ВСЕКИ ГОЦЕ ДА СИ ЗНАЕ ГЬОЛА

В деня на народните будители агент Гоце за пореден път не пропусна да ни наставлява и да опъва уши. Той се изживява като даскал в килийно училище. Все едно бледата спирохета, причинителят на сифилиса, да ме учи колко е страшна тази болест.

В пространната си и объркана реч пред работещите в БАН по време на тържественото събрание агент Гоце ги завихри такива, че свят да ти се завие.

Агент Гоце яростно критикува правителството заради финансовото им отношение към БАН. Това е ясно, но защо той атакува следствието, а не причината. Правителството иска реформа на БАН, а агент Гоце не атакува реформата, а бюджета. Далеч съм от защита на правителството в каквато и да е посока. Но агент Гоце трябваше да атакува същността на реформата на ГЕРБ. А той не го прави.

Не го прави, защото няма никаква стратегия и програма за реформа на образованието и науката у нас. Програмно той е толкова импотентен, че ако зависеше живота на планетата от неговата готовност за реформа на образованието и науката, сега нямаше да има жива душа да се наслади на Великата китайска стена, Хавайските острови и паметника на Съветската армия в Борисовата градина.

Та агент Гоце забълва едни прокоби за бъдещето на БАН и на младите хора, като че ли от БАН зависи бъдещето на страната ни. Бих искал да е така, но не е. Ако БАН работеше толкова успешно, щеше да има опашка пред институтите от производители за разработване на нови технологии, рационализации и открития. Аз лично бих стоял на такава опашка и като ми дойде реда щях да поръчам такава технология, че паразити като агента Гоце да не могат да припарят до властта изобщо.

Хубавото на науката е, че има и приложно значение. И по прилагането на разработките може да се оцени и качеството на научните институти към БАН. Ако имаше поръчки за разработки, от печалбата можеше да се инвестира във фундаментални разработки и открития. Щом няма пари-значи качеството е ниско. Или организацията на труд е толкова лоша, че не може да се свърши каквато и да е читава работа. Но агент Гоце не си задава подобни въпроси. Ако той самият погледне какъв бюджет има Президентството и колко работа върши ще се уплаши и ще закрие президентството като институция и ще даде парите от бюджета си за целева научна дейност.. Но в главата си той няма толкова сиво вещество и не се очаква никога да влезе нещо там. То това не е като Дедовия, че да му го набута човек. По думите на човек от пресслужбата на мой въпрос колко човека работят там отговорът беше: „Не знам точно. Около 160 човека, според мен.“ Този отговор е неудовлетворителен, тъй като в президентството се събират и доста комисии, които при всички случаи са платени. На практика никой не знае колко души работят там, какво точно работят, какви пари харчат и какъв е резултатът от техния труд, тъй като агент Гоце не се отчита на никого. Както и не публикува голяма част от указите си в „Държавен вестник“, не дай Бог в интернет. В това отношение той превъзхожда БАН многократно. Вероятно затова ги защитава толкова яростно.

В един момент агент Гоце става особено смешен и нагъл. Той каза за себе си, че бил добросъвестен историк, т. е. научен работник. Явно, амнезията го гони яко, защото той бърка нормалния човек с идиот, който помни от днес за днес. Неговата „научна“ дейност се състоеше единствено в активност към института за „История на БКП“ при БАН. Този институт вече не съществува, макар че кадрите му не бяха изритани, а пръснати из останалите институти, за да ги заразяват с комунизъм и тероризъм. Той е толкова добросъвестен, колкото Божидар Димитров, който откровено в предаването си за Бесарабия призна, че разбрал за българите по тези места едва след 10 ноември 1989 г.

Ако агент Гоце „добросъвестно“ е работил като историк повече от 10 години като „научен“ работник в института по „История на БКП“ нека издаде това, над което е работил извън агентурното си минало. Ще бъде много любопитно какво точно е написал за БКП. Или вече „благоразумно“ го е унищожил, както унищожиха доносите от досието му. Гореспоменатият институт съвсем не е единствен, който е преливал от пусто в празно и за това е получавал солидни средства за това, такива като агент Гоце да си чоплят маясъла на стола в кабинета и да нюхат кой от колегите му колко ракии е изпил на сватбата на сина си, колко мацки е изчукал или е споменал, че бананите не зреят само по Коледа.

Накрая агент Гоце упреква Вежди Рашидов, че е раздал отличието „Златен век“ на трима чужденци. Това е върхът на наглостта и селяндурщината. Самият той обезцени държавните награди до значки на футболен тим, раздавайки ги наляво и надясно като вторични суровини. Не е той човекът, който може да държи сметка на когото и да е.

По същото това време, докато се прави на добричък и състрадателен агент Гоце пръска незнайно колко пари и откъде взети, за да събере всичките боклуци, изпаднали от политическите каруци на търговските дружества, наречени у нас партии с едничката цел, да продължава да осмърдява политическото пространство като нужникар от Сирищник.

Е, питам аз, как да не му…