Б.Б. – ДОСТОЙНА УЧЕНИЧКА НА „ВЕЛИК” САДИСТ

Как закалялась сталь

Другарите пак са тук и пак са същите • Милиционер оглави Висшия административен съд

През 1915 г. в Отоманската империя прясно свалилите падишаха от трона му юдео-масони от Комитета за единение и прогрес (Иттихад ве Теракки) отвориха затворите и хвърлиха закоравели и безмилостни убийци срещу въстаналите арменци. Резултатът – поне 1 милион души загинали в зверствата. След време някои от виновниците получават възмездие.

В началото на петдесетте години на ХХ век в тукашния концентрационен лагер Белене комунистите предоставиха политическите затворници на милостта на криминалните престъпници начело с Шахо Циганина. Под ударите на тоягите на престъпниците – в затворнически дрехи и в милиционерски мундири – загинаха няколко хиляди мъже и жени, дори юноши.

Никой не е осъден. Случаят е приключен, забравете.

На 15 ноември 2010 г. министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, физкултурник и потомствен милиционер, изведе от килиите им в Бургаския затвор заключени убийци, взломаджии и изнасилвачи, за да пердашат жителите на Несебър и да разрушават къщите им. Същата сутрин в телевизионно предаване господарката на Ц.Ц., министър-председателката Б.Б. за пореден път защити своя учител, покойния комунистически диктатор Тодор Замфиркьов, на български Живков.

Какво пък, почеркът на даскала по садизъм Т.Ж. пролича. Нямам намерение да адвокатствам на онези несебърци, които са нарушили закона. Обаче се питам: Този опит за държава наистина ли е в Европейския съюз или продължава да е задунайска губерния на Съветско-руската империя? Случайно ли само преди дни батюшка Путин навести провинцията и провери назначения генерал-губернатор? Дали не е прав съветският политически затворник Владимир Буковски, когато твърди, че Европейският съюз е новия Съветски. Нима никой най-малкото не забелязва, че евроминистрите се наричат комисари, както в Ленин-Сталиновата Съветска Русия?

Що за население живурка по тези земи? Претендира да е българско, а е допуснало министърът на културата му да бъде… турчин? Култура означава и цивилизация. Нищо лично спрямо Република Турция – голяма държава с могъща икономика, която скоро ще й осигури място в Европейския съветски съюз. Само че аз съм българин, който, за разлика от масите, познава древната история на този народ, поставил началото на цивилизацията – културата, на белите хора. И не ме интересува съдбата на останалите народи. Това си е тяхна работа. Мога да им симпатизирам и съчувствам, нищо повече.

Затова не ми е безразлично какво става с редовите хора на красивия Несебър. Самите те заявяват пред телевизионните камери, че турчинът Вежди Рашидов е влязъл в далавера с потомствената интернационалистка Ирина Бокова – генерална директорка на ЮНЕСКО. Същата, която убила човек в автомобилна катастрофа и избягала. А с помощта на баща й и други престъпници от върховете на болшевишката власт случаят бил потулен.[1] Да убива я научил тъкмо нейният баща, членът на ЦК на БКП и главен редактор на вестник „Работническо дело” Георги Боков. Същият, който се хвалел как с ритници убил Райко Алексиев – художник, хуморист, издател.[2]

Народът е казал: Каквито учителите, такива и учениците. През 2003 г. Б.Б. с гордост признала пред репортер на Агенция „Ройтерс”: „Научих много от тези двама мъже [Тодор Живков и Симеон Сакскобургготев], затова и нямам проблеми в споровете с политици. Не гледам на тях като на членове на някаква класа, която е по-висша от мен. Докато 90 процента от политиците са в тази работа за слава, аз имам зад себе си тежестта на миналия си опит.”[3]

Явно Б.Б. е научила от Тато да лъже и да бие, а от Симо само първото. Днес тази комунистка, която говори с възторг за „постиженията” на своя любим правешки каскет, е уважавана в Европа, САЩ и Русия „дясна” политичка. Членува в ЕВропейската народна партия и с простащината си увлича „народните маси”.

