ПО ТЪНКИЯ ЛЕД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ЧАЛГА

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
73

АБВ...Г - ГоцеДосега избягвах всякакви коментарии на тема „АБВ”. Днес се опитах да направя едно резюме на медийните материали – нищо не излезе! Така и не стана ясно за каква „алтернатива” на българското „възраждане” става дума. Като оставим „българското”, за да не влезна в противоречие с консервативно-националистическите си принципи, си заслужава да изкоментирам останалото словосъчетание.

„Алтернатива” означава нещо противоположно, сирeч – обратно. Е, та пак ли ще дадем воля на „обратното”? Не ни стигат всякакви обрати и обратни, та ето още едни! И все пак за какво „възраждане” става дума или май несполучливо е заменена по-подходящата дума „реванш”? В смисъл – реванш за отнетата историческа перспектива на онова – лявото! Ама май пак опираме до обратното?! Та алтернатива на възраждането, така ли? То „възраждане” се асоциира с подем, с ренесанс – значи алтернативата е упадък, регрес! Май така ще да бъде обяснението!

И нещо друго не разбрах от медиите: Говори се за някакъв „инициативен комитет” за това АБВ – някъде казват 10-членен, другаде – 11 или 14. Пък никъде няма конкретен списък на инициаторите – по име, длъжност, политическа принадлежност. Даже има различни данни за брой на присъствалите в НДК, ама кои са само „присъстващи”, кои са само „поканени”, кои ще се съгласят да влязат в новата формация – не е ясно. Ясно е, че някои знакови фигури са отказали – едни да присъстват, други – да влязат. Както битуваше един виц от соцСИВовско време, да взема да го разкажа възможно най-цензурно: „На едно Московско СИВовско съвещание всички участващи заседават в залата, само югославският представител със статут на наблюдател стои в кулоарите. Питат го журналисти дали участва и защо не влиза. Сърбинът отговаря в смисъл, че е нещо като едни от атрибутите на мъжествеността – дето участват, ама не влизат!”. Та явно така стои въпросът и с някои около АБВ …

Но нека дадем думата на официозната информация. На президентския сайт се съобщава, че „….Първанов участва днес в граждански форум на тема: “България – на другия ден” по покана на инициативната група за организиране на дебатите. В разискванията по обявената тема участваха представители на политически сили, обществени и културни дейци, известни учени, много кметове. създаването на дискусионно поле, в което изявени професионалисти и обществени дейци да формулират алтернативни политики за управление предложението за учредяване на Алтернатива за българско възраждане, която да консолидира гражданското общество около национални цели и платформи” (http://www.president.bg/news.php?id=4087&st=0). А в самото си слово Първанов казва: „ … сред участниците в днешната дискусия са представени някои от най-ярките носители на патриотичната визия в българската политика и общество, истински родолюбци. Вярвам в успеха на АБВ, защото тук са хора, които не са свикнали да бягат от отговорност” (http://www.president.bg/news.php?id=4085&st=0)

 

 

Ха да видим сега кои са тия „представители на политически сили, обществени и културни дейци, известни учени, много кметове” и кои са представителите на „най-ярките носители на патриотичната визия в българската политика и общество, истински родолюбци … които не са свикнали да бягат от отговорност”.

Например между около 300 поканени депутати, учени, спортисти, интелектуалци, кметове липсваше предварително обявеният проф. Светлин Русев, който публично се разграничи от президентския проект АБВ в отворено писмо до медиите, Мария Капон – и тя предварително спрягана – също липсваше. Имаше и други знакови отсъстващи – и не само от редиците на бившата партия на Първанов – столетницата БСП, като титулования спортист от олимпийските игри, световни и европейски първенства – Валентин Йорданов, например.

За сметка на това присъстваха:

Костадин Паскалев – бивш вицепремиер и настоящ благоевградски кмет;

Ивайло Калфин – бивш външен министър и президентски съветник, настоящ евродепутат;

Мариана Тодорова – и тя президентска съветничка;

Борислав Китов – земеделец, бивш депутат;

Стефан Личев – и той като горестоящия;

Емил Кало – бивш шеф на еврейската организация „Шалом;.

