СКАЗАНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНОТО НИ САМОЧУВСТВИЕ, ЗА ПАНДИТЕ И ХОРАТА

Непатетична история на обречеността • Накъде, човечество?

Светът сигурно е полудял, а нашенци поне два пъти!

Неделя, 31 октомври 2010 г. Заедно с връщането към традиционното т. нар. астрономическо време българските медии се вълнуват преди всичко от изборите в… далечна Бразилия.[1] От какъв зор? Да не би Пловдив да се побратимява с Рио де Жанейри и Варна със Сао Паоло? Или пък Бразилия да се превръща в един от основните търговски партньори на страната ни? Дали пък над нея няма да се изсипе златен дъжд от бразилски инвестиции?

Нищо подобно. „През 2008 г. износът на България [за Бразилия] достигна най-висока стойност от 109,4 милиона щатски долара.”[2] Дребна работа. Същата година дори експортът ни за Нигерия е бил по-голям – за 126,5 милиона долара.[3]

Причината за небивалият интерес се оказа фактът, че по бащина линия кандидатката на левицата била… „българка”, моля ви се. Вятър и мъгла! Българин ще рече „Божи човек”, а тази почти сигурна президентка на огромната държава[4] няма нищо общо с това определение. Тя е комунистка, излежала присъда за терористична дейност. Седмици по-рано екип на ТВ7 подарил българско знаме на другарката Дилма Русев?![5] И явно се гордее с „подвига” си. Със същия успех би могъл да връчи трикольора на Ким Чен Ир или на Раул Кастро Рус.

Откъде се взима това тъй ниско национално самочувствие и готовността за преклонение пред всичко чуждо? „Помежду си лихи, буйни, топорни, пред други сме тихи, мирни, покорни…”[6] Може би идва от десетилетната материална и духовна мизерия, от непознаването на собствената ни история, от отучването да ценим нашето, от множеството години на индоктринация, отчуждили ни от всичко българско и от вярата в собствените ни сили. Има още фактори, довели до самопрезрението ни, което се страхуваме да признаем. В замяна на това, изглежда, заразихме с нихилизма и безразличието си и онези, на които доскоро се възхищавахме – западняците. Но всичко по реда си…

This world is your world, this world is my world…[7]

Така си мислех. Обичам животните, но въпреки това смятам, че човекът е най-висшето Божие творение. Не казвам, че този свят непременно трябва да принадлежи единствено на него. Добре е да го споделя с всички останали земни твари и да го пази. Вярно е, че не човекът изобщо, а някои хора, са вършили и продължават да осъществяват престъпления срещу природата и животните в нея. Обаче и прекаляването с обратното прекрачва мярката, нарушава естественото равновесие и също води до изкривявания.

Тази година в Китай големите панди преживяват страхотен бум на раждаемостта. Даже е счупен рекордът, възторгват се големи корпоративни западни медии.[8]

Чудесно, но какво става с хората в Китай – една образцова тоталитарна диктатура и бъдеща пенсионерска държава? Някой ще възрази: Западът се грижи за правата на човека в КНР. Съвсем неотдавна дори присъди Нобеловата награда за мир на китайския дисидент Лиу Сяобо.[9] Само да не се окаже, че борецът за човешки права е назначен дисидент като Андрей Сахаров? Създателят на съветската водородна бомба не само бе членувал в КПСС, но и запази титлата си „академик”. Забележете, през 1988-1989 година той, представителят на по онова време превърнатия в най-голям концлагер на планетата комунистически Китай, другарят Сяобо е преподавал в… няколко задгранични университета, сред които Колумбийският, Университетът на Хавай в САЩ и Университетът на Осло в Норвегия?! Протестите на пекинския площад „Тянанмън” го заварват в… Съединените щати. Ала „внезапно” той решава да се върне в родината си и „да се влее в редиците на студентското движение”?!

Макар биографите му да спестяват този факт, за мен е сигурно, че Лиу Сяобо е членувал в Китайската комунистическа партия. Не се съмнявам и в принадлежността му към нейните специални органи за потисничество. Благодарение на такива любеници – зелени отвън и червени отвътре – „дисиденти” като него, все комунисти и ченгета, сформирали т. нар. българска демократична опозиция, сега „цъфтим”.

