Навсякъде отломки от BG-държавата – приличаме на японска провинция след цунами

Сбърканата посока на протестите

Здраво ни е налегнала кризата, която според финансовия министър Дянков вече отмина. Толкова здраво, че приличаме на северна японска провинция след цунами – навсякъде отломки от държавата. Тук-таме оцелели, инфраструктурата – за оплакване. Градски магистрали и междуградски пътища приличат на пачуърк. Ток е все едно дали има, или няма, тъй като все повече българи не могат да го плащат след поредното поскъпване. Бензинът мина 2,50 лева за литър и гони цената на домашната гроздовица. Всичко се срива – даже и рейтингът на Борисов, който допреди няколко месеца изглеждаше непоклатим като Еверест. Да не говорим за Цветанов, президента с революционен псевдоним и управляващите. Дори учителката, по неволя направена кметица – Фандъкова, проумя, че само с едно изтупване на брашнения чувал доникъде няма да стигне и посегна на най-ценното наследство, оставено от Софиянски на столичани – Минко Герджиков.

Министрите също демонстрират колко не са в час – Дянков се изцепи, че цените се вдигали, защото средната класа на Китай ядяла повече и храните започнали да не стигат. Само заради тая си пресна изцепка финансовият ни биг-бос трябва да бъде изпратен в Средния изток на бившия Съветски съюз в държава по избор да им оправя финансите – стига си е играл с нашите. Строителният му колега Плевнелиев, който минава за един от най-харесваните (все още) министри, пък прекали, припявайки „акапелно“ на премиера любимия му шлагер„Магистрали“. Както е тръгнало с цените на горивата, по тях май ще се движат или каруци с конска тяга, или малко коли на много богати хора.

Резултатът от всичко това се стовари върху българите като ТИР с контрабандна стока върху български производител. Наличието на останки от разум и чувство за самосъхранение изкара на 13 март хиляди хора по улиците на градовете на протести срещу цени, произвол на администрацията и огромните печалби на монополите. Само че, както обикновено става, посоката на исканията отново бе грешна – няма как да искаш държавата да ти намали цените или да определи колко струва сиренето. Тая държава, която можеше да направи нещо такова, отдавна я няма и няма да се върне. Хората би трябвало най-сетне да разберат, че проблемът не е в цените, а в доходите. Те са толкова ниски, че трудно стигат за нещо друго освен за мизерно съществуване. Това важи не само за хората без пари, но и за тези с пари, дори за тези с много пари, които също не са малко у нас. Каква полза, че си богат – когато дишаш прах по пътища и улици? Когато скъпият ти автомобил подскача, макар и по-леко, попадайки в дупките по улици и пътища? Когато около тебе е пълно с боклуци в прекия и преносен смисъл на думата? Когато „чалга“ е определение за държава?!

Доходите обаче не зависят само от закони, инвестиции и управляващи, а и от самите нас. Известно е отдавна, че ефективността на родното производство е ниска, но на кого му пука? Знае се също, че потребяваме в пъти повече енергия, за да произведем нещо за 1 евро, отколкото французи, германци или холандци. Не е новина и че липсата на последователна държавна политика пречи тези проблеми да намерят решение. У нас всеки идва на власт с нагласата за 4 години да си оправи положението – своето и на близките си. И не му пука какво ще стане след него – затова позволява на всеки, който дойде да прави бизнес в България, да стриже по 2 и повече кожи от хората – било за ток, вода или гориво. И в същото време средната ни работна заплата не е добра дори за териториите в Източна Африка, които се смятат за най-бедните райони в света. Данъците ни били ниски, твърдят на висок глас финансови корифеи, но забравят, че на босия цървулите не можеш да вземеш. Ниски са налозите за най-едрия корпоративен бизнес и за сивата икономика, където пък не се плаща нищо на държавата. Но я вижте какво ще остане, ако от средната работна заплата се извадят разходите за храна, ток, вода – все неща, без които животът е невъзможен.

Някой да се е заел да приведе монополистите от ЕРП-тата в ред? Не е и няма да бъде. Докато системата е такава, така ще е. Всъщност пред всеки българин в трудоспособна възраст има две възможности – да събира куфарите си, или да се бори за мястото си в България. Само че това – второто, е безнадеждно, при цялата тази организирана и укрепнала държавна машина, която сменя хората на кормилото си, но не и посоката през последните 20 години. В тази машина влиза и безнадеждната съдебна система, която досега няма нито един успех в действията си срещу корупцията и икономическата престъпност. Влизат и така наречените „органи на реда“, които от време на време симулират дейност, но след това се вижда, че нищо съществено не са направили и съдът оправдава 90% от нарочените за нарушители на закона. Виж, когато работата стигне до глоба за превишение на скорост или за кражба на два хляба от супермаркет, тогава всичко е перфектно и няма отървал се от „глоба“ и наказание.

Гореща ще е 2011 година – това може да се прогнозира и без намесата на екстрасенси. Натрупваните с години проблеми все някога ще накарат обществото ни да си потърси правата. Защото „Днес въпросът е кой да оцелее – политиците или електоратът“, както добре се изразиха тия смутни дни от една политическа сила. Затова дано посоката на исканията на хората се промени – в центъра да е бизнес средата, но не за едрия бизнес – там всичко си е окей от години, а за малкия, прохождащия, слабия, на който обаче може да се крепи цялата ни държавност, докато се изгради средна класа. Да се прегледат данъците и акцизите – при цигари, алкохол и горива за лична употреба цените да са високи, както е по цял свят, но за услуги, храна, енергия за производство да има други стойности. Няма ние да открием топлата вода, това се прави по цял свят. Да се стимулира родното производство и да се дават преференции на хората, които го развиват в условията на свободна и честна конкуренция. Да се удари най-после слабото звено в икономиката ни – сивият сектор, но с нова и качествено работеща съдебна структура, не със старите, познати ни от годините на прехода, муцуни на самодоволни магистрати, прокурори и адвокати. Докато не е станало прекалено късно и можещите да се „движат“ българи – колкото са останали, верно не са хванали куфарите.

Photo: BGNES