Loading...
Тъмният бар и дрезгавият глас на мадамата, която пееше „My Funny Valentine” обърнаха още една чашка. Полупразното заведение тънеше в бледи сенки. Нощта спеше. Той извади поредната цигара. С пламъка на запалката му нахлу и вятърът, който я угаси. Последва го нежният аромат на жена. Тя седна върху шапката му. Кръстоса крака, оголвайки бедро, за което и поп би плюл на разпятието.
– Бърбън, моля!
Усмивката й можеше да стопли и най–мразовития лондонски ден.
Щракна отново, пламъчето трепна и се загуби отразено в очите й. Две лъскави черни вирчета. Чашата потъна в ръката й и жадно се впи в устните. Музиката спря.
– Тъкмо мислех да го изтанцуваме…
– Не си ме поканил.
– Ако канех всяко дълго бедро, което виждах след полунощ, досега да съм си направил собствен клуб с един единствен почетен член!
Ръката й хлътна в джоба на сакото му. Напипа пакетче ванилия. Очите му не трепнаха.
– Щях да правя крем карамел!
– За малкия ли?
В този миг телефонът й звънна.
Гласът й потъна в слушалката, музиката гръмна и той не чу нищо. Видя само как ноктите й се плъзнаха по капачето на телефона.
Усмихна й се. Не откъсваше поглед от ръцете и дългите й пръсти. Почти извика в ухото й:
– Бяха толкова близо и оцелях. Щастлив съм че ме пощадиха!
След секунда вече танцуваха. Чак тогава забеляза обиците й – две вплетени котки. Като се върнаха, на стола му седеше друга жена.
Той се пресегна, взе небрежно смачканата си шапка от другия стол. Метна пари на бара и без да пуска ръката й я попита:
– Какво ще кажеш да се махнем от тази дупка?
– Добре, но Лиза идва с нас – запознайте се. Това е приятелката ми. Днес сме само двете. Дано имаш хубава кола.
Кимна, ръкува се със дамата.
– Джеймс.
Очите му се смееха.
– Хубава е относително понятие по това време на нощта. А ти се казваш…?
– Ким.
– Като китаеца?
Зъбите й изглеждаха наистина остри.
– Не, Ким като подправката.
С Лиза си размениха погледи на диви зверчета.
– Рррр. Пикантно. Хайде, дами!
Колата му бе повече от тясна. И двете седнаха отзад. Той се почувства странно самотен.
След малко в огледалото видя как ръката на Лиза се намърда между краката на Ким. Колата изведнъж поднесе.
Те извикаха леко.
– Извинете. Проклети насрещни фарове!
Пусна радиото. Елвис се вписа идеално в обстановката с мекия си глас. Ритъма на „Fever” погали телата им.
– Хей, Джеймс, спри, искаме да се поразтъпчем. Ще ни изчакаш, нали? Няма да се бавим. Тъкмо да се поразхладим, денят беше много горещ.
– Разбира се.
Усмивката не слизаше от лицето му.
Колата меко намали и отби встрани от пустото шосе. Угаси фаровете. Само леката светлина от таблото се бореше с мрака навън.
Лиза и Ким тръгнаха. Джеймс се подпря на предния капак и се зачуди дали да поеме след тях, двете вече крачеха по една пътечка навътре в парка.
Пушеше бавно. В главата му се заредиха купища картини. Паркът бе толкова спокоен. А те бяха прекрасни. Лиза и Ким. Ким и Лиза. И ритъма идващ от колата. Упойващият аромат на тежка нощ, мирисът на тютюн и вкусът на мекото уиски… Всичко това пареше в гърлото му.
Стъпките им бяха леки, като на диви лисици, гората жадно ги поглъщаше. Настигна ги, но не искаше да го видят, скри се зад една беседка и угаси цигарата. Ким вече сваляше блузата си. Лиза целуваше хубаво. Усещаше устните й, представяше си как вместо гърдите на Ким целуват гърба му. Застана така, че да вижда по–добре, но внимаваше да не се издаде.
