Учудва ме ибрикчийството на българските спортни журналисти. Никога няма да изпадна дотам. Не да стана спортен журналист, въпреки че и това го смятам за не особено престижно. А да хвалиш някой, който ти е теглил майната. Няма значение дали съвсем направо или прикрито зад приемливи обяснения. Информационен повод (или просто казано – как така се сетих) са головете, които напоследък започна да вкарва след продължителния си застой Димитър Бербатов. Доколко е голям футболист, може да се спори. Според мен, в Манчестър-Юнайтед сега няма други реализатори, а все пак добрата игра на отбора трябва да се материализира от някого. Улучил момента, защо да не приемем. Жалкото е, че на него в България вече не се гледа като на един от многото коментирани футболисти в чужди клубни отбори.
Дори по-уместно би било медиите ни да си да се наложат пълно информационно вето над изявите му. Защото това благоевградско момче, с отказа си от 13 май 2010 г. да играе за националния тим, опроверга Наполеон Бонапарт, че „първата добродетел е да се жертваш за Отечеството”. Негово право е. Както и да се откаже от българското гражданство. Дори така би било най-достойно. Не призовавам към изстъпления, защото е вандалщина, но ако беше в друга страна – футболна, като Бразилия или Англия, може би щяха да го нападат по улиците, когато се завърнеше у дома. А дори и в нефутболна, където националното чувство (или самочувствие) е по-вискоко. Нашето е смачкано. Самият аз не се смятам за патриот- както и много българи, но не бих се отказал от родината си и ако я напусна. Писал съм с явен негативизъм за нея, но за да си дам лептата тя да не продължи да пропада още 20 години и накрая, след като избягат младите хора, освен „връзкарите” ( писал съм по темата), тя да не се превърне в циганско- турска република. Ако пък Димитър Бербатов не желае сам да си промени гражданството, има си институции за това. Да му го отнемат – формално основание винаги ще се намери при наличието на действително. България пак няма да се класира за финалите на Европейското първенство по футбол. Не трябва да си голям пророк, за да предвидиш и отсъствието ни от финалите за Световното – на това вече се гледа като нещо нормално. Не може все да се надяваме на „Господ е българин” – коментар на Николай Колев – Мичмана. И вината едва ли ще е в Димитър Бербатов. Всички знаем, че тя е в корумпирата ни система, част от която е и футболът ни. Но и постъпката на „Бербо” е , казано без заобикалки, отвратителна. А може би трябва да попитаме и Алекс Фергюсън – често жвакащия дъвка Сър? ( Между другото – привърженик съм на английския футбол.)