ТРИУМФЪТ НА АЛХИМИЯТА

/ Римата е само за достоверност/

Още преди изобретяването на файтона човек е станал роб на Мамона. И пращали царете геолози самоуки с надеждата, че ще имат сполука, и че ще открият находище богато, а оттам ще вадят злато, злато.

Щото има ли злато, един мъдър човек, ще построи за народа си „Златния век”.

Ходили хора всякакви. Тук копнали-там тръкнали, много празни глави хвръкнали, ала не се намерило това Елдорадо, пусто-опустяло, и повече за геолози нито се чуло-ни видяло.

Решили премъдрите люде, че слухът за трезора е само майтап и преминали на качествено нов етап. Подбрали най-умните средновековни момчета, облекли ги в специални черни либадета и им казали, че ще ги дарят богато, ако намерят способ за добиване на злато.

Щото има ли злато, един мъдър човек ще построи за народа си „Златния век”.

Запретнали на либадетата ръкавите юнаците, и се почесали оптимистично по калпаците. Въртели, правили, стрували. Целите в пот плували. Дълго, значи, умували и следната идея отчували:”-От какво се състои това пусто злато, дето го сънува кьораво и сакато?Че е жълто-жълто е! В това спор няма!…Ето, тука е, значи, тайната голяма!!! Ако намерим подходящ цвят ще направим златен средновековния свят. Останалото е някой метал подходящ: да е тежък, да не ръждясва и да е лесно находящ.- И така, помежду си, от слово на слово, стигнали до избора на метала олово.- Ако прибавим към него елемента сяра ще стане злато-халал ти вяра! Е, на добър час и добра слука, да ни е честита алхимията като наука!”

Всеки запретнал още по-високо ръкави и се захванал злато да прави.

Щото има ли злато един мъдър човек ще построи за народа си „ Златния век”.

Уви, идеята отново не сполучила и работата със златото пак се закучила. И постепенно калпаците разбрали, че без заклинание не ще се изпълни и най-доброто желание. И че златото, таз жълта ваджия, не ще се получи без черна магия.А магията е следната: На чисто жълт пламък се изпича внимателно философския камък. И с тоз вълшебен камък когато докоснеш нещо го превръщаш в злато.

Но времето минава, а все няма злато и обществото хич не става богато.

А пък без злато дори мъдър човек не ще построи, значи, за хората „Златния век”.

Минават столетия, а злато няма и няма. Обществото скърби и скръбта е голяма. Дори преминава в историческа драма, но философиите, уви, удрят на камък.

Едва в началото на двайсети век, най после се ражда тоз фатален човек. В една малка колиба /по-късно прераснала в замък/ се открива планомерно философския камък. Идеята е следната: За да има век златен не е нужно човек да е от род знатен. Достатъчно е да се представи една утопия за съвършената философия. После в подходяща каменна глава с чук се въвеждат подходящи слова. От сивото бъдеще се взима олово и златото вече е почти готово. Остава само жълт цвят да се намери и…сбогом на средновековните алхимери! Събира човекът свойте авери, та заедно с тях жълт цвят да намери. Един от тях скача и се провиква:”- Ще вземем жълто от балканска тиква! Ще прибавим към него и жълтата преса!”- На всички идеята се много хареса. Подгряха сместа върху народно търпение и я патентоваха с постановление. А в него имаше само една точка, но ПЪРВА и ГОЛЯМА:

1. ИЗВЪНПЛАНОВ ФИЛОСОФСКИ КАМЪК НЯМА!!!

И започна групата да живее богато. До каквото се допре-всичко става на злато. Но народът злато дори не помириса. Като види групата и го втриса.

Щото, за да го има наистина „Златния век” златото трябва да е у мъдър човек.

Март 1988 г.

Стара Загора                                                            Записал по думите на последния

                                                                                   умиращ алхимик- Николай Колев-

                                                                                     Босия