СПИ МИ, НАРОДЕ, ЗАСПИ

Докато във Великобритания скандалът с подслушването на телефонни разговори се разраства,[1] тукашният върви към замитане под чергата.

В изумително наведено интервю на една изключително ниско наведена полуефирна полутелевизия, свързвана с ДПС, а всъщност като всички останали притежавана от Политбюро на ЦК на БКП, вместо да отговори по същество дали е изрекла нещата от обнародваните телефонни разговори с подчинените й, премиерката Б.Б. разяснила „постиженията“ на хер Флик във финансовата област. Иначе казано, опитала да замаже начина, по който фискалните и митническите власти подпомагат някои „бизнеси“, завладяват контрабандни канали ─ според болшевишкия евфемизъм „скрит транзит“, ограбват населението с все по-високи преки и косвени данъци и такси.[2]

Според стенограмата от разговора водещата Н.Б. дълго отбягвала да наведе събеседничката си на злободнавната тема. Защото самата тя е свикнала да бъде наведена и да се съобразява със сценарии, писани все от онези „мозъци“ на прехода. Наченала е кариерата си като духачка. Не случайно я наричат „Дудука“. Вместо да задава на нашенската Брижит Бардо от Банкя неудобни въпроси, свързани с нейния нисък морал, липсата на качества и престъпния начин на ръководене на държавата, водеща я към залез, тя оставила първата танцьорка на изпълнителната власт за стохиляден път да споделя „възвишените“ чувства, които я обхванали при вида на ремонтирания столичен булевард „Христофор Колумб“ и новостроящата се зала на четвърти километър. Последното е знаменателно и символично място, току срещу на известната психиатрична клиника с по-малки традиции от карлуковската.

Накрая Б.Б. „убедила“ заелата удобна поза за фелацио услужлива филибетлийска медийна продажница, че когато магистралите и залата станат готови, народът ще заживее като в рая. Ще се развият „бизнеси“, ще има работни места, ще… Което ме върна в годините на „победилия социализъм“. Тогава, през 1962-а, на VІІІ конгрес на БКП, другарят Тодор Живков представи програмата за „построяване на социализЪма до 1980 г. и по-нататъшното строителство но комунизЪма“. Което даде повод на зевзеците да наточат езиците си. Така се появи приказката, че „през 1980-а ще трябва да ходим обути в шпайкове. За да не се хлъзгаме от течащите по улиците и пътищата мед и масло.“ Днешният римейк – сегашната версия, изпълнена от телохранителката на диктатора, звучи многократно по-фалшиво.

Защото все повече нашенци проглеждат и разбират що са сторили в своята необяснима любов към едно подставено лице на алчно червената номенклатура. Множат се онези, които разбират, че магистрали къща не хранят. Ако ще има добруващи покрай тях, те ще са леките момичета, ограничен брой номенклатурни хотелиери и ресторантьори, покровителствани контрабандисти, дребни чейнджаджии и… Толкоз.

У нас вече почти нищо не работи. Производството е свито до небивал минимум. Безработицата расте със скоростта на топящ се мартенски сняг. Тя е най-малко два пъти по-висока от официално обявената. Защото маса хора са отпаднали или въобще не са били регистрирани на трудовата борса. Обедняването нараства, потребителското търсене се свива като шагренова кожа. Постепенно т. нар. малък и среден бизнес остава в спомените. Тежко и горко на онези работници, които са бачкали, но навярно никога няма да получат заплатите си. Усещането за безперспективност става осезателно. Все повече хора се гласят да подирят късмета си другаде. Обезбългаряването се превръща в необратима тенденция.

На този фон изкуствено раздуханият скандал с подслушванията и висшето държавно участие в тях е удобен начин за разфокусиране на общественото внимание. То бива отклонявано от най-важните проблеми на обществото. В измислената от сценаристите на прехода псевдовойна „между институциите“ отсъстват аргументи и доказателства. Б.Б. обвинява „Гоце“. А преди месец в Бразилия изпълни ролята на негова куриерка и предаде поканата на „държавния глава“ на болшевишката терористка с излежана присъда, другарката Вилма. Никой не обърна внимание на красноречивия факт, че в едно от т. нар. сересета Б.Б. признава как изпълнил поръчение на „Гоце“ да предпази някакъв червен „бизнесмен“ (то други няма) с многозначителното име Мишо „Бирата“. Значи двамата участват в една и съща игра и явно „Гоце“ е по-високопоставеният. Пошъл спектакъл, братя и сестри! Пиески, писани от номенклатурата.