о.р.ген. Михо Михов – бивш началник на Генералния щаб на армията;

о.р.ген. Красимир Петров – бивш шеф на „Гранична полиция“;

о.р.ген. Тодор Бояджиев – бивш депутат и бивш зам.началник на ПГУ;

о.р.ген. Стоян Топалов – председател на Съюза на офицерите и сержантите от резерва и запаса,

Кирчо Атанасов – бивш зам. просветен министър;

Спас Панчев – бивш земеделец и зам.министър на отбраната и сегашен депутат;

Йоан Костадинов – бивш кмет на Бургас, управлявал цели 12 години;

Маруся Любчева – бивша евродепутатка и бивша бургаска зам.кметица на Йоан Костадинов; 

Весела Лечева – бивша шефка на ДАМС;

Стоян Александров – бивш финансов министър;

Кръстьо Петков – бивш синдикалист и бивш депутат, сега глас на „ГЛАС”;

Пламен Димитров – сегашният наследник на Кръстьо Петков на шефския пост в КНСБ;

Димитър Тадаръков – бивш шеф на фонд „Земеделие“;

Христо Бонев – бивш треньор на националния отбор по футбол и на Локомотив – Пловдив;

Йордан Йовчев – бивш олимпийски призьор;

Костадин Карамитев – председател на Съюза на тракийските дружества;

проф. Стефан Данаилов – някогашен депутат от листата на Съюза на тракийските дружества, бивш министър на културата и бивш „Серго” от „На всеки километър”;

проф. Николай Овчаров, археолог;

проф. Димитър Иванов – председател на „ГЛАС”, лондонски икономически експерт и бивш президентски съветник;

проф. Борислав Борисов – ректор на УНСС;

проф. Григор Горчев – ректор на Плевенския медицински университет;

проф. Васил Проданов – директор на Института за философски изследвания към БАН;

Но сред многото бивши и настоящи депутати, учени, спортисти, интелектуалци най-внушителна група бяха кметовете – такива от БСП или „независими”, като кметовете на Търговище и Ихтиман Красимир Мирев и Маргарита Петкова, но с почти 100 %-тово участие на тия от Бургаския регион, а именно:

Георги Димитров – на Карнобат, той и водеща фигура в Националното сдружение на общините;

Петко Арнаудов – на Царево,

Евгени Врабчев – на Айтос,

Стефан Бонев – на Камено,

Иван Иванов – на Малко Търново,

 

Много вожд, много индианец, нали? И повечето – все бивши! Могат ли да бъдат „бъдещи”? Едва ли! Защото Първанов категорично отрича сега и за в бъдеще да прави партия от това АБВ, дето и като „граждански проект” е още в проект, защото на инициативната група е възложено да го проектира:

Репортер: „Как АБВ ще участва на изборите?“

Георги Първанов: „Такъв въпрос не е поставян. АБВ е гражданско сдружение.“ 

Аз пък слагам бас: Сто кила ракия давам барабар с мезето – сто кила фастъци, ако на следващите парламентарни избори формацията на Първанов не е партия. Защото властта е притегателна сила, а към властта се отива единствено чрез печелене на избори. А избори се печелят от партии. Досега няма и не може да има „гражданско движение” да е упражнявало политическата власт. Макар че някои да са се опитвали. Например – споменатото „ГЛАС”, чиито председател проф. Димитър Иванов протръби по медиите преди предишните избори, че те са именно експертите, партиите нека да се борят за власт, пък която спечели – да си предаде спечелената власт на тях, експетите ?! И още един пример – Гражданската инициатива на адвокат Груйкин, който пък заклеймяваше „старата десница”, а сега явно иска да й вземе мястото. Защото и Груйкин ще прави партия от своята ГИ „Справедливост” – догодина, февруари месец! И май ще претендира за „новата” десница. Ама за такава вече претендира и партията на Яне Янев „Ред, законност, справедливост”. А на Груйкин формацията е само „справедливост”. Сега да се чуди човек – Яне ли ще изостави „справедливостта”, Груйкин ли ще добави „ред, законност” (евентуално в обратен ред) или ще си станат едно цяло с триединното си наименование? Ама тяхна си работа!

