… Такава наука, която да обяснява какво ще се случи, ако… вероятно се казва „акология“ и досега освен в празното дърдорене на агитпропагандатори и полуинтелигенти не съм срещал. Умният човек и особено умният историк не биха се хванали да обясняват щеше ли баба им да е мъжка, ако имаше дръжка. Вероятно става дума за „на теслата дръжката“. Въпросът е несериозен и подвеждащ. Защото с изменението на един параметър се изменят всички параметри и възможността за правилно предвиждане става невъзможна. Ще ви дам един пример. Ако войната на СССР с Германия се беше проточила още няколко месеца заради отказа на САЩ и Великобритания да доставят оръжие и прочие необходими за война неща, вероятността Хитлер да създаде пръв ядрено оръжие става твърде голяма. И тогава?…Нека БД отговори на този въпрос. Бас държа, че той и на този въпрос ще даде някакъв отговор от типа „Кипучая!Могучая!“ Както с лека ръка приписа капитулацията на царска Русия, защото смъкнали царя. Иначе Русия нямало да загуби войната. Това в устата на един човек с претенции за историк звучи абсурдно. Историческа истина е, че Русия загуби войната и като исторически факт не подлежи на коментар. Коментарът е публицистика, а история не се завършва във факултета по журналистика и в съответните филологии. Ако може да се ползва от социолози, тактици, следователи и то не след като нещото е станало, а преди това, за да се предотврати.
Жалка история!
Войната не е трудова дейност, като прекопаването на лозето край Созопол с мотиката. Войната е сложен апарат, който се състои от армия, икономика, пропаганда, народопсихология, комуникации, инфраструктура, разузнаване, анализи, дипломация и какво ли още не.
Това, което прави БД е да си играе на оловни войничета.
Да, съветската армия е била свръхвъоръжена и мобилизирана. Била е подготвена и въоръжена, била е тактически и физически подготвена за война. Но не за отбранителна, а за нападателна война. Тя е била в последния стадий на дислокация непосредствено до границите си с Полша и Румъния, които тогава на практика са били границата с Германия. В петкилометровата зона е било струпано оръжие, снаряжение, боеприпаси, гориво, комуникации, хранителни припаси и лазарети със съответното оборудване и лекарства за започване на настъпателни действия срещу Германия. Германците са изпреварили с две седмици съветското нападение. Със светкавичен удар те нахлуват в тази зона и са потресени от невероятното количество оръжие, боеприпаси и всичко останало, стоварено буквално на границата. Операция „Барбароса“ е била планирана за около 3-4 месеца да се завладеят Москва и Ленинград преди да започне есенната киша и лютата зима. Така е било планирано горивото, боеприпасите, храната и екипировката на немската армия. Това, че са издържали много по-дълго е за сметка на трофейното оръжие, гориво и припаси, които са завзети именно в приграничната зона. А това никак не е било малко. Там са взети като плячка или унищожени близо 80 процента от оръжието за нападение боеприпасите, горивото и всичко останало. Колко му е на един танк да му замажеш петолъчката и да му нарисуваш черния кръст? А за горивото и това не е необходимо. Как може да разбере БД, че основната логистика в съветската армия е била извършвана с конска тяга и „ЗИС-5″ / а не „ГАЗ-5″ както каза БД/ . „ЗИС-5″ /Завод имени Сталина/ е бил с товароподемност максимум около 500 кг, а един „Студебейкър“ товари в пъти повече и има скорост, мощност и комфорт непознати за тогавашните съветски обози. Вярно, няма и пътища и есенните дъждове и пролетното топене на снеговете правят транспорта твърде зависим и несигурен. Но самият факт, че един „Студебейкър“ е имал товароподемност около 8-10 пъти по-голяма от „ЗИС-5″ вече звучи малко по-различно. Затова 15 % от транспорта на практика означава над 100% подобряване на транспортните възможности на армията. И защо Покришкин е летял на „Аерокобра“, а не на „Ла-5″ или на „ИЛ-2″? Защо съветските военачалници са се возили във „Вилис“, а не на коне или в прословутата „Антилопа Гну“ на Остап Бендер? По същество качеството на едно оръжие, двигател, апаратура и боеприпас имат освен количествено измерение и качествено. Тогава може да се промени процента не на количеството, а на приноса му. И тогава може да се разбере, че всъщност 15% по принос могат да се равняват на 50,60 и дори повече проценти за приноса на използвана техника. Тези неща са непознати за БД, понеже, от една страна той приема безкритично всичко съветско, а от друга страна той просто е назубрил едни текстове и това е всичко. Както има един лаф „от дърт турчин ходжа не става!“ И от него историк не става, както и от над 90 % от неговите колеги. Те са изучавали квазиисторическа публицистика, а не история. И вече няма как да я научат. И ако си мълчат, ще бъде най-добре.
