Loading...
Което в „белите“ страни е най-лесно, в България е най-трудно. Тридневни неволи с важното поделение на Министерството на правосъдието
На 29 юни 2010 г. като управител на фирма отидох да си подам годишния финансов отчет в Агенцията по вписванията. Аз съм инвалид с увреждане на десния крайник – запушена артерия в коремната област, вследствие на лекарска грешка.Това води до недобро оросяване, което пък не ми позволява да стоя повече от половин час права – кракът изтръпва.
Стигайки пред Агенцията по вписванията в софийския квартал „Гео Милев“, ме очакваше една огромна опашка.Тя се виеше от входа на Агенцията двойно до бул. „Шипченски Проход“. Попитах за номерца или какъв е редът, но отговорът беше – на опашката!
Възмутени граждани казаха, че и те били инвалиди и трябвало в 6 сутринта да отида.
Придвижих се до полицая и показах ТЕЛК и лична карта.Обясних, че съм инвалид.Полицаят извика служител от агенцията, който рече: „Я да Ви видя документите. ОООО – вие имате повече отчети.“
Усъмни се, че подавам декларации за много хора. „Какви много, отговорих аз – това са копия на сегашния и миналогодишния ми отчет. Виждате – името е от моята лична карта.“
Служителят погледа и отсъди:
„Вписвате счетоводителката на първия ред и тя идва да виси, вие като не можете. Другият вариант е Електронен подпис.“
Изгони ме. Аз обясних, че моята счетоводителка работи с електронни подписи и не се реди. Чиновникът ме контрира железно: „Ми намери си друга!“
Почувствах се дискриминирана. Ако имаше номерца, или бях здрава щях да се подредя на опашката. Изходът ми беше само да имам пари и да платя на някой да го стори, или електронен подпис, което значи пак пари.
Тръгнах си, вървях и ревах. Понеже съм преживяла ракова операция знам колко са безсмислени всички тези дразги и колко нищожен е животът. Реших да си търся правата. Електронният подпис е 100 лева. Ще ги дам – иначе глобата е 3000.
Отидох в БиТиВи. Охраната ми даде един телефон на секретарката, на който никой не отговаряше. Исках да отидем с телевизионен репортер и на място, със скрита камера, да заснемем това отношение към инвалидите. Когато човек е различен – инвалид, той е по-чувствителен. Нуждаейки се от чужда помощ, която не е безвъзмездна, този факт го прави безпомощен.
Звънях, звънях на тази неизвестна секретарка от портала на БиТиВи и… никой.
Реших да си направя Електронен подпис.
Отидох на едно място – на ул. „Иван Вазов“. След като почаках доста дълго, ми поискаха на хартия актуалното състояние на моята фирмата. Кой знае защо ми е пререгистрацията в Търговския регистър, като все трябва да нося тая пуста хартия .
Не я носех и си тръгнах. Отидох в поделението на „Информационно обслужване“ АД до Следствието в кв. „Дървеница“, и след като почаках час и половина, срещу 100 лв. все пак се сдобих със заветния „електронен подпис“. Часът беше 16. Отиде целият ден в ходене по „служби“ и в емоции.
На другият ден – 30 юни, отидох пак до подопечната на правосъдното министерство Агенция по вписванията. Опашката пак беше внушителна.Чак до ул.“Коперник“ – по 4 човека в редица. Направих снимки и видео и се върнах в офиса да се боря с електронния подпис.
Оказа се доста сложна процедура.
Опитах се да си кача програмите, нещо качих нещо не и извиках специалист. Благополучно в 14,30 се бях справила с инсталирането. И започнах да си прикачвам отчета. О – не би. Закачвам – той се не качва. Проба – не, проба – не.
А то файлът трябвало да е специален PDF. Размерът му да не е повече от 4GB. Неща, които никъде не са написани. Претърпях още едно разочарование.
Изключих компютъра и реших да тегля не една, а много, много майни на държава, служби и т.н. Да ме глобяват!
На 1 юли, сутринта оптимистично се заредих на компютъра, с намерението на пресен акъл и оптимизъм да сваля „демото“ и да си запиша всяка стъпка.
О – отново не би. За втори път крах.
Видеоуроците не се отвориха с уиндоски програми.
Издирих програма да отваря „видео“ и отворих „демото“. И така стъпка по стъпка достигнах до заветния край. И когато трябваше да кажа – „Да“, аз казах „Не“. Въпросът беше толкова мръчкав и никъде не беше обяснено, че това е въпросът за потвърждение на отваряне на електронен подпис.
Реших, че пак нещо съм сбъркала. И хайде пак по колеги електронни инженери. Те си инсталираха програмата, видяха, че подписът и програмата работят, и казаха – „Да“. И – пак въвеждай данни, и пак потвърждавай, и най-накрая – трябвало да се изчака, а не да се рови в някаква библиотека – както пише на „прозореца“, после неясноти и вече настина „най-накрая“, потвърждение за подпис.
Ноооо – трябва да се види дали се обработват документите. Ами като написах повече отколкото трябва, не само входящия номер, както е по „демото“, но и фирмата – отново нищо не излиза.
Обаче на финала се справих – Ура!, в 16 часа, след 3 дена борба и адреналини се справих!
Накратко – Живейте в БГ да не скучаете! Иначе на ония там другите от ЕС им е толкова скучно и уредено, че мозъкът ще вземе да им закърнее.
Апропо – като просрочих с 1 ден подаването на вездесъщия си отчет, дали ще ме глобят?!
И моя ли беше вината че съм саката?
И къде беше граждански ангажираната БиТиВи? Висях безпомощна 1 час пред входа й, без грам внимание.
Да – виновна съм. Случи се – отидох в последния момент да се отчета пред държавата. Имах здравословни проблеми. Но все пак – в каква държава живеем – държава на вълци?!