Китай е държава пример за червена диктатура – тоталитарно управление на една партия и то болшевишка от късен, НЕП-ов Ленински тип. Как реагират спрямо нея и на смазването на всеки опит за свободно мислене в Китай архикапиталистите на Запад? Ами например бившият ортак на Джордж Сорос,[10] британският милиардер Джим Роджърс, посъветва младите англичани: „Преместете се в Китай; научете китайски.” Сам той от години живее в Сингапур, където е прехвърлил и по-голямата част от инвестициите си. Тъй като е усетил, че Великобритания е пред фалит. Същото важи и Съединените щати. Както посочи всекиднвеникът „Индипендънт”: „Неговото послание е откровено грубо: използвахме петрола в Северно море и лондонското сити,[11] но сега „вие [британците] нямате нищо за продан… Това е ужасно срамно!”[12]

Смята се, че Китай вече е сложил ръка върху най-малко 15 на сто от американската икономика и продължава да купува. В същото време най-могъщите западни и преди всичко американски инвеститори влагат парите си в икономиките на Китай, Индия, Бразилия, Сингапур…

В края на 2008 г. някак незабелязано минаха съобщения, че „последните анализи на разузнавателната общност в САЩ рисува картина на един разпокъсан свят през следващите 20 години. Предсказанията се съдържат в доклад, озаглавен „Глобални тенденции до 2025 г.” и е изготвен от Националния съвет по разузнаване, който обединява всички американски шпионски служби. Такъв доклад бива изработван на всеки пет години… Сред по-важните прогнози са следните: САЩ ще останат най-могъщата страна, но все по-малко ще доминират. Властта и силата ще се придвижват от запад на изток… Светът ще стане многополюсен и в него все по-голяма роля ще имат Китай, Индия и други играчи… „Дъга на нестабилност” ще се разпростре над земното кълбо, предизвикана от страните с по-младо население.”[13]

В друга публикация на BBC по същия повод малко по-късно директно се съобщава, че: „През следващите две десетилетия икономиката на САЩ, военното и политическото им господство са на път да залязат… Националният съвет по разузнаване прогнозира, че Китай, Индия и Русия все повече ще оспорват американското влияние. [Във вече цитирания доклад] също се казва, че може би доларът ще престане да бъде основната световна валута, а [недостигът на] храни и горива ще разпали конфликти.”[14]

Отдавна съм наясно, че всичко това е неизбежно. Даже съм го регистрирал на хартия.[15] Ала ми се струва, че прекалените очаквания за край на владичеството на талмудистите са доста прибързани. Едва ли в момента някой сериозно застрашава хегемонията на световната левитска мафия. Пък и тя не само взима мерки, а направо настъпва, прониква, особено в Китай и Индия, а също в Бразилия. Русия е извън сметките. Тя отдавна е повалена от финансовия синедрион, който продължава да глозга остатъците от плът (разбирайте природни ресурси) по нейната съсипана снага.

Каква е причината интернационалният елит да не се страхува от евентуална китайска заплаха? Замислял ли се е някой от вас как главоломният китайски икономически възход се отразява на народа на тази страна? Или какво ще стане с Китайската народна република само след четвърт век? Едва ли, пък и какво ви интересува. Никога не забравяйте, че случващото се по света винаги намира отражение у нас. Този път е обратното – Китай ще последва България. Какво имам предвид?

Първо, стопанският възход на държавата изобщо не променя бита на най-малко 70 на сто от китайците. Той подобрява живота само на жителите на крайбрежието и на най-големите градове. Китайското село все така мъждука в Средновековието и в него се води истинска битка за шепа ориз, за оцеляване. За мен държавата е човешко творение, чиято цел е чрез законите и органите за тяхното прилагане да брани хората, като същевременно им осигурява равни възможности за индивидуално развитие и правото да се сдружават в името на просперитета на отделни групи, а от там и на обществото. Смятам за изключително глупав и неморален зададения от убития американски президент Джон Кенеди въпрос: „Какво направи за държавата?” Държавата трябва да прави за своите граждани. Единственото тяхно задължение е да я издържат като плащат данъци.

