Битката за сладките комисионни става жестока
Общественото обсъждане на енергийната стратегия на република България, състояло се на 11 февруари в столичния „Гранд хотел София“, показа две важни неща. Първо, че ресорният министър Петър Димитров обича големите енергийни проекти, така както силно ги обичаха и повечето от неговите предшественици. И второ, че компенсации за спирането на природния газ на 6 януари няма да има. Нещо повече – въпреки признанията на министъра, че сега сигурността на газовите доставки е много важна, нищо в представената енергийна стратегия (която г-н Димитров дъвче от юни миналата година насам) не се е изменило. Тя пак залага на два основни източника – природен газ от ГАЗПРОМ и ядрена енергетика от Белене и Козлодуй. Големите енергийни проекти са сладка работа. От тях се печелят милиони като комисионни, затова всеки управляващ отрасъла енергетика е техен горещ привърженик. Независимо дали са ефективни или не. Да вземем проекта Южен поток. Той ще доставя 30 милиарда кубически метра природен газ от Русия за нашия балкански регион и вероятно за Италия. За сравнение – тръбите, преминаващи през Украйна, имат капацитет 180 милиарда кубика.
Това показва какво ще е значението на Южен поток – малък и регионален газопровод. Но скъп. Предварителните проучвания сочат, че той ще струва около 25 милиарда евро. Почти милиард за всеки милиард кубически метър газ. Трудно ще е да сметнем за колко години ще се изплати и дали въобще ще е ефективен, при условие, че ние и сега транзитираме 17 милиарда кубика газ и сами ползваме средно по 3-4 милиарда кубика годишно. Но ако проектът се реализира, пак ще има фирма-посредник, която ще прибира от нас парите за синьото гориво и ще се разплаща с руснаците. Познайте защо е необходим посредник в една търговска сделка и кой ще прибира немалките печалби от посредническата дейност. Можем да разгледаме и втората АЕЦ в Белене. Вече три години проектът не се движи реално. Нещо се преговаря, нещо се подписва, но строителство на практика няма. Има разчистване на терена. Сега чакаме RWE да включи още една западна компания, за да диференцира риска от проекта, каза министър Димитров. Колко ще чакаме – не е ясно. Не е ясно и колко ще струва самата АЕЦ- нали не смятате, че обявената преди години цена е актуална и днес. Тогава ставаше дума за 4-5 милиарда евро. Днес те ще нараснат не само с инфлационен процент, но и с оскъпяването на финансирането поради очевидния риск. А той е свързан с това ще има ли пазар след завършването на Белене и на каква цена ще можем да продаваме излишъка си от ток. Да припомним, че и сега изнасяме на по-ниска цена електрическа енергия, отколкото я продаваме на собственото си население. Но пък как добре звучат суми от порядъка на 5-6 милиарда евро – колко пари ще влязат в подизпълнители, доставчици, посредници. А за да станат такива колко пък пари те ще платят на управляващите. Показателно е, че по въпроса за компенсациите от спрените газови доставки странна амнезия обхвана управляващите след посещението на президента Първанов в Русия. Дотогава те настояваха, изискваха и обявяваха, че ще си търсим правата. Цифрата, за която говореха последно бе 500 милиона лева. Сега мълчат, дори министър Димитров, иначе словоохотлив, само промърмори, че ще съдим посредниците. Получи се нещо като филм „Държавата срещу Сашо Дончев“. Макар че още след посещението на зам.-шефа на ГАЗПРОМ Александър Медведев у нас на 17 януари (кацнал в София веднага след възстановяване на доставките) стана ясно, че няма на какво да разчитаме. ГАЗПРОМ не възнамерява да плаща и копейка заради загубите ни. Препрати ни към Украйна, откъдето пък се учудиха, че искаме нещо от тях, без да имаме каквито и да е договорни отношения с тяхна компания. Не помогна и посещението на президента Първанов в Москва, нито предходното на премиера Станишев. Добър урок, но не и за управляващите. Те не се интересуват от компенсациите, интересува ги кой получава комисионните от прехвърлянето на парите от Булгаргаз към Русия. Затова сега ще пуснем формални искове срещу посредниците на Булгаргаз, може и Сашо Дончев да го отнесе, тъй като вече петнайсетина години стои на това стратегическо място (посредник между ГАЗПРОМ и Булгаргаз) и прибира добри суми. Време му е да слезе оттам, да освободи място за други – по-предани на властта хора.Това е енергийната стратегия на правителството днес. Големи проекти, за много пари и съмнителни като ефективност, които все повече ни обвързват с доставките от Русия на природен газ и ядрено гориво. Те безспорно ще направят още по-богати много хора. Но ще се увеличи и възможността, ако някой по-на север от Дунав реши да врътне кранчето по каквито и да е причини, икономиката и въобще съществуването на хората в страната да бъде поставено на карта. От кумова срама пускаме и някои проекти за възобновяема енергия – колкото да рапортуваме пред Брюксел, че работим по въпроса. Иначе си оставаме зависими и безалтернативни в енергиен план. Или с алтернатива например Турция при криза да ни продава природен газ, макар че съседката ни не добива тази суровина. Но пък може, за разлика от нас, да я купува не само от Русия през Син поток, но и от Иран и Афганистан.