УДРЯ ЛИ ЧАСЪТ НА РАЗПАДАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

Конспиративни теории

Германия, Франция и Англия кротко се готвят да се върнат към живот с национална валута (суверенитет)  •  Погрижете се за парите си  •  Философията на Интернационала: С един удар няколко заека

Навремето приписваха на последния германски император – кайзер Вилхелм, прокобата: „Който се съюзи с българите, губи войната.” Когато приеха страната ни за пълноправен член на Европейския съюз, от екрана на една телевизия се пошегувах, че или тази организация ще се разпадне, или ще бъдем първите, изключени от нея. Днес шегата се превръща в реалност.

„Съдбата на Европа може скоро да бъде решена от Германския конституционен съд, който ще се произнесе за поредица от казуси, оспорващи законосъобразността на финансовото спасяване[1] на Гърция, механизмите на Европейския фонд за финансова стабилност[2] и придобиването на облигации на ЕЦБ[3].”[4]

 

Популистки трик или реалност?

 

Как така Германският конституционен съд ще решава съдбата на Европейския съюз, може да се запитат някои от вас. Изглежда невероятно, но е възможно да се окаже съвсем елементарно. В момента в Брюксел не просто обсъждат бюджета на Евросъюза за 2011 г., а водят разгорещени спорове за него. Германия е най-могъщата икономика в рамките не само на Съюза, но и на целия континент. Такава е и вноската й в бюджета на организацията – за 2010 г. тя възлезе на 19,6 на сто от него. За сравнение: следват я Франция с 18 на сто, Италия – 13,9 на сто, Обединеното кралство – 10,4 на сто и Испания с 9,6 на сто.

Само че голяма част от бюджета на Европейския съюз не се връща обратно на държавите-членки. Парите могат да бъдат предназначени за подкрепа на развитието на по-бедните участници в него, за подпомагане на трети страни или за финансиране на функционирането на европейските институции. Понастоящем администрацията поглъща близо 7 на сто от годишния бюджет. Подчертавам, че по този показател Брюксел се ранява по най-развитите европейски страни. Обаче не разполага като тях с развита администрация, а само с централна бюрокрация.

Съюзът е замислен като общност, която се основава на принципа на солидарността между държавите-членки. Според неговия Учредителен договор те трябва да „да укрепват единството на техните икономики и да осигуряват тяхното хармонично развитие посредством намаляване на различията, съществуващи между различните региони и изостаналостта на по-слабо развитите региони”. Само че при определянето на целта – централното преразпределение на събраното от членуващите в Съюза – не са били предвидени времената на криза, когато националният егоизъм съвсем закономерно започва да надделява над социалистическия принцип на солидарността. Ето един пресен пример.

„Германия не може да продължи да плаща за рефинансирането [на други], без самата тя да банкрутира”, заяви професор Вилхелм Ханкел от Франкфуртския университет. „Това плаши хората. В цяла Германия не можете да намерите свободен банков депозитен сейф, защото всички вече са били наети и натъпкани със злато и сребро. Това е нещо като задкулисна Швейцария в рамките на нашите граници. Хората имат ужасни спомени от 1948 и 1923 година, когато загубиха своите спестявания.”

Тази седмица [21 – 28 ноември 2010 г.] рефренът бе подет от германския финансов министър Волфганг Шойбле. „Не плуваме в пари; по-скоро потъваме в дългове”, докладва той пред Бундестага.”[5]

Запомнете споделеното от проф. Ханкел за това, че хората прехвърлят спестяванията си от хартийки и обещания – банкови депозити, в истински пари – злато и сребро. Важно е.

Нестабилността на повечето икономики в рамките на Съюза и на европейската валута поставиха в рисково положение държавните съкровищни бонове не само в Германия, но и във Франция и Холандия. За разлика от запазващите своята стабилност ценни книжа, емитирани в нечленуващите в Европейския съюз страни и в скандинавските държави, преди всичко в Швеция.[6] На фона на пълнещия се с вода „Титаник” със знамето на Евросъюза банките в тази страна плуват с бързината на изящни, стабилни и бързи фрегати. Баластът на еврото не ги дърпа към дъното. Не случайно от лятото насам различни коментатори и дисиденстващи икономисти вещаят преди всичко края на еврото.

