Loading...
В стремежа си да се оправим максимално бързо ние сме готови до приемем за месия всеки български политик, който обещава най-много и най бързо. По този начин ние търсим гения в политиката, а намираме гения на демагогията. Постепенно се избистриха нещата и ние започнахме да приемаме сравнението с режима на БКП и Живков за нормална база за сравнение. Малцина си дават сметка, че от една страна ако сравняваме комунистическия режим с пазарната икономика правим опит да сравним несъвместими доктрини, а от друга страна ниската база за сравнение никога не може да даде високи резултати.
Високото качество при свободния пазар идва от високата конкуренция на качествени продукти. Когато има конкуренция или трябва да си пръв, или да бъдеш най-добър. Останалите са фон. Само в изострена до много високо ниво конкуренция се появява геният.
В случая става дума за конкуренция на идеи в политиката.
Какво представлява геният?
Има два типа способни хора. Първият тип са професионалисти, които изучават проблемите и ги анализират. Въз основа на тези анализи те създават стратегии и програми, които усъвършенстват или оптимизират една практика. Например управленските практики. Втората група, която е значително по-малка, има въображение, което е качествено различно ниво от изследването и анализа. Разбира се, в настоящата статия няма да говорим за психично болни хора, които имат безумни видения и бълнувания. В нашия случай ще говорим за хора, чиито интелект, морал и въображение са подплатени и с една завидна организаторска възможност да реализират вижданията си.
Нека направим един бърз преглед на досегашните правителства. По разбираеми причини няма да анализираме служебните кабинети.
Правителството на Андрей Луканов – Луканов беше човек с някакъв интелект и опит, но не и в конкурентна среда. Липсата на морал и навиците му да интригантства, неимоверният му стремеж към задкулисни игри и власт в сянка го лишиха от възможност да управлява ефективно и отговорно. Той нямаше никакви намерения и качества да прави реален преход, а това бе най-голямата нужда за България по онова време. Екипът му бе слаб и безидеен. Рефлексите за бягство от отговорност и открита борба на идеи бързо го доведоха до истинското му ниво, на политически боклук. Ако трябва да потърсим гениалност у него безспорно той е геният на интригата
Кабинетът на Димитър Попов /Митко Паричката/ – Един професионален хитрец и тарикат, избран поради пълната му зависимост от Луканов и групата му. Човек, който никога не се е занимавал с политика и финанси. Човек, който няма никаква идея за прехода у нас. Късметът му, че стана преврат на 10 ноември 1989 г. го спаси от арест, съд и затвор. Реализацията му от службите и прокуратурата са били насрочени буквално в края на същия месец. Всички тези събрани за него материали попаднаха в ръцете на Луканов и той не се подвоуми да го направи министър-председател лесен за ръководене и манипулиране. Гениалността му е в сферата на бягане от отговорност.
Правителството на СДС и Филип Димитров – Посредствен адвокат. Посредствен във всяко едно отношение човек, който никога не е имал идеи за прехода на страната и не е имал морални и психически сили да наложи някоя идея.Уплашен от невъзможността да управлява поиска вот на доверие, знаейки, че няма да го получи, но по този начин прехвърли отговорностите си върху парламента. Гений на посредствеността БСП и Жан Виденов- Липса на идеи, липса на опит, липса на кадри, липса на тактика. Той се сби с всички и бе принуден да заеме кръгова отбрана-най-лошият възможен вариант за един политик. Гениален антиполитик.
СДС и Иван Костов – опитен и наблюдателен икономист от старата тоталитарна закалка. Внимателен и настойчив. Добър организатор. Той оптимизира старата социалистическа административна система. Прикрит и балансиран в действията и приказките си. Пълна липса на морал и отговорност. Безскрупулен. Идеите му са за усъвършенстване на стария модел, а не за успешен преход. Гений на статуквото.
Симеон ІІ и НДСВ – Липса на интелигентност, идеи, отговорност и морал. Професионално абсолютно неподготвен. Гении на мистификацията.
Сергей Станишев – В много от своето премиерстване напомня за Филип Димитров. Неподготвен, без капацитет, без опит и организаторски талант. Без познания в областта на финансите, икономиката, партийното и държавно строителство. Абсолютно безотговорен. Единствените качества, които има е да бъде опозиционер. Безогледен опортюнист. Гений на инфантилността.
Бойко Борисов – от всички предходни правителства е взел по една лъжичка и ги е смесил. Дилетант на много ниско ниво във всяко едно отношение. Пълна липса на интелигентност, самокритичност и отговорност. Примитивен. Живее в непрекъснато колебание, но се представя и изживява като „мачо“. Влизането му в МВР като главен секретар го спаси от арест и съд. Реализацията му бе насрочена две седмици, след заемането му на поста. Гениален танцьор на прословутото „философско танго на Ленин“ – „Крачка напред-две крачки назад“.
Ако включим в класацията и четиримата досегашни президенти ще открием, че обединяващата ги линия е пълна посредственост и примитивен начин на мислене. Ако трябва да охарактеризираме президентите и по-голямата част от премиерите ни ще стигнем до термина „Селски ерген на мегдана по време на традиционния събор“.
Така достигаме до същността на нещата. Липсата на експертни, политически и организационни качества ни довеждат до естествената инерция да не сравняваме тези правителства с нещо качествено, а да се обръщаме рефлективно към времето на Живков, който безспорно в много отношения превъзхожда всички изброени по-горе правителства. Точно това е най-яркият пример как липсата на конкуренция изтласква нагоре посредствеността или дори кошмарното управление на БКП, начело с Т. Живков. Безспорно, от това по-лошо нещо за нас няма. Гениалният човек не може да се появи и изяви в една изключително посредствена среда. Появата му може да бъде посрещната единствено като проява на човек с психични отклонения. Гениалността се появява в среда на високо интелигентна конкурентна среда, каквато, за съжаление, у нас все още няма. Геният не иска да е по-добър от другите. За него това съвсем не е достатъчно. Той иска да е съвършен. Съгласете се, че да бъде един човек по-добър политик, експерт и организатор от гореизброените кабинети никак не е трудно. Но да бъдеш по-добър от примитивните и безотговорни тарикати съвсем не означава съвършенство. Затова можем да очакваме геният на българската политика едва когато бавно и мъчително повдигнем нивото си на мислене, отговорност и морал. Ако не се случи нещо изключително сме обречени на един бавен процес на поумняване и придобиване на политически опит.
Photo: Keystone/Getty Images
Тодор Живков нa среща в Боровец през март 1966 с новоизбрания начело на Комитета по култура и изкуство Павел Матев