Това, което изобщо не засегна БД е, че САЩ избраха СССР за съюзник във войната с Германия, а не Германия, за война със СССР. Това е въпрос, който е много по-важен от това какво оръжие и колко е било дадено на Съветската армия. Тук се крие основния подтик за помощта. Този въпрос е основен и съвсем не е еднопланов. Не „Холокоста“ е виновен за това. Когато още в началото на 20-те години САЩ чрез Арманд Хамър установява близки търговски и приятелски контакти с Ленин, а по-късно и със Сталин за Хитлер никой още не знае, а немски концлагери по тертипа на ГУЛАГ не са и планирани. На всичко отгоре Ленин и Троцки са извършили т. нар. „революция“ с немско злато. Знаело се е и за Рапалския договор и тайните му клаузи между СССР и Германия. По силата на тайните клаузи, 14 огромни машиностроителни и авиационни заводи са били отворени за немските конструктори и производители, за да могат да конструират и произвеждат тежко оръжие, забранено по мирния договор след капитулацията на Германия при загубата на Първата световна война. Заслужава да се помисли защо въпреки това САЩ още в началото на 20-те избраха именно СССР за съюзник, въпреки, че там вече имаше див комунизъм, който ако беше отишъл в САЩ, щеше да направи американците като мишки в трици и при думите Стомана и Бръбмбър /Сталин и Жуков/ щяха сега да залягат по дупките и да се насират от страх. Този въпрос е много по-важен не само от доставките, но и за формирането на съвременната история сега и за още неопределен срок. САЩ стават световна сила № 1 едва през трийсетте години след „Голямата депресия“. Германия и СССР се стремят неистово, по свой начин те да са № 1. Е, нека БД отговори на мястото на САЩ кого би избрал? По-силния и организирания, или по-слабия. Но това са тънки работи за БД и той вероятно нещичко е прочел, но не го е разбрал. И няма за кога да го разбере.
Още един въпрос засегна БД, по който не е мислил. Че „С нами Бог!“ мотивирал съветските войници. Възможно е това да изиграло някакво значение за вярващите, но за комунистите-атеисти и мюсюлманите-войници от Съветската армия това едва ли е повлияло положително. По-скоро е обратното. Начинът на изказ на БД и тук е тип „Созополска кръчма“ и „Пазарът на Банкя“. Едностранчивият поглед върху такива важни неща, като историята, не водят до добри резултати. Историята не е стихотворение, което да наизустиш и да плямпаш наляво-надясно колко си умен и начетен. Но той, увлечен от собствените си приказки заразказва и за стиховете и публицистиката на Ботев. Така се прояви като „всестранно развита личност“ сред „всестранни кретени“, където свободно може да дрънка най-невероятни небивалици и глупости с назидателния тон на ментор. Явно, неславянския си външен вид БД неистово се опитва да компенсира с рефлективно русофилство. Прочее, същият проблем имаше и неговият покоен колега проф. Николай Генчев. По този повод след една изцепка в Съветското посолство /преди разпада през 1991 г./, че ние всичките сме славяни му написах:“ Кольо, като гледам широкото ти бяло славянско лице, сините ти славянски очи и русата ти славянска коса си казвам: “ Да те … в славянина!“ С него бяхме приятели и той държеше на майтап. Иначе беше хърбав, с издължено тъмнокожо лице и гарваново черни очи и коса.. Абсолютно нищо общо със славянските черти. С БД нещата са близки, но той няма качествата и чувство за хумор на Бачо Кольо.
Бих могъл да напиша още цяла студия за БД, но няма смисъл. Той не е фигура, която се нуждае от допълнително изучаване. Просто с този анализ на едно предаване исках да покажа една цяла група от хора със сходни възможности и силно ограничени интелектуални дадености, които по правило заемат висши държавни и административни постове, без да имат нито ресурси, нито подготовка за това. Нас ни управляват идиоти, избрани от други, още по-семпли идиоти. И ако ги вземеш на сериозно ще изперкаш тотално.
Остава ни само историчността и чувството за хумор.
Без него сме тотално загубени!