Етатизмът,[16] издигането на държавата над всичко, е характерно за комунизма. Комунистите се отъждествяват с държавата. Тяхната партия е и държава. Затова навсякъде по света те съставляват една отделна, високопоставена номенклатурна[17] класа, чието привилегировано положение бива закрепено в основните закони – конституциите. Тази класа не строи никакъв социализъм или комунизъм, а държавен капитализъм. В него, без представителите на номенклатурата и предците им да са вложили дори една творческа мисъл и да са положили дори секунда съзидателен труд, необезпокоявано се разпореждат със средствата за производство сякаш са техни. Не жалкото, а направо страшното е, че светът се движи натам, откъдето ние уж се връщаме. Нещо, което ще изясня в друг коментар.

И второ, през 1977 г. масонският водач на тази най-голяма тоталитарна диктатура в света Дън Сяопин принудително въведе политиката на едно дете на семейство. Днешен Китай е населен от 1 338 612 968 души![18] В резултат на антикитайската политика на Чичо Дън, както наричаха вече споменатия покоен китайски лидер, след около още двадесет и пет години тази страна ще се превърне в територията с най-огромен брой пенсионери на света, в пенсионерска държава. Същевременно броят на жителите й ще намалее с около една трета. Ето защо властелините на света не се притесняват. И предпочитат да отделят по-голямо внимание на пандите, отколкото на китайците. С други думи, “this land is their land” тази земя е тяхна – на китайците, ама в нея пандите се чувстват по-добре.

Войната на елита срещу човечеството

На повечето хора не им се вярва, но едно тайното световно правителство решава не само начина и качеството на нашето битуване на земята, но дори самото ни право на живот – „да бъдем или да не бъдем”. През 1968 г. излезе предизвикалата необичаен шум книга на преподавателя по проучване на проблемите с населението на земята, еврейския ентомолог[19] от САЩ Пол Ърлич. В свободен превод нейното заглавие звучи така: „Бомбата със закъснител, наречена население”. В нея този съвременен Малтус обяснява, как през ХХІ век нашата планета няма да бъде в състояние да изхранва своите жители. „… Населението на света ще продължи да се увеличава, докато равнището на раждаемостта превъзхожда това на смъртността”, твърди д-р Ърлич. „Толкова е просто. Когато [населението] спре да нараства или започне да намалява, това ще рече, че равнището на раждаемостта е спаднало или това на смъртността се е вдигнало, или пък е комбинация от двете. Има два основни вида решения на проблема с населението. Едното е решаването на равнището на раждаемостта (спомняте ли си движението ННН – за Нулевото нарастване на населението?). Другото е решаването на равнището на смъртността посредством увеличаване на броя на умиращите чрез войни, глад, епидемии. Това ни очаква. Проблемът може да бъде избягнат посредством контролиране на населението, при което човечеството приспособява равнището на раждаемостта така, че не се налага прибягването до решението чрез нарастване на смъртността.”[20]

Не можете да отречете – звучи доста зловещо! Схващанията на Ърлич отварят ви ли очите относно причините, довели до невероятните беди, които през последните десетилетия се изсипаха върху човешкия род? Започвате ли да прозирате произхода на предизвиканите по един безочливо измамен начин войни; на епидемиите от типа на грипните пандемии или на Синдрома на придобитата имунна недостатъчност – СПИН; на небивало масовото разпространение на наркотиците чрез превръщането им в мода, в своеобразен привлекателен начин на живот за младите хора, като в това, най-вероятно неосъзнато, участват актьори, звезди на рок- и попмузиката, както и други популярни личности? Разбирате ли защо гладът помита десетки милиони в определени части на света, докато другаде свръхпроизводството и охолството довеждат до греховно изхвърляне на храни?

Логично е да попитате: Как този Пол Ърлич предугадил всичко това? Като всяка истина, отговорът е твърде елементарен: Неговата съпруга, еврейката Ан Фитсхъг Хаулънд-Ърлич, членувала в Римския клуб.[21] Тази учредена тихомълком организация, чиято дейност продължава да е забулена в тайна, представлява своеобразен мисловен център, който подпомага решенията на световното правителство в сянка.[22] Дори на официалната й страница в интернет можете да прочетете, че нейната „мисия… е да действа като глобален катализатор на промени, които са освободени от всякакви политически, идеологически или бизнес интереси. Римският клуб допринася за решаването на онова, което той определя като световна проблематика, комплексен набор от най-критичните проблеми – политически, социални, технологични, екологични, психологически и културни, пред които е изправено човечеството. Постига [всичко] това, като взима под внимание глобалните, дългосрочни и интердисциплинарни перспективи, без оглед на нарастващата независимост на народите[23] и глобализирането на проблемите, което поставя пред отделните страни затруднения, чието решение е отвъд техните възможности.”[24]

Та госпожа Ърлич не само била осведомена за онова, което планирало едно от министерствата на тайното световно правителство. Най-вероятно на нея било възложено да накара съпруга си да напише съответната книга. И то така, че да достигне до максимален брой читатели и да предизвика съответния интерес. С други думи – да внуши „правилния” начин на мислене в съзнанието на възможно най-много хора.

