Лявото „дясно” или отново за комунистическия „антикомунизъм” • Б.Б. вече не е просто олицетворения на простащината и срама, а представлява национална опасност
В прочулия се като класика американски филм „Казабланка” от 1942 година има една кръчмарска сцена. В нея един от героите пляска по задника преминаващата край масата му сервитьорка и подхвърля, че е българка.
Близо седемдесет лета по-късно сцената се повтаря. Настоящата министър-председателка на Народна република България изигра същата роля. По нашите земи официално и с гордост бе обявено, че белгийският мушморок Херман Ван Ромпой проводил Б.Б. като своя представителка за тържествата по встъпването в длъжност на новоназначената президентка на Бразилия. В празничните дни май нито един коментатор не отдели внимание на причината за тази „висока чест”, ощастливила страхливката от Банкя, известна като нашенската Брижит Бардо.
А дребничкият, тъй смущителен и „компромисен” бивш министър-председател на разпадащото се кралство Белгия избра Б.Б. или Бе Бе, както се пееше в старата песничка, посветена на красивата френска блондинка, тъй като никой европейски лидер не желаеше да цапа своята биография с поздравления към една ултралевичарка, „посещавала” затвора заради тероризъм. Западните медии не пропуснаха да подчертаят, че Русев е „бивша въоръжена марксистка активистка, която се присъединила към Работническата партия на [досегашния бразилски президент Игнасио] Лула да Силва”.
Същият, който в самото навечерие на Нова година отказа да екстрадира осъдения за убийство в Италия ляв екстремист Чезаре Батисти. Провъзгласеният за автор на криминални романи Батисти е бил боец от крайно лявата терористична организация „Въоръжен пролетариат за комунизъм”. Докато западната десница се мръщеше и протестираше, Б.Б. се лигавеше край другарката Дилма. На вид тя, сиромах, напомня някогашните комсомолски активистки, които номенклатурата ползваше като играчки за разтуха.[1] А креватите на болшевишките големци служеха като трамплин на не една и две Дражи, Станки, Нори и дори Цецки.
Това е „политическото” и „дясното” на всички тези прелетни пеперудки на Интернационала, до една зависими от своето тъмно минало. Нашенската Б.Б. – от наследеното й членство в БКП, нейната принадлежност към Държавна сигурност с чин майор, и на престъпните силови „охранителни” групировки от началото на т. нар. преход. Както и от конкретното убийство на един неосъден, но обвинен в престъпления харманлиец, извършено под преките заповеди на тогавашната главна секретарка на МВР, другарката Б.Б.
Медиите услужливо предадоха, че: „Дилма Русеф ще посети България догодина, а още днес [30 декември 2010 г., Бел. а.] ще има извънредна среща с премиер[кат]а Бойко Борисов, която ще е извън протокола…”[2] Как никой „коментатор” не се сети, че в международните отношения важат правила, някои от които съставляват тъкмо споменатия протокол. Та според протокола, подобни посещения се уреждат след съответна покана. От своя страна, тя следва да бъде съобразена с равнището на поканения. Само президент може да покани друг президент. Министър-председателят е „ниска топка” на такова най-високо държавно ниво.
С други думи, освен като пратеничка на жалкия президент на Европейския съюз, масона Ван Ромпой, Б.Б. е гастролирала и като говорителка и куриерка на Георги „Гоце” Първанов, който по прищявка на Братството е узурпирал длъжността „президент на Народна република България”. Всичко това идва да покаже, че медийната вражда между двамата съпартийци от БКП не е нищо повече от преекскпонирана бурлеска, имитация на несъществуващи политически различия и пародия на някакви псевдо „обществени отношения”. Прах в очите на помаците, както наричам местните ни приспособленци. Онези, които с гласовете си придават законна форма на цялата тази гротеска.
Дилма Русев пък обещала на правещата се на „дясна” своя другарка и бивша членка на БКП, банкянската Б.Б., да постави началото на „нова ера в отношенията между България и Бразилия”.[3] Може би „ера” на класова борба и диктатура на пролетариата. Ден преди да й предаде властта, нейният патрон и досегашен президент на Бразилия, полуграмотният Инасио Луис Лула де Силва прокламира пълната победа на работническата класа и нейната способност да управлява огромната страна.[4] Да не забравяме, че Дилма е възпитана в крайно леви идеи и е участвала в престъпната групировка „Колина”, която е водила въоръжена борба против дясното управление на патриотичните военни в Бразилия.
Никой не поиска сметка от правителството и заради армагана, който Б.Б. отнесе на другарката Русев – нейното родословно дърво. В неговото съставяне и натаманяване са били ангажирани десетки държавни и общински служители. При това – в работното им време. Ние, данъкоплатците, сме били ощетени. Няма ли следствие, прокуратура, съд? Та тези действия изпълват състава на престъпленията „превишаване на правата” и „злоупотреба със служебно положение”.
Накрая, няма как да отмина публично изразения страх на Б.Б. от евентуалното напускане на политиката. На желанието на зрителка, формулирано от милиционерското „чудо” на Би Ти Ви, човешката карикатура Р.П.: „Бойко Борисов без политика, опишете го”, премиерката отговаря:
„Така, както ми се сведе живота[5] от времето, когато бях главен секретар, огромното обществено доверие, после кмет, на два пъти хората ме избираха – обществено доверие, сега премиер и то в най-тежкото време за България и в същото време правим неща, за които са мечтали само в златните времена за България. Имам чувството, че изляза ли от политиката и това ще ми бъде края на живота. Не виждам по друг начин как мога да живея.