Е, и? В по-нормалния свят за подобни свинства се подават оставки. Незабавно, без условия и очакване на някакви „резултати от експертиза“. Както вече съобщих, в Англия правителственият директор по комуникации Ендрю „Енди“ Кълсън сам се раздели с поста си и то на часа след разкритията за подслушвания на журналисти. И там това е първостранична тема, но не всеки ден. Нито пък е медийното кресчендо, което се превръща в „притча во езицах“. Например за британците е далеч по-важно, че през януари потребителското търсене се е сринало до рекордно ниски стойности. Тук ни обещават „светло“ придвижване по магистрали. Защото след завършването на строителството им някакъв N-ски чуждестранен „инвеститор“ щял да стигне по-бързо до някое N-ско место и да си каже: „Колко бързо и спокойно пътувах. Що не си вложа парите тук?“ Например в Кресна, както споменала другарката потомствена комунистка и милиционерка Б.Б. А дотогава?

Да се разберем, не отричам важността на инфраструктурата, но тя не решава проблема със заетостта, бедността и икономическия растеж. Важна е, но не само за хората и икономиката. Чрез участието на червените фирми в нейното изграждане се облагодетелства номенклатурата.

Докато другарите комунистически, комсомолски и ченгесарски активисти от управляващия филиал на БКП, наречен ГЕРБ, помагат на Б.Б. да завърши магистралите и залата, народът какво ще яде? Хората искат работа, нямат с какво да си платят сметките за електроенергия и водоснабдяване, пък и задължителните измамни застраховки „Гражданска отговорност“. Липсват им пари за гориво, та да „се пуснат“ по готовите участъци от магистралите, а Б.Б. им „рисува“ едно и също „светло комунистическо бъдеще“. Досущ като Тато, но още по-бездарно. Последователна възпитаница на болшевиките, тя може би вярва, че „строи завод на живота“.

Какво друго заслужаваме? Нима не са прави онези западни експерти, които изричат по някоя истина, отнасяща се не толкова до Б.Б., а до нашата народопсихология? „… Българският народ не вижда реална алтернатива на Борисов, а и донякъде продължава да му се възхищава, дори за негови изказвания, които са всъщност непоносими. Като това, че подслушването било в реда на нещата, например.“[3]

Или: „Бойко Борисов е великолепен Пи-Ар. Той е популист, който знае как да въодушевява масите. Още като главен секретар той имаше няколко добри представления в битката с престъпността. Показваше се по телевизията, но това не промени с нищо нещата. Нито едно от 200-те поръчкови убийства не беше разкрито, докато беше главен секретар.

Малко наркотици, малко задържани на митницата стоки, но така и не видяхме разкриване на нито едно от извършените тежки престъпления в България. И в този смисъл Бойко Борисов е един популист, гениален манипулатор, какъвто впрочем бе и царят. Зад това стои склонността на българите да си търсят месия. И това е много опасно.“[4]

На кого му пука? „Аз ли ще оправя света?“, казва си нашенецът, обръща поредната чашка с каменярка, завива се през глава и се отърква в кълката на жена си. Унася се в dream, в който той е на мястото на Б.Б. Мачка и обира народната любов; краде и дава на други да завличат, а „народните маси“ го възхваляват. Обикаля страната и се къпе във възхищението на хората…

Размърдва се, а стреснатата му булка зърва усмивката върху устните на хъркащия си благоверен и си мисли, че той сънува нея. Успокоена затваря очи и потъва във владенията на Морфей. Сънува, че е като Цветелина Карагьозова, а властни мъже целуват краката й…

У нас всичко е спокойно…

През това време „оправят“ арабския свят. Сега е времето на тамошните не дотам „нежни“ революции. Ще видим докъде ще стигнат. Не вярвам метежите в стил „Източна Европа-89“ да обхванат монархиите, без Йордания. Саудитска Арабия? Сакън! Ала това са „конспиративни теории“.

Нашенецът вярва, че са избухнали „народни революции“. И бистри „международното положение“ с аверите в кръчмата. „Живот ли бе, да го опишеш“…

Спи ми, народе, заспи. Още дълго Б.Б. в свойта люлка ще те люлее…