Чуха се мнения, че Германия може да се върне към марката, ако общественото неудовлетворение от финансовите спасявания (bailouts) нарасне или „ако Берлин не успее да убеди своите европартньори да зарежат спорния си план за нов постоянен спасителен механизъм”. Други очакват решението на Федералния конституционен съд по казуса със спасяването на Гърция. Те смятат, че ако решението обяви участието на Германия в бейл-аута на Гърция за незаконен, натискът върху еврото може да се окаже унищожителен. Трети съзират риск от икономическо разделение на Европа на стабилно ядро и обременена от дългове периферия. Което може да разбие единния блок на две части – Евро-север и Евро-юг.

Еврооптимистите са на мнение, че Федералната република ще издържи и няма да се върне към deutschemark. Те по-скоро виждат една силна и хомогенна еврозона, изчистена от слаби и недисциплинирани участници. Което превръща българското включване в нея в мираж.[7]

През октомври Англия и Франция подписаха поредица подозрителни двустранни договори. Още тогава се видя, че нищо, сътворено от човека, не е вечно. Това с пълна сила важи и за Европейския съюз. Преди 234 години Съединените американски щати бяха наложени с насилие. Между 1861 и 1865 година този изкуствен съюз бе спасен с цената на кървави битки и на повече от 600 000 жертви.

Съветският съюз също бе основан чрез планини от терор. А Европейският се роди след виртуална война на Стария континент – Студената,[8] приключила трагично за народите от неговата източна част. Като има предвид всичко това, не е лошо всеки разумен човек да се уповава на съзнанието, че вечното е у Бога. Останалото, както знаем, е от лукавия…

Вътрешен човек, какъвто безспорно е президентът на германската “Bundesbank” Аксел Вебер, отхвърля възможността за връщане към националните валути. По време на лекция във Франция той обяви, че „ако еднотрилионната им спасителна мрежа се окаже неадекватна, политиците просто ще извадят още пари”.[9] Как? Навярно с нови емисии, чрез отпечатване, което води до инфлация…

Аксел Вебер е от илюминираните – осветлените. Ползва се с доверието на Братството. Той е член на Управителния съвет на Европейската централна банка и е в Съвета на директорите на Банката за интернационални разплащания, която през цялата Втора световна война помагаше на крупните еврейски предприемачи от САЩ да печелят от сделките си с нацистите. Искам да кажа, че Вебер, който също е евреин, знае много. Друг въпрос е дали може да му се вярва.

Любопитен детайл е, че седалищата и на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на “Deutsche Bundesbank” са разположени във Франкфурт на Майн – града на Ротшилд. Начело на ЕЦБ е друг еврейски милиардер, този път от Франция – Жан-Клод Трише. Ала излагането на тези факти спокойно може да бъде обявено за „конспиративна теория”, нали?…

 

Къде сме ние?

 

Никой няма да го признае официално, но България е в окото на тайфуна, наречен „финансово-икономическа криза”. Най-малко една четвърт от населението й се бори за оцеляване в буквалния смисъл. Безработицата расте, а доходите намаляват. Официална София ще отчете около 9,4 на сто безработни, без да уточни на каква основа – от трудоспособните или от населението. И като не взима под внимание временно и трайно безработните, като моя милост, които не са регистрирани в бюрата по труда. Според специалисти в областта на заетостта най-малко една четвърт от работната сила у нас няма постоянна работа.

Вече почти нищо не се произвежда в България. Вакханалията на строителството, която по време на двете последователни коалиционни правителства с участието на ДПС създаде илюзорната представа за икономически растеж и дори за постоянна стопанска динамика нагоре, приключи. Днес това е спомен.

Сега левът е надценен, а инфлацията напомня за съществуването си. Пенсиите и държавните заплати са замразени. По „добра” болшевишка традиция това не се отнася за номенклатурата. Хиляди подбрани комунисти – депутати, министри, чиновници при президента и в областните управи, в различните агенции и прочие синекури – се радват на привилегията заплатите им да бъдат редовно „актуализирани”. Животът на повечето от останалите хора сякаш замира. Перспективата пред хоризонта на отделните семейства все по-често се превръща в трудно забележима точка. Отчаянието завладява все по-обширни територии. Даже най-богатите, умишлено или не, закъсват. Фалитът на Васил-Божковия „Мостстрой” е неотдавнашен, но кой знае защо бързо забравен факт. Заради необслужвани кредити съдия-изпълнител постави „на тезгяха” два самолета на Черепа.[10] Да не го мислим, той има британско поданство… Сигурен съм, че и други „герои” на „демократичния преход” с единия си крак са зад граница. Някои от банкерите, външнотърговците и децата на червената номенклатура на социализЪма, както и някои от създадените от нея мутри отдавна се радват на безметежен life в палати във Флорида, Лазурния бряг или някъде из Карибите. А видният добре отвсякъде комсомолски олигарх на БКП-БСП Добромир Гущеров се ската във Виена. Мнозина от другарите му по безскрупулна алчност също стягат куфарите…

