Loading...
/трета грешка/
Имах неблагоразумието да се сближа с една жена. Помогнах й да си пренесе скромния багаж в съседите, където се бе установила на квартира. За благодарност тя ме покани на вечеря в близката пицария, а накрая се озовахме в моето легло. Знаете как стават тия работи. На другият ден двамата се чудехме как да се погледнем, но като настъпи вечерта не се сдържах, купих бутилка „Мавруд“ и я поканих на гости. Без дори да се замисли, тя ме последва и отново осъмнахме заедно. Така се започна една връзка, каквато не бях имал до момента. От поркане и дребни кражби, не ми бе останало време да се насладя на женските прелести и сега бе момента да наваксам. В края на седмицата се оказа, че тя нито една вечер не е спала в квартирата си, а все при мен. Решихме да й пренесем отново багажа, този път при моя милост. И дойде тази квартирна принцеса в моите охлузени две стаички, и веднага се разшета.
Почисти, изми и изхвърли толкова боклуци, че дори не можах да повярвам. От продадените празни бутилки купихме четка, боя и валяк за боядисване. Ударихме един жълт латекс и къщичката грейна. Отнякъде се появи саксия с розово цвете, огромна картина с отрязана диня на нея и дори поизтрито, но чисто килимче. За пръв път бедният ми дом заприлича на човешко жилище. До момента напомняше бърлога на човекоядци, но тази жена го промени неузнаваемо. Подозирах, че крои промяна и у мен, и естествено всичко ми излезе през носа в края на месеца. С мила усмивка симпатичната вещица ми съобщи, че ще си имаме бебе. Аз настръхнах като диво прасе. До момента едва успявах да се грижа за себе си, а тая мизерница искаше да ми овеси и дете на шията. Псувах безадресно половин час, после изкопах скрита за черни дни в задния двор, бутилка ракия. Напих се и отупах жената като черга. Тя порева малко, сърди се около пет минути и ми съобщи, че ще е вечно моя. Мислеше, че с тая новина ще ме зарадва глупачката. Откога ме търсила тя, но най-сетне ме намерила. Аз отвън съм изглеждал лош, но отвътре съм бил душичка. Разбрала ме тя, още щом ме видяла. На ума си признах, че такъв будала като мен трудно се среща вече и е лесно да разбере, колко ми е акъла. За капак заяви, че вече никой не може да ни раздели.
Помислих, помислих и се отправих към центъра на града. Без много задръжки разбих една витрина на магазин за марков алкохол и пред слисаните погледи на продавачката, и случайните минувачи, пресуших на един дъх бутилка осемнайсетгодишно уиски. Полицията естествено не закъсня, щракнаха ми гривните и пак в ареста. Малко ми олекна, но не съвсем. Надявам се по бързото производство да ме осъдят поне на шест месеца с ефективна присъда. Обаче не съм убеден, че ще ме огрее. Тази невъзможна жена ходила при шефа на полицията, молила се, плакала, само да не ме затворят, че кой ще се грижи за нея и особено за детето, дето ще се роди един ден. Глупака на глупаците, пардон шефа на полицията дотолкова се впечатлил от молбите й, че лично дойде при мен в килията, и ми стисна ръката. Трогнат като хималайска мечка заяви, че лично щял да се застъпи за мен пред съдията. Не очаквал от апашор като мен такова благородство, че да приютя бездомна жена, че и да я напомпя даже. Нормално било при научаването на толкова радостна вест като тая за детето, да отпразнувам събитието с бутилка скъпо уиски. Той ме разбирал и дори оправдавал вътре в себе си. Нали сме мъже, трябва да сме солидарни дори в глупостите които правим понякога. Можело и да излезе човек от мен в крайна сметка. Обществото се нуждаело от съзнателни елементи, в какъвто можело да се превърна съвсем скоро. Като баща на дете съм щял да поумнея и нищо чудно един ден дори да пожелая да стана полицай.
Теглих му една на ума си. Човек като сгреши, дори всеки полицай може да се бъзика после с него. А да видите после какво се случи!
Но това ще го оставим за следващата седмица! Сега „Наздраве!“ и весели празници!
Photo: Vigo
