Loading...
Най-накрая и това се случи, влезнах в лек творчески спор и с индивид от мъжки пол, да си призная не ми хареса особено, друго си е дамския изказ и ирония, абе въобще жените могат да спорят по-качествено.
Та, сядам си аз на мястото в маршрутката, отварям си вестника и се задълбочавам в ставащото по света и у нас. След малко усещам и подушвам как някой сяда на мястото до мен, следвайки интуицията си не му обърнах внимание. Но явно на индивида му липсват социални контакти, макар че съдейки по миризмата носеща се около него, съвсем до скоро бе водил контакт от интимен характер с бутилка ракия, явно това не му бе достатъчно, защото почти веднага след като се разположи до мен реши да завърже разговор, обърна се към мен и изфъфли:
– Ей чш, я мръдни малко бе!
Сега вижте аз принципно съм много спокоен човек, с нормално кръвно, но някак си обръщения от типа “ ей чшшшшшш“ леко ми завишават кръвното налягане, воден от емоциите си реших да зарежа добрия тон и да навлеза в неговата тоналност, отговорих му:
– Ха, че аз ако мръдна още малко съвсем ще откача и тогава става страшно!
Хъм, май не ме разбра, изгледа ме с огромни учудени очи и избоботи:
– Кво, ко каза?
– Казах, че ако мръдна още малко, тотално откачам и става страшно!
Тук се замисли или поне доби вид на мислещ, смятам, че това е процес, който много трудно да не кажа невъзможно да му се отдаде, но той ме изненада – разбра какво искам да му кажа. Не му хареса.
– Ти кво искаш да кажеш бе, смачквам те, цайс ентелегентен.
Що бе, защо всички се хващат за очилата ми и какво си мислят, че като нося очила, не мога да псувам и се плаша лесно ли. Сега вече стана интересно, тотално оставих вестника и реших да разнообразя сутринта си, предавам диалога ни.
– Та какво по-точно искаш да ми кажеш за цайсите!
– Ае да не ми се правиш на отворен, да не ти завра очилата в задника.
Е не, това вече ми дойде в повече, първо мразя някой да посяга на очилата ми и второ тоя за какъв се мисли бе.
– Глей сега, приликата ти с прародителите ни не е само външна при теб, и на интелектуално ниво го докаваш близо до маймуните.
– Ти кво бе обиждаш ли ме а?
– А че защо аз да те обиждам, тя природата те е обидила достатъчно, мойто си е гавра направо.
– Абе ей, а да не ми говориш тока щото…..
– Кво щото бе, ти за къв се взе, айде да преставаш защото вече не ми е интересно почвам да се дразня.
– И какво ще направиш бе, цайс смотан.
– А нищо особено, правя ти обувките сираци, а в лице те докарвам на пекинез.
Ха тук думите му свършиха, просто си и нямаше идея какво му говоря само измуча нещо пак от типа
– Ти кво искаш да кажеш бе.
Вече не ми бе интересно, прекалено първично взе да става всичко, не си падам така, всъщност обичам първичността, но в друга обстановка и с друг индивид., казах му.
– То нормално човек да е тъп, ама ти направо прекаляваш!
Ей това със сигурност му докара главоболие от мисълта какво точно искам да му кажа, реших да не му обяснявам.
Всъщност разменихме си още малко любезности, той дори направи нещо като опит да ме удари, не му се получи, хванах го, ако не се бе успокоил имаше опасност да му се наложи да си сменя навиците и да се учи да си служи с лявата ръка. Знаех си, че часовете прекарани във фитнес залата ще ми се отблагодарят. Явно най-накрая разбра че въпреки вида ми цайс ентелегент, мога да бъда и простак и се отказа да спори. Твърде грубо се получи за моя вкус, не ми допадна особено.
Продължих да си пътувам, наслаждавайки се на вестника, полъха на отворения прозорец и обгърнат от алкохолните му изпарения.