С риск да бъда обвинен в черногледство, бих посъветвал всеки, който притежава парични спестявания, да помисли за тях. Основание ми дава увеличаването на необслужваните кредити и свързаното с това падане на лихвите по депозитите.[11] Когато банките се превърнат във фирми за продажба на недвижими имоти, не се надявайте да изпълняват функциите на истински финансови институции.

Ако разполагах с парични средства, щях да купувам недвижимости. И не бих тръгнал да пазарувам злато, защото цената му е прекалено висока. Дори да се повиши още, едва ли ще достигне до небесата. Докато в момента купуването на жилища, канцеларии, магазини и ателиета е изгодно. Макар пръв да заговорих, че нацията ни е обречена,[12] съзнавам: кризата не може да продължи вечно. Крупните търговски компании ще започнат да се самоизяждат в конкурентната борба. Възможно е някой ден да успеем да излъчим национално отговорни политици, които да декомунизират обществото, да конфискуват богатството на алчно червената фашизирана номенклатура и да подадат ръка на т. нар. среден и дребен бизнес – основата на всяка просперираща икономика. Тогава градските имоти ще се окажат безценни. С носталгична наивност вярвам, че човечеството ще се върне към кварталните кръчмички, кафенета и дюкянчета, където сервитьорите и продавачите не само познават клиентите си, но са наясно и с техните вкусове и навици.

Същевременно е добре да отворим сетивата си за ставащото по света. Защото случващото се тук е проекция на онези мащабни процеси, които протичат по планетата. В момента те са в решителна фаза. Налага се редукция на населението на земята и преразпределение на териториите за производство, но и за засилено масово потребление. Интернационалният елит премества интересите си на изток – към Китай[13] и Индия, без да забравя Бразилия и някои други страни в Южна Америка. Макар да остава невидима на повърхността, в момента се води истинска битка за Африка.

Остава да се запитаме: Кой има полза от тежки рецесии като настоящата? И възможно ли една световна финансова криза да бъде предизвикана умишлено? Нали сме учили, че рецесиите винаги са свързани с цикличния характер на капитализма? Поне така проповядваше „класикът” Мордехай Мозес Леви, познат ви като Карл Маркс? „Отците” на пропагандата задължително ще обявят дори задаването на първия въпрос за опит за прокарване на „конспиративни теории”. Само че почтените изследователи отдавна доказаха: кризите не са обективни явления, а процеси, протичащи в резултат на умело планирани и осъществени действия на най-могъщите финансисти.

Иначе, Интернационалът е възложил ролята на преки отговорници за Народна република България на своя протекторат Съветска Русия. Все по-често ще си припомняме как „Москва не вярва на сълзи” и безмилостно извива ръце.[14] И никакво заплашително размахване на болшевишко юмруче в стил „пожарникарска слава” няма да помогне.[15]

 

Конституционната диктатура на свръхбогатия елит

 

Още през вече наистина далечната 1844 година прочутият английски държавник от еврейски произход Бенджамин Дизраели издава роман, озаглавен „Конингсби или новото поколение”… В него откровено признава: „И така, драги мой Конингсби, разбираш, че светът е управляван от съвсем различни личности от онези, които хората, които не са зад кулисите, си представят.”[16]

В своите мемоари Къртис Бийн Дол, зетят на Франклин Д. Рузвелт – единствения американски президент с четири мандата, разказва как е била замислена и реализирана „Великата депресия” от 1929 г. Споменава имената на банкерите и разкрива ролята на своята тъща, хомосексуалната еврейска феминистка Елинър Рузвелт.[17]

