ДЕСЕТИ НОЕМВРИ – ПРЕВРАТЪТ, КОЙТО ИЗПРЕВАРИ ИСТИНСКИТЕ ПРОМЕНИ

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

1989 (архив: Джони - Георги Димитров)

Десети ноември не е сакрална дата в българската история колкото и да се опитват да я митологизират. По стечение на обстоятелствата на тази дата комунистите решиха/ не без чужд натиск/, че не могат да чакат повече, ако искат да оцелеят. Те не искаха тази промяна, но бяха в цугцванг и друг изход нямаше. На репресии повече не можеха да разчитат, защото страхът напусна тълпата и завладя номенклатурата. Настана паника по върховете и в редовете на БКП се започна усилено производство на адреналин, напускане на страната и честа смяна на долни гащи. Вариантът на перестройката беше вече опорочен и не вършеше работа. Започна паническо отстъпление, което, поради липса на постоянен и сериозен натиск се превърна постепенно в организирано окопаване на следващия рубеж.

Постепенно се наложи тактиката на БКП чрез подставени лица да манипулира посоката на тълпата и скоростта на движение. Така плавно се стигна до сегашното патово състояние. Състояние на безизходица, оцеляване и дълбока интелектуална, политическа и икономическа криза на българското общество. Липсата на смисъл и цел през последните 21 години доведе до властта абсолютно неподготвени програмно, организационно, експертно, кадрово и етично хора, които в една целеустремена или добре организирана държава не биха станали дори чиновници от средна ръка.

Безпътицата направи от българските граждани едно стадо, което чака да дойде овчаря и да ги завърне в някаква посока. От една страна най-енергичните и предприемчиви млади българи и хора на средна възраст бяха принудени да напуснат страната и да търсят реализация в Европа и Америка. Този процес не намалява и сега и това изтощава допълнително интелектуално и икономически страната и я обрича на перманентна криза. Дори спешното влизане в ЕС не успя да тласне мисленето на обществото в правилната посока.

Това, че страната ни е в определено ужасно икономическо, политическо, интелектуално и морално състояние, а бъдещето е съвсем неопределено не се оценява правилно нито от политиците, нито от избирателите. От свръхидеологизирана, България стана свръхмонетарна. Това не позволи създаване на нов елит, който да смени стария. Няма нови идеи, няма нови институции, няма нови системи, няма нови кадри. Всъщност, за 21 години никой не подготви нито една сериозна стратегия, нито една сериозна програма, нито една читава реформа, нито един нов кадър. Всичко в държавата буксува, както буксува и моралът на българина.

За сегашното ужасно и бъдещото още по-ужасно състояние вина имат всички. Оказа се, че нашата нация няма потенциал и воля да се самоорганизира и самоусъвършенства. Нито капиталистите ни, нито пролетариатът, нито предприемачът могат да достигнат до идеята, че .държава се прави не с класова или друг тип борба, а с всеобщо сътрудничество. Всичко у нас уверено върви към абсурда, като част от материалът вече живее в този абсурд. Манталитетът на българина е много болен, но никой не иска да го лекува. Тук е редно да се споменат партиите и персоните, които волно или неволно набутаха България в блатото. На първо място трябва да се спомене СДС и Желю Желев. Те не само не тласнаха страната към едно ново начало, но успяха да удавят желанието на обществото за обновяване. СДС и Желев изиграха българина и го накараха да се примири със съществуването на комунистите и статуквото. Преходът не започна и затова вина имат не БСП, а именно СДС. Няма значение, че то бе създадено от Москва, част от ЦК на БКП и службите. Този идиотски проект бе заченат в грях и изигра основна роля за тъпченето на място. Пъпната връзка между комунистите и назначените антикомунисти си личи и от това, че нито БСП се извини на нацията за тоталното унищожаване на нацията, нито СДС се извини, че не предприе нищо в тази насока. Нито един бандит не беше съден и наказан за няколкото тежки грабежи на българина-пирамидите, банковите фалити, приватизацията, земеразделянето и ликвидацията на ТКЗС-тата. Ограбването беше чудовищно! Филип Димитров и неговите началници не пожелаха да върнат заграбените и изнесени милиарди, въпреки че имаха такова предложение от страна на определени организации. По този начин беше окончателно ликвидирана възможността България да се изправи и тръгне в правилната посока. Не бива да се пропуска и тандемът Костов-Стоянов. И двамата имаха цялата власт да извършат така необходимите реформи в политическата, съдебната и административната системи. Те подготвиха почвата за връщането на комунистите във властта. Нито един български политик и държавник не постави националните интереси над своите и корпоративните. Нас ни управляват изключително безотговорни и дълбоко неморални хора.

За комунистите и останалите техни ваксаджии изобщо няма да говоря, защото там нещата са ясни. Комунизмът е бомба, по-страшна от ядрената. Те не могат да правят нищо друго, освен да грабят и разрушават. Никога не съм очаквал тази бомба да избухне и на мястото на взрива да се появи един красив град. Такива бомби дефинитивно няма. За тях не добро, а и нещо малко лошо не може да се каже. Всичко там е отвратително. Това трябва да се знае и помни.

Българинът като избирател прилича на страстен играч на тото. Всеки път се надява, че късметът му ще проработи, без да си дава сметка, че срещу него са диригентите на тотото.

Десети ноември е мекият девети септември. Комунистите национализираха фабриките, земята и домовете на тогавашните собственици. На десети ноември си ги приватизираха и всички ние отново останахме с пръст в устата. Същият този пръст, който бе заврян в една друга наша дупка. Сега се чудим, че вкусът е до болка познат и никак не е приятен. Ако продължаваме да си завираме пръстите по дупките, вместо да излезем и хванем тоягата цял живот това ни чака.

Десети ноември беше откраднат от нас. Кой друг, ако не ние можем и трябва да си го възстановим?

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.