НА ЕДНА НЕПОЗНАТА

Тихо шепне младата трева

Морски вятър със любов я гали

Ти пристъпваш боса по брега

Уж самотна, но сама едва ли

Гордо мяташ огнена коса

Имаш самочувствие в излишък

Знаеш, че си истинска жена

И по теб мъжете ще въздишат

Мислиш, че и аз съм покорен

И очи присвиваш много нежно

Ала аз съм толкоз уморен,

Че ще се разминем неизбежно

И презрял усмивката ти хладна

Бързам да те поздравя с наздравица

Ако исках щях да те открадна

Но не си в сърцето ми, красавице!