Ето ви пример за съвременния интернационализъм в действие. Само дето днес го наричат глобализъм. А този мисловен център, наречен Римски клуб, предлага решения, които засягат живота и смъртта на стотици милиони. Той обслужва господарите на света, които тласкат едни или други народи към войни, насърчава биолози и медици към човеконенавистни изследвания и създаването на страшни болести, кара управляващи и военни да прибягват до сеизмични[25], метеорологични и биологични оръжия. Дори настоящата масово насаждана психоза с т. нар. глобално затопляне, която от години се мъча да опровергая, може да се разглежда като добре обмислена и планирана активност на тайното световно правителство. Напоследък то, в лицето на Билдербергскя клуб взе да дава заден ход. Бъдете сигурни, че нещо твърде важно се крие зад тиражираните напоследък предположения за евентуални изчезване на Гълфстрийм. Случайно ли беше нашествието на бедни британци из Българско? Просто Братството умело се възползва от възникналите със зараждането на самото човество негови апокалиптични страхове. „Доктрината за първородния грях и последвалото наказание са дали възможност на чувството за самообвиняване да надделее над очевидната ни неспособност да изградим стабилно и справедливо общество, както и един икономически ред, който да е в хармония с околната среда.”[26]

В резултат на планирането на населението на планетата от страна на Римския клуб и други подобни министерства на тайното световно правителство, както и посредством втълпявания на хората в продължение на поне две столетия материализъм и егоизъм, днес броят на представителите на бялата раса драстично намалява. С подкопани верски корени и лишена от своите изконни традиции, свързани с историята и обичаите на отделните народи в нея, днес европейската християнска цивилизация е заплашена от изчезване. За сметка на това намерилите упора в религията и традициите си народи – индийци, индонезийци, корейци, японци, дори араби, до неотдавна китайци, независимо от периодичните опити за изтреблението им (граждански междуособици, разделение на основата на пагубен, а не на градивен национализъм, войни с външна намеса, комунистически терор и т.н.), увеличава своята популация. Такива са горчивите плодове на „мъдреците” от тайното световно правителство. И повярвайте: в думите ми не се съдържа нито йота расизъм. Те са продиктувани от моето дълбоко убеждение, че богатството и красотата на този свят се дължат на разнообразието. Иначе не е ли известно, че злото е стаено в човешкото сърце? Не във всяко, а на онези, които съгрешават в суета, надменност и претенции да са „князете на този свят”.[27] И със сигурност няма да кажа нищо оригинално, ако перифразирам един от „георите” им: „Но къде по света комунистите не са диваци и варвари?”

Какво общо има това с малкия „остров на спокойствието” Народна република България? Преди време, като преразказвах споделеното пред мен от покойния червен журналист Георги Тамбуев, разказах в интервю: „В приложението към плана „Ран-Ът” от 117 страници става дума за това, че българската икономика е предназначена да изхранва 5 милиона души. Още тогава, началото на 90-те години, се прогнозира появата на цигари ментета, алкохол менте, хора, които ще ровят кофите за боклук…

– Къде изчезват 3-те милиона българи според плана? Гоним ли ги?

Г.И.: Това аз не можах да разбера. Най-вероятно е предвидено разселване по света и измиране, стопяване на нацията. Случва се в момента, нали го виждаме.

– Собствеността на тия 3 милиона в чии ръце отива?

Г.И.: Собствеността на хората отива в други ръце…

– Какво следва от загубването на собствеността?

… Следва ново робство. В т. нар. „бял свят”, обикновените хора работят, за да изплащат. Цял живот са роби на заемите… А у нас все още твърде много хора имат собственост, апартаменти, вили, а това ги прави относително независими.”[28]

Наблюденията и анализите оставям на вас.

