В женски ден сред женска зима

В женски ден
сред женска зима
в мъжки поглед спрях очи
Боже мой, нима те има?
Чух  гласа му да звъни.

Бях привикнала да бъда
по-невидима от дъх
и успешно се залъгвах,
че не ми е нужен мъж.

Бях изтрила двеста съня,
бях затрила сто мечти,
хич не мислех да ме спъват
някакви си там очи.

В женски ден
сред женска зима
Вярвайте, не се познах!
Красотата ми – незрима,
ангели – и аз сред тях.

Photo: yyellowbird – Magic World