Бойко Борисов: Какво да правя?
Водещ: Каквото преди си правил. Не знам, не е ли по-лесно преди – когато искаш си играел футбол, когато си искаш си отиваш на тенис, не те занимават по цял ден с някакви проблеми.
Бойко Борисов: Знам, че просто това ще е краят вече, просто няма накъде повече.”[6]
Някой от вас замислял ли се е над това каква огромна опасност е стаена в това откровение? Нима не схващате, че недодяланото момиче от Банкя, знайно защо гудено в креслото на ръководителя на правителството, открито заявява своята готовност на всичко и спрямо всеки, който го запази във властта. А кой има финансови и политически възможности за това? Единствено онази недокосната най-висша комунистическа номенклатура, която с помощта на реално неразформированите репресивни секретни служби на тоталитарния режим ограби народното богатство и запази своята власт, само че в задкулисието. Със закъснението си, последвалите в интервюто допълнителни обяснения само доказаха колко опасна започва да става Б.Б.:
„Водещ: Да не би властта, политиката да е като някакъв опиум?
Бойко Борисов: Не, не, че е опиум, просто знам, че никъде няма да мога да направя нещо. Толкова врагове имаме, толкова… само заменките на горите, където се спряха. Това е един закон ГЕРБ, който прие, само това нанесе милиарди щети на тези, които си бяха в най-хубавите кътчета на България, взели да си построят имоти и то за милиарди, повтарям. Това са огромни пари, за които им нанесохме щети. Разни „Нагли”, „Килъри”, ще ни оставят живи или няма да ни върнат?”[7]
Това са „шменти капели”, както сама се изразява министър-председателката.[8] Тя изпълнява повелята на Партията. И помага за прехвърлянето на далаверата от едни червени ръце в още по-алчно алени. Начело на митниците, на областните управи, на маса учреждения стоят офицери и агенти от тайната милиция. Някогашният „скрит транзит” в полза на Политбюро работи като контрабандни канали. Те облагодетелстват същия ограничен кръг „избрани”, техните приближени и слугите им.
Бъдете внимателни: тоталитарната кръпка „Б.Б.” върху нашата износена посткомунистическа дрешка вещае неприятен, дори опасен риск. Засега тя е нещо като скрита заплаха. Потенциалът й нараства и не след дълго може да оцвети целите одежди на прехода в кърваво червено.
Още в навечерието на общите избори от 5 юли 2009 г. в един седмичен вестник предупредих, че ГЕРБ на Б.Б. ще се коалира с Воленовата „Атака”. А резултатът ще бъде засилен аромат на милиционерски ботуш.[9] Никой не ме чу. Нито се вслуша в предупреждението ми, че това може да продължи по-дълго от очакваното. Освен ако не се намеси Западът…
Днес се сърдете на себе си. Вие посяхте безразличието и сега берете неговите отровни плодове с уж позабравения вкус на репресия.
[1] Вж. „Brazil-Italy row over fugitive’s extradition” by Marc Burleigh Marc Burleigh from Agence France Presse, Yahoo! News, Yahoo! Inc., Sunnyvale, CA, Friday, December 31, 2010 г., online: http://news.yahoo.com/s/afp/20101231/wl_afp/brazilitalytrialextraditiondiplomacy
[2] „Дилма Русеф ще посети България догодина”, в. „Дневник”, София, четвъртък, 30 декември 2010 г., online: http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/12/30/1018360_dilma_rusef_shte_poseti_bulgariia_dogodina/
[3] „Дилма Русеф обеща нова ера в отношенията с България”, в. „Дневник”, София, петък, 31 декември 2010 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/12/31/1018506_dilma_rusef_obeshta_nova_era_v_otnosheniiata_s/
[4] Вж. „Brazil-Italy row over fugitive’s extradition” by Marc Burleigh Marc Burleigh from Agence France Presse, Yahoo! News, Yahoo! Inc., Sunnyvale, CA, Friday, December 31, 2010 г., online: http://news.yahoo.com/s/afp/20101231/wl_afp/brazilitalytrialextraditiondiplomacy
[5] Правописът запазен.
[6] „Министър – председателят Бойко Борисов за политиката на правителството”, „Нека говорят с Росен Петров”, бТВ, София, неделя, 19 декември 2010 г., 18:28 часа, пълна стенограма от Агенция „Фокус”, София, неделя, 19 декември 2010 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f16645
[7] Пак там.
[8] Даже главнтият порнограф на БСП, бивш на СДС, другарят комсомолски активист Петър Курумбашев, нарече Б.Б. „момиче”. (Вж. Евстати Генчев – „Курумбашев нарече Борисов „момиче”: „Тепърва ще те щипят”, предупреди го червеният депутат”, Dnes.bg, София, 29 септември 2010 г., online: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2010/09/29/kurumbashev-nareche-borisov-momiche.99938,9)
[9] „Георги Ифандиев: Предупредиха ме, че може да ме ликвидират”, едно интервю на Жоро Захариев, в. „Шоу”, София, 28 юни – 7 юли 2009 г., Информационна агенция БЛИЦ, София, 12 юли 2009 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/56023