Loading...
От днес България облече жълтата фланелка на тъпотата и малоумието. Дъртите пръдльовци и едно семпло момченце създадоха и запяха химн на МВР. Скудоумието, гъзоблизането и липсата на морал докараха нещата до естествения им финал. Културата на пазара в Банкя победи истинската култура окончателно и вероятно за много дълго време. Времената за поръчкова халтура се върнаха. Върнаха ги хора, които си бяха такива и преди преврата на 10 ноември. Реставрацията се допълва от бодигарда на Живков-премиер и сина на шофьора на Григор Шопов-вицепремиер и министър на МВР.Какво можем да очакваме оттук нататък?
Семплото момче, изпълняващо това оригване отне 20 минути по една телевизия, за да обяснява, че е разочарован вече от БСП и се е сприятелил с Цветан Цветанов. Микрофонът в ръцете му се стопи от срам. Момчето искаше да каже нещо, но явно смисленото говорене не му е силната страна. Не знам защо наблегна толкова на приятелството си с Цветанов, но доколкото си спомням, беше приятел и с Румен Петков. Тази тенденция ясно показва, че следващият му приятел ще бъде следващият министър на вътрешните работи. Предполагам, че за него Тончо Русев и Евтим Евтимов ще сътворят попфолк опера. И ще я изпълнят Веселин Маринов и Сашка Васева. Възможно е либретото този път да бъде дописано и от дупнишката културтрегерка. Напоследък и тя прописа в стил Евтимов.
Много ме впечатли текста, че „Моята милиция ме пази“. Това вече съм го срещал. В поемата „Хорошо“ на Владимир Маяковски има следния текст:
„…Розовые лица.
Револьвер
Желт..
Моя
милиция
Меня
бережет.
Жезлом
правит,
чтоб вправо
шел..
Пойду
направо.
Очень хорошо…“
„Розови лица. Жълт револвер. Моята милиция пази мен. С жезъла/палката/ показва надясно /правилно/ да вървя. Ще тръгна надясно/правилно/. Много добре.“ Превод-Босия.
Но има в поемата и още един епизод, който не е за пренебрегване и пряко кореспондира с приятеля на Веселин Маринов, който е послушал Маяковски и е постъпил според съветите му:
„…Юноше,
обдумающего
житье,
решающему-
сделать бы жизнь с кого,
скажу
не задумываясь-
„Делай ее
С товарища
Дзержинского!…“
/На юношата, обмислящ живота си, решаващ като кого да живее, ще кажа без да се замисля-„Живей като другаря Дзержински!/ Превод-Босия.
Други неща, които мога да очаквам от това трио е да напишат „Химн за клизмата“, защото разбрах, че Веселин Маринов май имал и приятел санитар. Дори бих го облекчил, че вече има „Ода за пръднята“ и „Ода за срането“. Ако иска, може да ги обедини и да се получи „Химн за клизмата“. Така в деня на медицинските работници 7 април, Лекарския съюз, Съюзът на медицинските сестри и гилдията на санитарите ще изпълняват хорово този химн и ще доставят удоволствие на пациентите си, които имат проблеми с газовете и акането.
Ще издиря и други приятели на Веселин Маринов и ще изпратя списък с професиите, които практикуват на Тончо Русев и Евтим Евтимов, за да ги химнират. А може и да ги „химен“-ират, както е правила навремето колежката на Евтимов-Сафо. Нейните припеви често са били :“Химен, о хименае!“
На времето имаше една песничка, която се третираше като „хулиганска“ и само заради нея родното МВР вкарваше в лагерите тананикащите я. Тя не беше създадена от „мастити“ поети и композитори. Тя беше създадена от честни и безстрашни хора като Сашо Сладура и се пееше от всички, въпреки опасностите от лагер, затвор или пребиване. Както стана с Леа Иванова, изпратена в лагер и Сашо Сладура пребит от бой и инквизиции.
Текстът беше горе-долу следния:
„Джип, джип джип, джип, джип, джипе.
Курортен пансион
И три години бачкане
По новия закон.
Джип, джип, джип, джип, джип, джипе.
Курортен пансион.
С джипката на МВР-
Хайде в Белене!“
И тогава същите тези автори на химни за милицията създаваха „непреходни дитирамби“ за МВР и службите. Явно, това е тяхното амплоа.
Дерзайте, колоси на културата на пазара в Банкя!
Творете, орли на белезниците и нагайките!
Възпявайте българския милиционер-творец на посирането без клизма!