Чу тихото пъшкане на Ким. Бяха толкова красиви. Вплетени една в друга. Телата им леко проблясваха като монети осветени от сноп светлина. Устните на Лиза вече бяха между дългите бедра на Ким. Пристъпи бавно към тях. Видя тялото на Ким да се извива като змия назад. Чу лекия й вик. Вик на наслада… Спря. А с него и дъха му. Вече вървеше. Не тихо и неуверено като преди. Крачеше с широки крачки. Почти беше стигнал. Бръкна в джоба си и вместо цигарите напипа едно пакетче ванилия.
Ким се облегна на един дънер. Лиза приседна в тревата до нея и отпусна глава в скута й, дрехите им бяха раздърпани, в косите им имаше борови иглички, изглеждаха толкова невинно. Стреснаха се от шума, но все още не го виждаха и не бяха сигурни, че това са човешки крачки. Джеймс пак се спотаи. В този момент Ким вдигна глава и подуши въздуха.
Във възбудата си Джеймс не беше усетил как е разкъсал нервно пакетчето ванилия и сега въздухът около него ухаеше в очакване. В този момент Ким го видя. Лиза стана,събу високите си черни ботуши и седна на дънера. Беше мекичък и целият потънал в мъх. Подгъна крака и върза косата си високо. Обиците й бяха малки, голи ангелчета. Ким се изправи и тръгна към Джеймс.
Видя я как идва към него полугола. Усмихваше му се. Този път не смяташе да спира. С две крачки устните му спряха върху нейните. Ръцете и хванаха косата му. Неговите галеха топлата и кожа. Целувките му се спуснаха по– надолу. Не изучаваше тялото й. Консумираше. Жаден за плътта й. Устните му погалиха врата й, езикът му се спря чак на зърната на стегнатата гръд. Само за миг, миг който се стопи в една безкрайна ласка. От гърлото й се отрони стон. Дишаше на пресекулки. Цялото й тяло трепереше. Устните му бяха вече съвсем другаде. Там където тя най–обичаше. Там където не съществуваше нищо друго освен наслада. Позата се преля неусетно в друга. Беше в нея. Усещаше дъха му във врата си, смесен с мокри целувки. Устните и бяха пресъхнали, неговите толкова влажни. Миризмата на ванилия бе по цялото й тяло. Страстта взела връх, прехапа устните им. Тънката струйка кръв от неговите приземи разбъркания свят обратно.
След миг се отпуснаха на земята, Ким придърпа сакото му и се гушна в него. Цялото беше изпомачкано и миришеше на билки. Джеймс се облегна на един дънер и в този момент видя Лиза. Косата й се разпиля отново, тялото й потръпна. Приплъзна ръцете си покрай голите си бедра и потъна в мъха изтощена. Гледката й беше харесала.
Джеймс се изправи подавайки ръка на Ким. Наметна я със сакото и леко я целуна. Беше станало хладно.
– Умирам за цигара. На някой да му се намират?
Последва дружен отговор:
– В колата са.
– Да си вървим.
Сгуши Ким до себе си, а Лиза закрачи до тях.
Сухото пукане на клонки ги върна на шосето. Таблото все още светеше. Този път Ким седна до него.
– Накъде – попита Джеймс пушейки доволно.
Лиза каза, че е уморена, обясни къде да я оставят. Не бе далеч. Докато изпушат цигарите си вече бяха сами.
Ким се усмихна. Чак сега видя колко топли очи има Джеймс, имаше нещо пухкаво в тях. Прииска й се да я гушне. Да я гушка всяка вечер, да заспива върху ръката му. Искаше й се този път да повярва. Поне за малко. Затвори очи, потри нослето си и го попита
– Ти, всяка вечер ли прекарваш в този бар?
Джеймс остави цигарата и я гушна
– Може ли да те излъжа?
Ким се разсмя. Беше готова пак да влезе в ролята си, знаеше правилата, но никак не й се искаше. Не и този път.
– Всяка вечер съм там, просто пия по едно, за разпускане. Знам какво си мислиш. И знам, че не ми вярваш. Но…искам утре да те видя пак. Искам да ти разкажа толкова много неща.