Понеже става дума за „защитен” от ЮНЕСКО град, се питам: Какво би бил той без хората, без своите жители? Туристическа забележителност или атракция? И Помпей ежегодно бива посещаван от стотици хиляди туристи, но няма кой да ги посрещне и да им се зарадва. Пусто и тъжно място.

Някой от вас влизал ли е в обувките на несебърци, които няма накъде да се разширяват. Хората казват, че се тъпчат по три поколения в старите къщи. Пука ли му на някого как се прехранват? Ако се налага градът да бъде опазен (явно от собствените му жители), елементарният хуманизъм изисква да се помисли преди всичко за неговите граждани. Съседна Гърция изобилства от примери как се постъпва при подобни ситуации. Ама кой да се учи? Властниците ходят там на почивка или си купуват имоти… Навремето бай Радойко сполучливо описа учителя на Б.Б. с кратката епиграма: „Сит търбух за наука глух.”

И още нещо. Защо „храбрите” държавници не започнаха със заводите, хотелите, дворците, самолетите, яхтите, лимузините и спортните автомобили на бързо забогателите парвенюта, до един произлезли от БКП, БЗНС и тайните им служби? Защо не посегнаха първо на фамилията Живкови, на братя Диневи, Валентин Златев, Васил „Черепа” Божков, на братя Бобокови, Цветелина Бориславова Карагьозова, на Николай Банев, Красимир Гергов, Младен Мутафчийски, на Петя Славова, Симеон Пашов, Ахмед Доган, Георги Гергов, на Асен Мичковски, Гриша Ганчев, Митко Събев, Лидия Шулева, на Йордан Цонев, Младен Михалев-Маджо, Добромир Гущеров, Христо Ковачки, Петьо Блъсков, Сашо Дончев, Божидар Данев, Христо Григоров, Венцислав Стефанов, Валентин Моллов, на Иван Костов, братя Маринови – Маргините, Иво Каменов, Марин Митев, Тихомир Митев, на Евгений Бакърджиев, Цветан Василев, Богомил Манчев, Цеко Минев, на Антоан Николов, Огнян Донев, Ивайло Мутафчиев, на Георги Станишев, Румен Гечев, Румен Овчаров, на Петър и Емил Стоянови…, на самата Б.Б.? На останалите знайни и незнайни „герои” на милиционер-социализЪма и на онова, което дойде след него. Ала още по-справедливо и убедително – на техните учители и наставници от върхушката на комунистическата партия и земеделския съюз, на тайните и явните репресивни органи (в т.ч. и военните) на тоталитарния режим, на номенклатурата на неговите профсъюзни, младежки и всякакви други организации?

Ще последва мълчание и забрава. Обаче никой не бива да се самозалъгва, че всичко това не се отнася до него. Преди 70 години германецът Фридрих Густав Емил Мартин Нимьолер ни остави своето тъжно завещание: “Als die Nazis die Kommunisten holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Kommunist. Als sie die Sozialdemokraten einsperrten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Sozialdemokrat. Als sie die Gewerkschafter holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Gewerkschafter. Als sie mich holten, gab es keinen mehr, der protestieren konnte.”[4]

Същия ден – 15 ноември 2010 г. – донесе и нов председател на Върховния административен съд. С „избор” партията-майка назначи „юриста от кариерата” Георги Колев, дипломирал се в… Милиционерската школа край Симеоново?! Бивш следовател – „гордост” за правото и правниците у нас! Само преди дни припомних думите на ген. Любен Гоцев, произнесени на 10 януари 1990 г.: „На 15 януари… ние вече не сме управляваща партия, запомнете го това!… Дайте си ясна оценка. Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия[та].”[5]

Който умее да чете между редовете, е схванал… в чии ръце са останали прокуратурата и съда.”[6]

Предходният председател на същия съд се славеше като юридически съветник на мутро-банкерите. Днес защитава правата на гражданите в качеството си на омбудсман. Честито е население, което се радва на такива кадри! Обречено е на безбъдеще.

Бог да прости България!