Loading...
Любовта е за нещастници. Ония малки тъпи и незадоволени хора. Ония, които искат да бъдат погалени да се почувстват силни. Това, че си талант не те прави-по малко нищожество от тях.
Две деца си говорят. И двете са глупави. И двете са слепи. И двете си имат проблеми. И двете миришат на мърша. И двете са си позволили твърде много. И двете си вярват. И двете са пълни боклуци. Само факторите са им различни, но това не ги прави по-малко боклуци. И двете не искат да си признаят. И двете нямат нужда едно от друго. Те са сираци. Сираци по всеки един параграф. Те са жестоки, със себе си и с околния пъстричък свят. Хранят се с кръв, лягат си с демони и пълни са с бездни от страх. Позират доволни със пълни гърди. Мислят, че силни са страшно. И двете са слаби, най-крехки и дребни. Прах от нечия стъпка. Деца. Искащи ласка, да бъдат царе. Нищожни, малки, слепички хора. Надменни със грозни лица. Сами се рисуват, правят се хубави. Скачат, надигат глава. Тълпа безпощадна не можеш да скриеш. Нисък, дребен, грозен, дебел. Колко можеш да скочиш? Метър?
Не, няма ме мен. Не съм аз това. За други чета тук.
Две деца… ми той ги познава. Те са негови някакви хора. Какво ме засяга. Я съчувствено да въздъхна. НЕ! Мене ме няма пък там. О, има те. И още как. Та ти си тук. Във цялата прелест. Всеки един скрит, подмолен, малък елемент. Всеки със своето домино с перли по гъза скриващи стрии. Най-хубави сме, най-красиви. Най-умно извисени. Мислиш си, че ме познаваш? Че знаеш всичко за мен? За моите навици? За мойте желания? Въжделения? Способности? Знаеш какво искам? Какво чувствам? Какъв съм?
Знаеш ли? Ох, неуверено същество, нима наистина знаеш? Изменчив съм аз. Толкоз лукав. Наистина ли мислиш, че знаеш? Малко човече със изводи в шепи, гледа с доверчиви очи.
Гъдигъдгъдгъъъъъъъъ
Колко ти чорлава косичката. Днес не си се къпал? Смърдиш ми. Но аз не съм гнуслив.
Гъдигъдгъдгъъъъъъъъ
Аз съм едно малко дете. Тъпо и неуверено. Сляпо съм аз. Пълно с проблеми…
Аз едно просто от вас.
