Без шофьорска книжка, без паспорт, скитах се немил недраг, народен враг! (заради неплатени здравни вноски). Така ще започват книгите, които някога децата ще изучават в часовете по литература. Ако има кой да ги издаде разбира се. Но това е друга тема. А в часовете по история, ще набиват в обърканата глава на поредното подрастващо поколение името на голямата Десислава Атанасова. Хлапета пламенно ще спорят, кой е бил по-велик – тя или легендарната Искра Фидосова, наградена с орден „Стара планина“, доказващ чистия й произход. Но и това е друга тема.
Да, интересно бъдеще се опитват да изградят нашите именити съвременници. Редом до великите и не толкова великите, да боднат своя лик. Дали си дават сметка за преходността на своя живот и колко милиони ще ги наричат със звучните – „задник“, „капут“ и „боклук“? Как ще се изучават поредните национални катастрофи. Поредните крадци и убийци. Или просто некомпетентни в своята работа хора. Дали ще се чудят на своите бащи и майки как са позволили подобна сган да процъфтява? Да мачка техния живот, оставяйки своите следи и дългове на тях. Дали пък самите наследници на тази сган ще се чувстват зле? Или ще вдигнат гордо своята глава без срам? А дали изобщо ще се знае това?
Или забулено в тайна тъмното им дело ще заспи вечния си сън? Сън, обвит в слюнка от пълните гуши на флагманите на свободното слово – медиите. Но и това е друга тема.
Сега е нашето настояще. Настояще, в което ако попиташ тези пеещи на 15 септември деца какво е Белене, ще кажат – Абе, тва е тва… АЕЦ-а там…