Повредата е във вашите умове

Когато споменавам за изчезването на бялата раса, се осланям тъкмо на вярата си в красотата на човешкото и природното разнообразие, в правото на всички на свой уникален бит и традиции, на самоопределение. На убеждението ми, че човечеството има бъдеще единствено, ако уважава другите и техния начин на мислене и живот. С други думи, когато отидем в друга страна, да спазваме нейните закони. И реципрочно да изискваме същото от пребиваващите у нас чужденци.

Повярвайте, наистина нямам нищо против вярата на другите, когато е искрена и проповядва любовта към ближния, но не както я разбират евреите – само към ближния юдей.[29] Но нямаше как да не ми стане тъжно, когато слизайки от метрото в центъра на Лондон, Париж или Амстердам срещах изключително хора с азиатски и африкански произход. Страни, оставили трайни следи в човешката култура, все по-бързо губят своя национален облик, превръщат се в съвременен вариант на библейския Вавилон. Нима не е жалко?

Съвсем неотдавна балдъзата на бившия британски министър-председател Тони Блеър прие исляма. Това станало шест седмици след като посетила едно от светите за мюсюлманите места в Иран[30] – древна Персия – част от българската империя Илат. Днес ние знаем за „Мизия – северната част на днешна Дунавска България”, но нямаме хабер за „Мидия – Азербайджан, Северозападен Иран”.[31] И чия е вината за пълното изтриване на славното ни минало от народната памет? Не е ли на онези ведомствени „историци”, които обслужват властниците, подчинени на чужди интереси? И пишат учебници, пълни с небивалици и фантасмагории. Но за пълната ни историческа неграмотност след малко.

А днес Мохамед е най-популярното мъжко име в Англия. По официални данни допреди година това важеше само за Лондон и още три английски региона. Днес то е най-често избираното име от родителите на новородени момченца.[32] Намирате ли това за нормално? Не усещате ли как под натиска на глобалистите Европа на нациите се стопява? Как изчезват белите хора, а това не е никак добре за самото човечество. По същия начин България даже с двойно по-бързи темпове се превръща в земя на други етноси. През лятото чужди статистически служби отчетоха, че българите у нас са 7,5 милиона души.[33] И приспаха неразсъждаващия „електорат”. Все пак признаха: България е страната с най-висока смъртност на Стария континент. Но скриха, че е и държавата с най-ниска раждаемост. Което обрича коренното българско население на небивало в историята му застаряване и неизбежно последващо изчезване. Елементарните аритметични пресмятания показват: само след четвърт век българите ще съставляват малцинство в България. Допада ли ви тази доста точна и неумолима прогноза или по-скоро присъда?

Нито един коментатор не би тревога, че изнесените данни за броя на населението на България са манипулативни. Защото те включват най-малко 1,3 милиона българи с двойно гражданство, които са с постоянно местоживеене извън пределите на страната. Което ще рече, че реално Отечеството ни е обитавано от около 6,2 милиона души. От тях поне 1,5 милиона са цигани. Техният брой бива умишлено занижаван. Още поне 800 000 души, които изповядват исляма, приемат вярата си за народност и се изживяват като… турци?! Не броя останалите. Тогава излиза, че в момента българите са по-малко от 3,9 милиона души! От тях повече от 2 милиона са пенсионери.

Вместо да четат и осмислят, мнозина ме обвиняват, че разпространявам „конспиративни теории”. Въпреки че книгите и статиите ми са академично аргументирани. Повредата е във вашите мозъци, драги. Нека непредубедените се запитат: Дали в теориите на цитирания Пол Ърлич се съдържа истина? Ами вижте какво се случва. Когато през 1932 г. той се ражда, населението на Земята е малко повече от 2 милиарда души. През 1968 г., когато излиза неговата книга, то вече е 3,5 милиарда. А днес? Вече минахме 6,5 милиарда и с бързи крачки приближаваме седеммилиардния жител на планетата. Обаче въпросът не се състои в това, колко и кои да изтребим. Решението е в правилното използване на ресурсите, с които Бог тъй щедро ни е дарил. И тук не става дума за някаква всемирна справедливост или социализъм, а за придържане към правилата, наложени с Божествения ред. А бъдете уверени, че Той, Творецът, като всеки родител, обича еднакво всички Свои рожби.

