Бруталните атаки на БСП срещу Б. Б. имат бумерангов ефект
Предполагам никой няма да оспори факта, че Бойко Борисов е “мачо” в политиката. Създава си ореол на бабаит с нежна душа и топла връзка между мисълта и върха на езика. Каквото му е на сърцето, това му е и в устата. Прекалено искрен е за политик, а това привлича отвратените от всичко и всички електорални единици.
Прословутите му изявления в Чикаго отпреди седмица, които предизвикаха едновременно паника и гняв в партийните среди, в крайна сметка се оказаха първо силно изопачени и второ – до болка истинни.
Просто Борисов каза онова, което всички мислят и знаят, но не смеят публично да произнесат.
Не съм фен на Борисов и изпитвам сериозни съмнения, че притежава необходимите качества да управлява държавата. По-скоро имам усещането, че и той, както действащия премиер Сергей Станишев, ще се учи да ни стриже в движение и изцяло за наша сметка.
Доброто е, че поне ще се старае да не ни свали скалповете, което не може да се каже за политиката на БСП.
Интересното в случая е друго – могъщата пропагандна машина на БСП и ДПС, ползваща се с все по-видимата подкрепа на президента Първанов, на практика работи в полза на Бойко Борисов, което личи от резултатите на последните социологически изследвания. Казано по друг начин, грубите нападки срещу народния любимец не вадят очи, а изписват вежди, а гребенът на политическото петле щръква все по-високо и гордо.
Безогледните нападки срещу Борисов не са прецедент. Помията, включително медийна, която се изливаше години наред върху Иван Костов и други сини лидери, за известно време свърши работа. Но сега, в условията на тежка криза, все повече хора се убеждават, че доброто, свършено при управлението на ОДС е много повече от злото. Става безпощадно ясно, че управляващата коалиция е безпомощна да се справи с връхлитащите катадневно проблеми и един управленски тандем между ГЕРБ от една страна и СДС и ДСБ от друга, би изиграл ролята на спасителна котва за държавата.
От политическа гледна точка и Бойко Борисов, и Иван Костов, и Мартин Димитров вече осъзнават, че заедно ще бъдат по-силни, че ако се опрат на ясно определени цели и принципи за тяхното постигане, са обречени на успех.
От психологическа гледна точка, като патил човек, Иван Костов, колкото и да е обръгнал, не може да не съчувства на Борисов. Травмите от несправедливите обвинения, от тежките думи често са по-трайни от физическата болка. Поне за мен това е една от скритите причини за позитивната промяна в отношенията между двамата лидери. Не споменавам тук Мартин Димитров, защото на младия председател на СДС тепърва му предстои да се сблъска с бруталността на бесепарската пропаганда и на обслужващите я медии. Колкото по-успешна е работата му като лидер на синята партия, толкова по-бързо и той ще усети непоносимата смрад на разлагащата се коалиция. Но за това ще говорим друг път.
Важното в случая е, че Първанов и Станишев прекалиха до степен, при която се получава обратен на очакваният от тях ефект. Десните набират сила и се консолидират. Предизборната коалиция между СДС и ДСБ и следизборното коалиране между тях и ГЕРБ стават все по-реални, а вариантът БСП да продължи да управлява в коалиция с ДПС и /или/ “Напред”, все по-имагинерен.
Разбира се, не изключвам варианта под натиск от Бюксел да се работи задкулисно и по формулата “БСП – ГЕРБ”, но за Бойко Борисов това би било ни повече, ни по-малко от политическо харакири. И той явно го съзнава, ако съдим по безкомпромисната му позиция срещу червените.
Струва ми се прекалено глупаво като постановка и Станишев да разчита на такъв сценарий, макар че от БСП всичко може да се очаква. Но едно вече е безспорно – дойде време след бицепсите генералкметът да демонстрира и интелект. Не само пред репортерките!