В реч, произнесена на 23 февруари 1954 г., сенаторът Уилям Дженър предупреди: „Днес в Съединените щати пътят към диктатурата може да бъде прокаран изключително със законови средства, невидими и нечувани от Конгреса, президента или народа… Външно имаме конституционно управление. Обаче вътре в правителството ни и в нашата политическа система действа друга форма на управление – бюрократичен елит, който е убеден, че нашата Конституция е старомодна, а самият той е печелившата страна… Цялото странно развитие на външнополитическите ни връзки и договорености могат да бъдат проследени до тази групировка, която ще ни принуди да задоволяваме нейните желания… Тази група за политически действия има свои собствени поддържащи структури, свои целеви подразделения, свои собствени неотменни интереси, своя опорна точка вътре в правителството ни и свой собствен пропаганден апарат.”[18]

Когато невярващите в съществуването на скрито световно управление прочетат следващата реплика, изречена на 17 февруари 1950 г. от могъщия евреин Джеймс Пол Уорбърг, няма как да не настръхнат от чувство за обреченост. Защото в качеството си на председател на Съвета за чуждестранни отношения[19] този интернационален банкер заявил: „Искаме или не, ще имаме световно правителство.[20] Въпросът е само как ще бъде постигнато това – посредством завладяване [на света] или чрез съгласие.”[21] По-късно, на страница 558 на априлския брой на списание „Форин Афеърс”[22] от 1974 г., Ричард Гардънър заявява, че новият световен ред „ще бъде изграден, но… едно последно усилие ще бъде насочено срещу националния суверенитет, като ще го подрива парче по парче. Ала по този начин ще постигне много повече от старомодната фронтална атака”.[23]

Нещата са такива и то от доста време. В мемоарите си конгресменът Мартин Дайс разказва за своя среща с тогавашния президент на САЩ Франклин Д. Рузвелт, състояла се през 1940 г. в Белия дом. Когато влязъл, там вече имало стенограф. Държавният глава обяснил, че така е най-добре за всички. И обещал да му предаде копие от стенограмата на разговора. Рузвелт удържал на думата си.

Дайс поискал да се види с президента, за да го осведоми, че администрацията му гъмжи от комунисти. Стопанинът на Белия дом се съгласил, че е така. „… Аз казах: „Господин президент, трябва да предприемем нещо срещу това. Ето ви списък на много от тези хора. Разполагаме с документи за тяхното членство в конкретни организации, контролирани от комунистите. Ако разбирате комунизма така добре, както аз, ще знаете, че те са в управлението с една единствена цел. А тя е да отмъкват важни военни и дипломатически тайни и да ги предават на Москва.”

Президентът се разяри. Неговият гняв ме изненада. Нарече ме „господин конгресмен”, след това „Мартин”, преди да изрече: „Господин конгресмен, изглежда под всеки креват виждате призраци.” „Не, никога не поглеждам под леглото си”, отвърнах му аз. „Добре”, каза той, „не бях виждал човек, който да има толкова преувеличена представа за това. Не вярвам в комунизма повече от вас. Но не намирам нищо лошо в комунистите в тази страна. Някои от най-добрите ми приятели са комунисти.”[24]

„Невъзможно, глупости”, навярно ще рекат повечето читатели, които поради невежеството си са скептично настроени към истината, скрита зад витрината на събитията. „Този отново се мъчи да ни мъти главите с „конспиративни теории”, ще отсъдят те. Някои даже ще подчертаят, че го правя под диктовка. Аргументите им? Никой не можел да провери източниците, които посочвам?! Сякаш съм забранил достъпа до Националната библиотека или влизането в интернет. Затова напълно сам и дори самотен следвам пътя си заради онези около половин процент нашенци, които ще ме разберат. Само напомням с каква лекота уж антикомунистически настроеният „демократичен” Запад се прегърна с комунистите от Централна и Източна Европа. И забравил мъчениците на техните варварства, сега гради с бившата червена номенклатура някаква „пазарна икономика”, „представителна демокрация”, та човек да се замисли дали не е попаднал в някакъв шизофренен свят?

 

Как е вашата криза?

