Loading...
Премиерът настани удобно широкоплещестата си фигура на стола и отвори бутилка минерална вода с извънредно приятно име – като роден край, като бащина стряха и майчина нянка. Министрите от кабинета, насядали около заседателната маса, с благоговение следяха всеки негов жест.
– Ей това се казва вода! – каза премиерът, посочвайки бутилката. – Пред тая вода другите приличат на чешмяни утайки и мирова скръб. Съгласни ли сте?
– Съгласни сме! – отговориха министрите в хор.
– Всъщност не съм ви събрал тук, за да обсъждаме качествата на минералната вода, а заради нещо много по-значимо, нещо, да си имаме уважението, фундаментално! Дори повече – конфундаментално и конгениално.
Това ми е мечта още от Тодоровден и искам да я споделя с вас.
Министрите наостриха уши като бръснарски ножчета.
– Знаете, че „Тракия“ вече е готова на чакъл, вървят процедурите за „Струма“ и „Марица“, на „Хемус“ почти няма проститутки, нали така?
– Тъй вярно! – звънна хорът на министрите.
– Толкова време, енергия, ресурси, всичко вложихме в това, дадохме всичко от себе си, крадейки от съня си и откъдето може. И понеже сме набрали скорост, смятам да ви предложа да продължим със същия темп и занапред. Какво ще кажете?
Министърът на регионалното развитие усети, че се унася, затова пукна един балон с дъвката си, за да се разсъни, смръкна малко амоняк за концентрация, погледна мило премиера си и рече:
– Но вие знаете, че плановете се изпълняват в срок, pacta servanda sunt*, сиреч пак ти сервират сухо. „Люлин“ закъснява в рамките на статистико-популистическата грешка, но ще завършим всичко предсрочно, стига да прецизираме сроковете. И ето я страната ни – омагистралчена докрай. И като освободим страната от инфраструктурните проблеми, къде ще насочите кинетичната и харизматичната си енергия?
– Ще ида да инфраструктурирам други планети! За да не губим темпо и форма, ще построим една магистрала на Марс. Какво ще кажете?
В залата настъпи леко оживление. Някои министри вежливо се изсмяха, а други се сръгаха дискретно с лакти.
– Но там няма живот, г-н премиер! – прошумоля министърът на икономиката.
– Защото няма магистрали! – репликира незабавно премиерът. – Животът се върти около магистралите. Като направим магистрала, като направим и една спортна зала, ще видите как ще се оживи Марс. Магистралите са коронарните артерии на един цивилизационен организъм, а спортните зали правят този организъм красив, атлетичен, фотогеничен, телегеничен, абе като мене. Както са казали древните: здрав дух и здраво тяло – едно прекрасно цяло.
– А транспортните разходи? – обади се министърът на съобщенията. – От Земята до Марс са 80 милиона километра, и то веднъж на 26 месеца. А горивата поскъпват.
– Помислил съм за всичко. Обещах на руснаците да им подаря „Белене“, пък те да ни подкрепят в усвояването на Космоса. Руският ми колега приветства идеята ми и я нарече „невъобразима“. Вика ми: „Ти дай „Белене“, пък за Космоса нямай грижи“. Това е голямо признание за страната! Да си го вземат тоя гьол, да си го бият в сеизмичните кратуни, аз повече няма да се разправям с него! Главата ме заболя по три пъти на ден да го спирам и пускам тоя пусти ядреноенергиен проект, да го вземат руснаците макар.
– Ако това се случи – обади се накрая и финансовият министър, – аз ви обещавам, г-н премиер, че на пенсионерите ще отпускам всеки месец по една безплатна маслинка от пица.
– Така ми говори, момче! Веднъж да стоплиш и ти моето сърце. Моля всички да се почерпите с по една студена минерална вода и да закриваме заседянката.
* Лат. – Договорите трябва да се спазват.
