Тялото

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Косите ѝ фърчаха налево надесно. Беше разглезена, малка и глупава. Току що токчето ѝ се беше счупило и тя шляпаше полубясна, полутъжна, самотна из локви останали от минал валеж. Шумът на колите и пръските кал довършваха идилията на нощта. Последният автобус мина покрай нея точно на две крачки от спирката. Примири се с факта, че ще трябва да се набута за такси. Обърна се и зачака зелената лампичка да я изкара от всичко това. Времето минаваше, колите намаляваха, а спасителният превоз, струващ само пет леа, ядеше някъде със семейството си, или пиеше кафе, или просто спеше. От отсрещната сграда излезе бавно тътрейки се възрастен старец с бутилка в ръка.

Клатушкайки се тръгна да пресича улицата с поглед взрян в нещо далечно. Чу се само глухо „туп“. Нямаше вик. 30 секунди тишина и свирене на гуми, скриващи страх. Тялото на улицата не помръдваше. Момичето, подпряно небрежно на уличния стълб, се изправи и тръгна бавно към тъмното петно на улицата. Стъклата до стареца само напомняха за евтин алкохол. Той още дишаше, а тя озъртайки се не виждаше никой на помощ. Отвори чантата си извади малкия телефон и с треперещи пръсти тръгна да набира. Естествено, че батерията ѝ ще падне точно в този момент. Хвана я страх. Под мъжа започваше да се образува малка локва кръв. Наоколо нямаше жива душа. Тя направи няколко крачи по посока на светещ магазин, табелата се проясни както и катинара на вратата. Обиколи набързо околните улички. Пусто. Само жуженето на напрежение в улични лампи и табели. Върна се обратно при мъжа. Хвана го леко за ръка. Говореше му. Чу само заглъхващо дишане. Локвата под него нарастваше. Дръпна леко оръфания балтон. На лявото бедро се откри грозна рана, извираща кръв. Опита отново да включи телефона си безуспешно. Огледа се. Напрегна слуха си да чуе от някъде звук. Тишината я задави. Тя махна бясно обувките от краката си. Обувки с едно откъснато токче. Захвърли ги настрани, закопча чантата си и хвана яката на балтона. Дръпна силно назад, тялото едва помръдна. Напрегна цялата си воля и задърпа. Напредваше ужасяващо бавно. С всяка секунда усещаше как губи живот. Една педя, после още една… Имаше чувството, че времето пулсира безкрай. Лъсналото от дъжда кръстовище я посрещна неуютно със шепи тишина. Цялото тяло я болеше, бе изминала половин пресечка. Провери дали старецът още диша. Гърдите му се повдигаха неравномерно. Хвана яката по-здраво и почти с вик затегли отново. Вече не се и оглеждаше. Движеше се само с пулса на болката в цялата нея и струйките кръв на мъжа. Цялата ѝ воля бе насочена само да не спре. Да продължава да се движи. Още малко. Още само малко. Препъна се на няколко пъти. Босите й крачета бяха отдавна във рани, даващи своя дан към кръвта.
Луминесцентът пареше на очите ѝ. Усмихната медицинска сестра превързваше наранените ѝ ходила и говореше нещо. В мъглата от думи дочу само, че той е добре.
Бе изминала 5 километра за 3 часа и половина, най-бавната скорост в своя живот.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.