КИФЛИ 2011 – ДОКТОР ФАЛОС ЗА ВСИЧКИ!

Мери Крисмъс, тъпанари! За приятелите просто – Мери.

Намуани по светъл празник,

подпийна̀ле леко и с тумбак,

веселят се стари – млади,

весели се и последният глупак.

Ко празнувате бе? Лоша памет? Очевидно не, щом календарът ви е точен. Празнувате удобството. Честване на мързела и – “оффф, няма значение!”. Разбирам ви напълно, та аз сам съм толкова ленив. Това, че ви разбирам, не значи, че ви уважавам. Освен когато съм подпийнал!

Коледа е!

А след това?

Най-лошият мързел е мързелът на мисълта. Най-приятният гъдел – злобата. А капаците пазят от болезнено проникване. В тоя ред на мисли – не сме обезчестени! Щом сами си се оправяме. Какво по-благородно от това сам да се онодиш? Та това е чест! Почит!

Интересно ми е само едно, добре де две! Как цяла държава от бандюги, всички сме мутри и гледаме лошо по улиците, как тъй лошите мъжаги си мълчат свенливо и не могат да си седнат на задниците? Как независимите, свободолюбиви и силни жени, въртят свирки на най-големите отпадъци?

Гооордааа стааараааа плаааанинааааа ТРАДАДАДАМ!

Може да сме горделиви, но не и горди! Нямаме повод за това. Вече дори – и все по-рядко, в спорта. Постиженията ни са инцидентни и омаловажени. Случайно да не закачим, че можем повече. По-лесно е да се издървиш на нещо, което отсъства или е твърде дребно да отвърне. Страхливи, малки копеленца, които не умеят да живеят. Да живеят добре. От страх. Плюят като змии, извиват се като змии и пълзят като змии. Който и цървул да ни е президент, трябва по Нова година да започва словото си тъй: “Драги влечуги, скъпи мои съотечественици…”, така ще е излъгал само за – „скъпи”.

Три примера за щастие

Ще използвам един и същи обект за илюстрация на малоумието. Един и същи Слави, защото е прекрасен за илюстрация. Ще го употребя, не да го защитавам – ни го знам, ни го познавам, а и едва ли някога ще се запознаем. Ще го употребя, защото съм консуматор. А той е… мамка му колко е, силно провокиращ за кучето на Павлов[1]!

Пръва Кифла

Я вас любил так искренно, так нежно![2] Тя е човек на изкуството. Завършила е Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.[3] Има усет към красивото и е жена. Момиче – Тя. Аз – просто някъв Фалос. Просто пускам й парче: Слави Трифонов и Нели Петкова – „Само мен”. Тя – ах, не съм ли ти споменавала, че разни такива чалга-звучения хич не са ми по вкуса. И се усмихва нежно. До колко мелодията има етно ритми – да оставим някъде встрани. Текстът е на Ивайло Вълчев. Ивайло Вълчев е поет[4]. Поезията била хубава… Гласи така – „Ето моето сърце, ето моята душа! Ето, аз готов съм на всичко, ти какво ще ми дадеш?”

Дава свободно! Моля останете на телефона, вашето обаждане е важно за нас!

Втора емигрантска

“Слави направи нещо за България и българите във и извън държавата. Това, което направи той е нещо уникално за всички онези наши сънародници, които живеят в Америка. И честно да ви кажа Българските консулства в света и външно министерство не са правили толкова значими неща за българите по света.”. Цитат от един материал пуснат тук. Написан от едно момче живеещо в чужбина. Едно от същите тези емигранти, които плюем всеки ден, че са предали и изоставили страната си. Кенеди е казал – не питай какво е направила страната ти за теб, а какво си направил ти за страната си. Кенеди е американска икона, да си го целуват те. Аз бих го съчетал с Луи XIV кралят слънце – Държавата това съм аз! Само така машината ще заработи. Но кой съм аз да комбинирам? Аз съм никой. За това ще си изгладя парадната възвишеност и ще пердаша по съвсем различна тема – ще заклеймя чалгата!

Убий Малина, осакати Азис,

на Емилия пък отсечи главата!

Сипи ми Гънс и малко Кисс,

във черно плуват ми правата!

Дай го джаз, ще съм със клас,

Фюжън, с Техно и летя!

Не съм ни прост, ни педерас!

Живея с вас, живея с вас!

А къде са емигрантите? Е, как къде – в Америка!

Трета българска държава – нема такава!

В царството на слепите едноокият е гъз! Не ме интересува ко вижда, нали има срамна болест! Понякога е важно една песен от кого ще бъда изпята. То за това и „химнът” на МВР пропадна. Заложиха на куц кон. Ако бе Васил, а не Веско, ако бе Найденов, а не Маринов, казано честно всичко щеше да е наред! Представете си същото, но с тази песен. Представете си Васил Найденов или… абе, айде – Графа да е, който и да е от тачената ни музикална гилдия, да започнат да нареждат – “Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли? Поздравявам майките на нашите ръководители.”. А, представете си само Богдана, а? Или Данчето да я изцепи – малииииии! Ама – на! Шанс. Ся ще дъвчете топките на Слави, той поне ги има.

Мисля, следователно съществувам

In nomine Patri Et Fili Spiritus Sancti – Amen![5] Според Декарт ние не съществуваме. Но кой е Декарт да ни каже и колко декара е имал? И как ги е получил? Що е засадил на тях? Или изсекъл?

Един пич преди време, под един мой текст писан, бе попитал – ами ти какво предлагаш? Е, как какво?!? Предлагам цироза на черния дроб и бидон кисело зеле. И ги купуват. Всеки ден. Не вярваш ли? Ми те не мислят. Мога да предложа всичко и всичко да продам. За сухи бебешки дупета, за мазна коса, за каквато болест и да имате. Само трябва да го лъсна. И като говорим за лъсване, имам една страхотна паста за полиране, ако притежавате автомобил…