А ние нека да направим една съпоставка с подкрепилите президенстските изборни кампании депутати, учени, спортисти, интелектуалци, кметове! Сега са далеч по-малко! Не може да не те налегне чувството, че тогавашните подкрепящи са подкрепили не без тайната надежда да получат нещо за подкрепата си – я депутатско, я кметско място отново под слънцето на Президент Първанов! А сега тия, дето ги нямаше в НДК и няма да ги има и за в бъдеще – ясно е, че са си направили сметката: Няма какво повече да получат от бившия си гуру! И сигурно някои вече са се ориентирали към по-печелившата карта ГЕРБ!

Та да проследим списъците на тия крепящи някога мъже и жени (някои от тях вече не са на тоя грешен свят), пък който иска – да ги сравнава със сегашните и бъдещите АБВ-ейци

 

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ

за издигане на Георги Първанов за президент на Република България и на Ангел Марин за вицепрезидент на Република България

 

 

Но като сме тръгнали със списъците, нека да хвърлим поглед и на едни други списъци – тия според Решенията на Комисията по досиетата. По-трудолюбивите също могат да си направят сравнението с наличностите в различните списъци:

 

Решения на Комисията по досиетата 

 

А би било и прелюбопитно да се прегледа и едно може би позабравено интервю, което тук прилагаме тъй както е публикувано:

 

Интервюто с водещия офицер на секретния сътрудник „Гоце“ Цвятко Цветков

 

И накрая – за да приключим с позоваванията – извадка от едно забележително писмо, също с цел да се напомни на забравилите го:

 

До Слободан Милошевич,

председател на Социалистическата

партия на Сърбия

 

Уважаеми другарю Милошевич,

 

Бих искал да доведа до Ваше сведение позицията на БСП относно последните събития в Косово. Ние отхвърляме подхода на двоен стандарт и едностранно обвиняване на Югославия за създалата се ситуация в Косово…

Парламентарната група на Демократичната левица декларира желание Народното събрание да приеме решение за неучастие на България във войната – нито пряко, нито косвено. Ние разглеждаме предложението за предоставяне на въздушен коридор на НАТО през България като много опасно за националната сигурност и за Балканите. Наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната ……

 

Тъй че всеки да си направи сметка за представителите на политическите сили, обществените и културни дейци, известните учени, спорнтите величия, плеадата кметове, носителте на патриотичната визия, родолюбците … и т.н. и т.н., които „не са свикнали да бягат от отговорност”, по думите на Първанов.

А в медиите се повиха и спекулации за източниците на финансиране на президентския проект. Някои открито намекват, че пак българският данакоплатец ще плати сметката, защото до края на мандата си Първанов ще ползва всичките ресурси на президентстата власт. А други под сурдинка споменават за топлите връзки на Първанов с руската славянска фондация, на която той е медалист (и в състава на която също влизат знакови български фигури).

 

Георги ПървановА трети отнасят АБВ-проектното финансиране към един кръг лица с властови ресурси в бившите съветски кавказки републики, специално такива с азерска националност. А като си помислим, че и Станишев беше свързан с един Азер с азерски произход и специфична, не само етномалцинствена, ориентация, май излиза, че Първанов и Станишев (ако последният остане начело на столетницата) никак не са политически опоненти, както някои се мъчат да изкарат. Или казано с други думи – на все по-засилващото се влияние на Синята коалиция ще има проект за противопоставяне под формата на „Червена коалиция – БСП-АБВ” или нещо подобно!?

Толкоз! Можеше и още – някои щяха да се радват, на други така и така съм досадил!

 

Но без да искам да се правя на Великия Комбинатор, ми се ще да извикам:

 

Ледът се пука, гн-не Президент!

 

За спукания балон нека се изкаже някой друг!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.