 

В средата на ноември 2010 г. в Брюксел по време на среща на правителствените ръководители на страните от Европейския съюз сякаш отникъде възникна въпросът за оцеляването на евровалутата. В западния печат се появиха иронични съобщения, че по време на антрактите вместо с обичайните поздрави някои от участниците във форума се приветствали с въпроса: „Как е вашата криза?” Шегата била пренесена от САЩ, където Бюрото за икономически анализи изнесе данните за финансово-икономическата криза в отделните щати. Та след обнародването, сенатори и конгресмени с насмешка си задавали един на друг точно този въпрос. Само че на хората не им е до майтапи, тъй като дори по-големите икономики постепенно започват да усещат рецесията.

В края на ноември 2010 г. съвсем не за кратко еврото се срина спрямо долара – с 3 цента само за ден. Всъщност потъването на общата европейска валута започна доста по-рано през годината. Първо завъртяха Испания в дълговата рулетка. И наченаха стрелбата по нея с мотива, че нейната задлъжнялост стремително нараства. Включи се и Интернационалната агенцията за инвестиционни услуги „Мууди’с”. Тя снижи кредитния рейтинг на иберийското кралство[25] от AAA на AA+.[26] Разшифровано, това бе знакът на Интернационала към „инвеститорите” да изкупуват дълговите книжа на родината на Фламенкото на значително по-ниски цени от реалните. Печеливш тактически ход в стратегията за масовото разоряване на европейските нации. След време интернационалните финансисти ще продават тези дългови инструменти на самото испанско правителство или на други набелязани жертви на цени, близки до номиналната им стойност.[27] Благодарение на отгледаното в Лондон комунистическо отроче Милен Велчев България на два пъти бе „прекарана” по подобен начин.

През юни тайната световна власт обяви, че вината е на Унгария, която „се опасяваше да не се нареди след Гърция”. Внезапно бюджетният дефицит на бившата отличничка от „съветския блок” се оказа втори по величина след този на южната ни съседка.[28]

Месец по-късно „върнаха топката” на Иберийския полуостров. Тогава за пръв път се заговори за прекалената задлъжнялост на Португалия. „Мууди’с” услужливо понижи рейтинга на португалския държавен дълг, а следователно и на емитираните от правителството на страната ценни книжа, от A1 на Aa2.[29] Вече знаете защо.

През есента дойде редът и на Ирландия. Когато пиша тези редове[30] камбаната отново бие за Испания и Португалия. Чрез своите услужливи медии Братството размаха пръст към изправеното пред разпад изкуствено създадено Кралство Белгия.

Каква е причината? Може би всичко това се случва в резултат на кризата? Нищо подобно – на 23 и 24 ноември 2010 г. инвеститорите масово продаваха испански, португалски и белгийски правителствени облигации (вж. по-горе). Рекордите в търговията с тези ценни книжа бяха счупени. Което породи опасенията, че трите  държави ще последват „рефинансираната” Гърция и току-що „спасената” Ирландия.[31]

Какво се крие зад тези действия? Бъдете уверени,че никой голям инвеститор не е загубил от разпродажбата. Вероятно нормата на печалбата е била ниска. Обаче се задава следващата „спасителна мярка”. Споменатите държави ще бъдат „извадени” (bailed-out) от финансовото блато, в което действително са навлезли, но само до глезените. Обаче официално се твърди, че са затънали до гуша и всеки момент могат да глътнат от мътилката на банкрута.

Ден преди правителството на Ирландия да клекне пред интернационалните банкери и да предаде националните интереси на страната си, британските банки регистрираха огромен срив в котировките на своите акции. Само двадесет и четири часа по-късно, след като бе обявено, че Републиката е развяла бялото знаме пред тях, борсите регистрираха нещо като овчарски скок на тези курсове. Корпоративните медии изкараха цялата далавера като „заплаха Великобритания да бъде въвлечена от ЕС в нова многомилионна спасителна програма”, след ирландската.[32]

А банкерите и особено британските, доволно потриват ръце, понеже ще спечелят двойно. Преди всичко, те навярно рапортуват пред своите задкулисни кукловоди, че са изпълнили заповедта им и по чудесен скрит начин са предизвикали ирландския банков смут. На второ място, финансистите успяха да се отърват от ненужни им държавни ценни книжа, при това с печалба. А след това ще печелят от плана за „спасяването” – “bail-out”. И ще се готвят да подадат „приятелска ръка” на следващите във веригата на уж закъсалите – Португалия и Испания.