Уверявам ви, че потомствено нямам нищо общо с никакви леви идеологии и прочие безумици. Обаче няма как да не призная, че действителността ни сблъсква с все нови и нови рискове и предизвикателства. Властта на интернационалните корпорации – разбирайте на онези, които ги притежават, вече надхвърли и най-ужасните кошмари. Днес те разполагат със свои войскови съединения, които първоначално би трябвало да охраняват тяхната собственост, независимо на територията на коя държава се намира. Не е далеч денят, когато тези части ще сформират цели частни армии, подчинени на управителите (мениджърите), респективно на собствениците им. Ще дам пример с наднационалния гигант „Газпром”, който освен че има своите силни позиции и влиятелни агенти тук, придоби и няколко централни медии.[34] През лятото на 2007 г. подчинените на тайното световно правителство уж руски законодатели гласуваха закон, който дава право на тази компания и на „Транснефт” да набират свои собствени наемни войски! Тяхната задача е „да бранят съоръженията им”, независимо къде се намират – у дома или в някоя чужда страна.[35] Нима това не застрашава нашия суверенитет?

Някога Андрей Луканов и неговият наместник Иван Костов превърнаха страната ни във васал на „Газпром”. Донеотдавна наместникът на свръхмогъщата съветска – пардон руска компания – ямболският комунист, съветският възпитаник Сашо Дончев, състудент на сина на бившия пръв човек в газовия гигант Рем Вяхирев, се ползваше с влияние почти равно на настоящия американски посланик. От известно време болшевишкият цигански клан Замфиркьови – Живкови чрез своите слуги от правешката фамилия Златеви и зависимата и от двете семейства министър-председателка с инициали като на Брижит Бардо – Б.Б., го измества и заема неговото място. А за народа? За него – кукиш, намаление на цената на природния газ с… 1 евроцент!.

Повредихме и западняците

Закъсали в световната икономическа криза, някога тъй възпитаните и състрадателни жители на Запада се заразиха от безразличието и пасивността на нашего брата, пъшкащ под властта на Homo communisticus. Само преди няколко дни в Англия човек умря, след като пожарникарите отказаха да му помогнат. Загина пред очите им. 42-годишният Филип Съридж и негов приятел били на излет край езеро близо до градчето Рингстед, графство Нортхемптъншир. Без да иска приятелят на Филип пропаднал във водите под леда на необичайно рано замръзналия водоем. Г-н Съридж се хвърлил да спасява човека, но взел да замръзва. Той закрещял на повиканите пожарникари, които безучастно гледали от брега как се дави: „Помогнете ми, помогнете ми, не позволявайте да умра!”. Обаче униформените мъже не се помръднали, тъй като „не били обучени да спасяват във вода”.[36] Сякаш са възпитаници на Противопожарния факултет на Милиционерската школа край Симеоново с преподавателка Б.Б. – докторка на противопожарните науки, каквото и да означава това.

Докато четях покъртителната история, на часа в съзнанието ми нахлу спомена за поведението на нашенските пожарникари, рожби на социализЪма. През един топъл ден в края на юни 2006 г. проливен дъжд наводни моя и още няколко автомобила. Ей така, поради задръстена от боклуци улична канализация почти в центъра на столицата. Когато стихията утихна, пристигнаха пожарникари, за да отводнят трафопоста в мазето на кооперацията ни. Оказа се, че моята пълна с вода лека кола им пречи. Поискаха да я преместя. Нямаше как да го сторя с включване на двигателя – автомобилът бе пълен с вода до волана. Помолих ги да ми погонат, като заедно избутаме превозното средство на по-удобно място. Вместо да ми се притекат на помощ в и без друго сполетялото ме нещастие, пожарникарите отвърнаха, че не са дошли за това…

Поне за мен двете случки имат доста сходни характеристики. Допреди време поне западните полицаи и пожарникари служеха на жителите на градовете – на полисите. Затова се наричаха полицаи. По това време тукашните им колеги обслужваха хиляда души от номенклатурата – мили. Не случайно се наричаха милиционери. Изглежда интернационалният комунизъм е пропълзял доста на запад и е завладял неподозирани досега територии. Вместо да „кухим” най-доброто от техния манталитет и начин на живот, ние повредихме тези спокойни, усмихнати и възпитани хора.

