ПСЕТА

Знам само това –

да се крия и бягам.

Ако не щеш да играеш…

Тогава си лягам!

Не разбирам какво чакаш?

Какво искаш от мен?

Аз пърхам със мигли –

ти пърхай след мен!

Така ми е скучно!

Тормозиш, изискваш!

Толкоз си мил…

Направо увисваш!

Говори ми прекрасна,

поне име кажи.

Не зная коя си –

това ми тежи.

Аз ли забравих?

Ти ли мълча?

Дали нещо изгубих,

или сън е – мъгла?

Не ще те погаля.

Не ще ме погалиш.

Семпли сме хора,

какво да говориш.

Photo: The Waiting Is The Hardest Part & Waiting – By Cayusa and Angelocesare