Други най-високопоставени представители на тайния елит използваха суматохата, за да нанесат поредно кроше по другата страна на брадичката на европейските народи. Началникът на Международния валутен фонд, евреинът Доминик Строс-Кан настоя пред събралите с в Брюксел „лидери да отстъпят и да предоставят повече суверенитет на ЕС. Европейските народи имат нужда да отстъпят повече от своя суверенитет и да предоставят повече власт на центъра, за да избягнат бъдещи кризи”, заявил шефът на Международния валутен фонд.”[33]

Ето ви я поредната крачка към превръщането на Европейския в нов Съветски съюз. Както се убеждавате, интернационалната левитска мафия винаги използва един изстрел за поразяване на много цели. Подобна съдба стигна и американците. Както вече писах,[34] в момента тяхната централна и емисионна банка, всъщност консорциум от дванадесет частни банки с предимно еврейски капитали, наречен Федерален резерв,[35] изкупува държавни облигации на обща стойност 600 милиарда долара.

 

 „Спасението” има цена, търпението също

 

Нека разкрия истинската далавера, скрита зад това съобщение. За да изкупи ценните книжа, Банката на Федералния резерв трябва да вземе тази крупна сума отнякъде. Речено – сторено. Тя си има печатница за банкноти – единствената в САЩ. Съгласно Закона за Системата на Федералния резерв, приет през 1913 г. по време на мандата на хванатия в крачка президент Уудроу Уилсън,[36] банката печели по 17 на сто от всеки долар, пуснат в обръщение, независимо от копюра. При банкнота от 1 долар комисионът е 17 цента, а при тази от 100 долара – цели 17 долара! Разходите по производството на двете банкноти са едни и същи. Цялата печалба на интернационалните банкери от Федералния резерв от тази „врътка” ще възлезе на… 102 милиарда долара!

Същевременно те ще спечелят не малка сума и от търговията с държавните облигации. Ще ги изкупят евтино (далеч под номинала), а някой ден, след края на кризата, ще ги препродадат на правителството по номинал. Няма по-добър бизнес от този с държавата. Правителствата са най-сигурните платци. Не случайно интернационалните финансисти създадоха антитезата „комунизъм”. И помогнаха на нейните протагонисти да установят репресивни тоталитарни диктатури. Братството ги хранеше обилно, за да се разпорежда безпрепятствено и безогледно с богатствата на държавите им. Като през цялото време ги кредитираше, защото бе наясно – тези кукли на конци гарантираха връщането на заемите на своите кредитори.

Някога, сериозно впечатлен от съществуването на тайна световна власт, самият Дизраели „пророчески” предупредил, че: „… В Германия се подготвя мощна революция и тя фактически ще бъде една втора и по-голяма Реформация. В Англия все още се знае твърде малко за нея, а тя се развива изцяло под покровителството на евреите… И с всяко [тяхно] поколение те ще стават все по-могъщи и по-опасни за обществото, което се отнася недружелюбно към тях.”[37]

Днес „Реформацията” е приключена. Не само Германия е поставена на колене от интернационалните революционери. Цяла Европа с все по-забързани крачки върви към своя залез. Световната революция продължава. Или според записаното в „Протоколите на ционските мъдреци” като крайна цел на ционизма:[38] „Властта ни ще е славна, защото ще е могъща, ще управлява и ще ръководи… Нашата власт ще спазва реда, в който се заключава цялото щастие на хората. Ореолът на тази власт ще внуши мистично преклонение и благоговение на народите пред нея. Истинската сила не се отказва от никакви свои права, даже от божествените, и никой не смее да пристъпи към нея, за да отнеме дори педя от мощта й.”[39]

„За да привикнат към послушание, народите трябва да се научат на скромност и затова производството на предмети за разкош ще се съкрати… Господарят, който ще смени сега съществуващите управления… от чиито среди навсякъде се разпростира огънят на анархията, преди всичко трябва да пристъпи към потушаването на този всеунищожаващ огън… Този божи избраник е определен свише, за да сломи безумните сили, които се тласкат от инстинкта, а не от разума, от животинското начало[40], а не от човешкото… Сега тези сили тържествуват под маската на лични принципи за свобода и права. Те разрушиха всички социални[41] норми, за да издигнат върху тях трона на юдейския цар.”[42]

Отново ще ме обвинят в разпространение на „конспиративни теории”. А темата ни е за оцеляването на Европейския съюз и България в него. Така е, но не допускате ли, че съществуват скрити сили, които въздействат върху световните процеси, следователно и върху европейските?