Днес бедността и лошото заплащане прогонва не само нашенските младежи и специалисти в уж по-добрата чужбина. Смятаната за най-добре справяща се с промените Чехия също закъсва. Тамошните медици масово напускат родината си и се устройват на работа в западните страни.[37] Тук преподавателите в университетите и институтите, заслужено наричани „заведения”, постоянно пищят, че не им стигат парите. Първо, какво образование дават тези чеда на милиционер-комунизма? И второ, защо хората трябва да късат от и без друго оскъдния си залък, за да подпомагат икономиките на далеч по-заможните държави. Защото излиза точно така – ние харчим пари за образованието на младежи, които след това работят за чужди икономики. Разберете ме правилтно, нямам нищо против тази напълно оправдана имиграция. Тъкмо обратното. Думата ми е за чисто материалната логика. Като човек с т. нар. десни убеждения съм на мнение, че който иска да се образова, трябва да си плаща. Същото е отношението ми и към медицинските услуги. Останалото е социализъм. Виждаме какви са печалните резултати от него.

Непознаването на истинската история води до самоунижение

Започнах с пример за тъй ниското национално самочувствие на повечето нашенци и на готовността им да се прекланят пред всичко чуждо. Въпреки превърналото се в мода умишлено насаждано патриотарство, мнозинството от хората страдат от пълно непознаване на собствената ни история. Съзнанието им е промито от идеологемите на левитския интернационализъм или на постболшевишкия псевдонационализъм. Не се притеснявам да заключа, че 99 на сто от българите всъщност нямат хабер от истинската българска история, а назнайват само онази, написана от чужди, вражедебни на българщината сили. Доверяват се на охотно поднасяните им в учебниците фалшификации, внушени от слуги на руснаци, евреи и самозвани „гърци”, кой знае защо приемани за историци. Така действителните събития и достойните ни герои бяха заменени от псевдохрабреци и разбойничества, даващи повод за гордост само на люде с комплекси за малоценност. Божидар-Димитровщината и Николай-Овчаровщината е завладяла „масите”. И не се стеснявам да онагледя написаното до тук с нещо до голяма степен лично.

Например, когато се опитват да ме обидят заради бащиното ми име Менелай, зомбитата на милиционер-социализЪма нямат представа, че изпадат в жалко положение. Понеже Меналай, както е правилно, всъщност е бил един от най-великите български владетели. Неговото име било Балим – илат-български император (от средата до края на ХІV в. пр.Р.Хр.). Той бил син на импаратор Джам. Получил прозвището Меналай – „Хиляда (мен) отреди (алай)”. Балим – Меналай върнал Атряч-Булгар (Троя) като столица на необятната българска империя Илат. „Бил женен за дъщерята на Мирджалъш – императора на българската Хетска държава (наричан от българите „Кадъш“ и „Джилки“).”[38]

Няма гърци. Те са наши ренегати, които след отделянето си променили своето етническо название от илатци на елини и откраднали не само историята ни, но и целия наш Пантеон с древни богове. „Грък”, както и „Византия”, са понятия, въведени в употреба за удобство чак през ХVІ – ХVІІ век. През Средновековието, когато бил първият етап от оформянето на националните държави, на юг българите са граничили с Римската империя. Затова никъде в нашите извори няма да срещнете „гърци”, а „ромеи” – римляни – от Рома – Рим, на турски – Рум. Огромната вина на отоманските правителства е, че като наричали южната балканска провинция Римска – Румелия, с течение на времето прекъснали връзката на българското население с древните му илиро-тракийски корени. Самият град Византион, по-късно Константинопол и Цариград, а сега Истанбул, е основан от нашите далечни предци и се е наричал Биджан. От него произлиза названието „Византион”. Биджан е било наименованието на един от родовете на сакланските българи. А саклани е „название на общите предци на българите и барджийците (персите)”, потомците на Гюн-Сак. На свой ред Гюн-Сак бил „един от тримата първи мъже-човеци”. Хълмът, на който според древната българска легенда били родени „първохората”, се наричал Гюн Сак.[39]

Защо аз знам, а вие не? И ако не знаете, кое ви дава право да се произнасяте? Свободата, слободията или онези комплекси, за които отворих дума?

Очаквайте: Защо „българските” промени не доведоха до промени на България и за българите? Или сказание за помащината и помаците по нашите земи днес.