 

Israel Über Alles

 

През последните дни на ноември 2010 г. се очаква по книжарниците в Англия да се появи нова книга на разследващия журналист Дейвид Кронин. Световноизвестният коментатор на лондонския всекидневник „Индипендънт” Робърт Фиск имал привилегията предварително да се запознае със съдържанието на това изследване. Той споделя: „Току-що приключих четенето на ръкописа. Той спря дъха ми. Както казва Кронин в предговора: „През последното десетилетие Израел е развил толкова силни политически и икономически връзки с Европейския съюз, че е станал пълноправна държава-членка на Съюза, само че без да бъде обявен поименно.” В действителност Хавиер Солана, долнопробното високопоставено псе на външната политика на ЕС (бивш генерален секретар на НАТО), бе онзи, който миналата година заяви: „Позволете ми да кажа, че Израел е член на Европейския съюз, без да членува в институцията.”

 Извинете ме. Знаехме ли това? За това ли гласувахме? Кой позволи това да се случи? Дали Дейвид Камерън,[43] който сега енергично пласира влизането на Турция в ЕС, е съгласен с това? Навярно да, след като сам се нарича „приятел на Израел” и след като тази страна [Великобритания] произведе отличен комплект от фалшиви британски паспорти за израелските убийци в Дубай.[44] Както казва Кронин, „малодушието спрямо Израел е в рязък контраст с твърдата позиция, коята Съюзът е заемал, когато са произтичали големи зверства в други конфликти.”[45]

Вече повече от столетие човечеството живее в условията на Pax Judaica.[46] За някои това също може да е част от някакъв „антисемитизъм”, омраза към евреите или „конспиративна теория”. Въпреки че още в средата на деветнадесетото столетие някогашният равин на Париж Давид Драш откровено е написал: „Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който, като обширна и здрава мрежа[47], се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?”[48]

Пок­ръс­те­ният ев­реин Моу­зис Мар­го­лиът, пас­тор в Ан­гли­кан­ска­та цър­ква, пи­ше в про­чу­та­та си „Ис­то­рия на ев­реи­те във Ве­ли­коб­ри­та­ния”: „Доб­ре из­вес­тно е, че до­мът [на Рот­шилд] се е раз­прострял ка­то мре­жа над на­ро­ди­те.”[49]

Който не вярва, нека погледне линейките – автомобилите на Бърза помощ. Къде изчезна знакът на Червения кръст – първото в историята на човечеството хуманитарно движение, което швейцарецът Анри Дюнан основа още през 1863 г.? След края на Първата световна война, през 1919 г., към него се присъединяват и обществата на Червения полумесец. Днес не само у нас, из целия „демократичен свят”, двата символа са заменени от шестолъчна „снежинка”, копие на „Звездата на Давид”,[50] „грееща” в цвета на Израел – светло синьото.[51] Същото се отнася до аптеките и техните знаци, вплели змийското превъплъщение на Яхве-Йехова.[52] Ако смятате, че символите нямат значение, обяснете защо юдеите и масоните толкова държат на тях. Та цели 50 петолъчки – един от знаците на Луцифер, се мъдрят върху националния флаг на САЩ! Нима същата петолъчна звезда не увенчаваше масонските знаци сърп и чук върху знамето на СССР?

Преди време, когато бе начело на правителството на ционистката държава, вече забравеният първи братовчед на убития комунистически терорист Ернесто „Че” Гевара – Ариел Шарон, се обърна към тогавашния външен министър и настоящ президент на Израел Шимон Перес: „Искам съвсем ясно да ти обясня нещо. Не се тревожи от американски натиск над Израел, защото ние, еврейският народ, управляваме Америка. И американците го знаят.”[53] Признанието на израелския министър-председател се отнася до останалата единствена свръх сила на планетата.

Във вторник, 16 октомври 2003 г., тогавашният премиер на Малайзия, университетският преподавател д-р Мохатир Мохамад заяви в реч пред ислямски лидери: „Евреите управляват света чрез посредници.”[54] И само седмица по-късно тази реплика му струва поста…

Ще речете: Какво общо има всичко това с нас? Не е ли по-добре да гледаме нашето си дередже? Нима се заблуждавате, че настоящият ни хал не е следствие от описаните световни процеси? Вижте кому се подчиняват вашите „слуги” – от Филип Димитров,[55] през Петър Стоянов,[56] Георги Първанов и Симеон Сакскобургготев,[57] Сергей Станишев,[58] през настоящата премиерка Б.Б.,[59] та чак до файтонджийската партийка „Ред, законност и справедливост” на агента на ДС с псевдоним „Хлапето”[60] и щатния сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност,[61] намиращия се под домашен адрес Алексей Петров със знаменития прякор „Трактора”.[62]

Проверете в чии ръце е пропагандата? Например най-голямата корпоративна телевизионна корпорация у нас, начело с bTV. И не само тя. Кои са действителните собственици на ред предприятия. Чии фирми изграждат т. нар. затворени[63] селища в Пловдив, Велико Търново, край морето? Нима сте слепи за ставащото в Близкия изток? Израел като нацистка еврейска държава е обречен. Раждаемостта сред самозваните „евреи” – всъщност потомци на българите-хазари, е отрицателна, докато сред палестинците – истинските наследници на древните юдеи,[64] е изключително висока.

Хора, мислете!

 

                          Следва.

           

Допълнение: След като предадох този коментар за публикация, узнах вестта, че провъзгласеният от запалянковците на „Манчестър Юнайтид” за „най-добър футболист на клуба за всички времена” французин Ерик Кантона е призовал на 7 декември всички разумни хора по света да изтеглят парите си от банките. 44-годишният играч е разкритикувал протестиращите, „които as passé [минавайки] носят плакати”. Защото това е безсмислено и не води до никакви последици, както не веднъж съм посочвал и аз. „Не мисля, че можем да бъдем напълно щастливи с цялата тази мизерия, която ни заобикаля. Освен ако не живеете в хралупа. Но имаме възможност,… можем да направим нещо. Какво означава в наше време да излезете на улицата? Да демонстрирате? Лъжете се. Това вече не е начинът.

За да започнем революция, няма нужда да грабваме оръжия и да убиваме хора. Днес революцията наистина е лесна за извършване. Какво представлява системата? Системата се крепи върху мощта на банките. Затова трябва да бъде унищожена чрез банките.

Това означава, че е по-добре трите милиона души по улиците с техните плакати в ръце да отидат в банките и да изтеглят парите си от тях. Тогава банките ще се сринат. Три милиона, десет милиона души и банките ще рухнат. А разпадът им не ни заплашва с нищо. Истинска революция.

Трябва да отидем в банките. Тогава ще се състои истинската революция.”[65]

Интернационалът реагира като ужилен. „Банковият протест на Кантона ще засегне всички ни”, опита се да стряска хората добре нахранена журналистка от „Гардиън”.[66] Тя се помъчи да обясни безсилието ни чрез ограниченията, които банките налагат върху изтеглянето на нашите собствени пари. Което е преодолимо. Ако трябва, „революцията” на Кантона може да трае няколко дни.

Друг „гений” от „Обзървър” разубеждава хората без аргументи – идеята не била „умна”. Трябвало да пазим банките. Сещайте са на чия хранилка е мизерникът.[67]

А какво мислите вие? Моето мнение е, че в предложението на Кантона има хляб. То ще се провали, защото сме разединени и уплашени. Ала ще събуди не малко хора. Повече от 100 000 са го подкрепили в подписка във Facebook. Банките могат да ни преодолеят благодарение на безналичните – виртуалните – пари „по документи”, на хартия. Но ако не ги посетим отново, за да внесем, какво ще правят?

Който следи писанията ми, знае. Във финала на първата част от настоящата поредица „Конспиративни теории” предупредих: „Тъй като сме доказали, че сме „хора, дето нищо не щат да вършат”, трябва да се уповаваме на Бог и на западняците. Ако някой ден те успеят да се пробудят от омаята на илюзорната материална летаргия, може би добрата епидемия на тяхното недоволство ще премине и през нашите граници, за да ни зарази с повече гражданско съзнание, вяра в собствените възможности и чувство за справедливост. Дотогава ще кретаме. Дано процесът на западното опомняне, свестяване и връщане в реалността не продължи прекомерно. Иначе ще изкреем.”[68]

 

София, 28 ноември 2010 г.