Loading...
– Ша ти казвам бъдещето ша ти казвам, момиче!
Кво момиче съм аз? Ама ме ласкае, знам че ме ласкае и въпреки това изпъвам гордо гръб.
– Нещастна любов имаш – догонва ме – билка за любов ша ти давам, стой, не бегай, ма!
Гласът на мургавата кака звучи подкупващо – обещаващо
– МАгия са ти правИли. Стара жена, лоша жена, дреха ти е крала и мАгия ти е правИла.
Ясна ми е – мисли си, че няма начин да няма около ми някоя по-възрастна , дето съм я нарочила, че ми мисли злото. Ядец-нямам. Около мен – мир и любов всемирна.
Тя обаче не го знае това и не се отказва. Явно, видяла, че забавям темпото, решава, че е хванала балъка на деня. Застига ме с енергична крачка :
– Слушай сега, момиче. Умно си, хубаво си – брей как ми позна, бе!
– Оня дето те лъже да го оставиш. Един такъв рус, бел – еее, аз руси мъже не харесвам… освен Брат Пит може би, ама не помня да сме имали вземане – даване с него.
– Нема тоя да ти е венчило. Тоя само те лъже и по други ходи – знам си аз, с Анджито. Сериозно си ходят, дори законно, бих казала… даже няколко дечица си народиха. Ама не я прекъсвам, да не й секнат виденията.
– МАгия ти е правила – подема пак рефрена циганката, натъртвайки на А-то. Аз междувременно я разглеждам – може и моя възраст да е, може и малко по-млада или малко по-стара, ама много малко. Зъбите й – бели и равни, на ушите -големи златни обици, филигран, дрехите й – поразмъкнати, но чисти. Дори долавям някакъв парфюм. Макар че определението „парфюм“ да е доста пресилено. Пръскала се е с нещо. Дали пък не са някакви феромони на доверието – за привличане на балъци. Псевдо–врачката обаче тълкува оглеждането за интерес и с още по-голямо въодушевление продължава историята за мАгията:
– Една такава дебела жена, ама не ти е точно рода – май приема мълчанието ми за потвърждение и смело продължава – комшийка може да ти е – а, не ще да е… Комшийката ми вярно си мислеше, че е дебела, ама отслабна. На канско гладуване се подложи, само зеле ядеше, свали 15 кила, на нищо не мяза вече.
– Дреха ти е крала, мАгия ти е правила – добре де, разбрах, че мАгия ми е правила. Давай по същество, за оня русия. Кой ще е тоя, като няма да е Брат Пит? Пит е ясен – бита карта е вече, това и без врачуване го знам аз и целият свят.
Новата ми познайница не бърза:
– Много завистници имаш. Завиждат ти, майка, ем си убава, ем си умна, ем си добра – те това е М о я т а циганка. Изпъчвам гърди, гордо. Верно, че под якето много не се виждат, ама се пъча – ем убава, ем умна… добра – то не че е кой знае какъв келепир, ама карай.
Аз се пъча, а интонацията на циганката става леко тъжна, дори загрижена, почти по майчински или поне лелински, в краен случай-сестрински:
– Лоша мАгия ти е правила, тежка- да се не женваш никогиш. – прави драматична пауза като клати глава и тихо, но съчувствено, цъка с език.
Любопитно ми е дали дъвче тютюн. В представите ми истинската врачка непременно дъвче тютюн и го плюе. Тая може само да плюе, де да я знам.
– Ех, момиче, майка… душманка си пуснАла в къщата си, душманка, майка. На ходжа те е носИла – тук ме поглежда въпросително. Явно търси потвърждение. Иде ми да я питам дали майка ми ми е душманка и да й кажа, че от години не ми е идвала на гости дреха да ми краде. Не, не ще да е майка и затова завъртам неопределено глава. Няма да я разочаровам, я, толкова труд хвърля. Жената приема жеста ми за задоволителен и театрото продължава, дори сме събрали малко публика – двама трима са се спряли, люпят семки и чакат да видят как ще се развие сагата на живота ми:
– Нема да се плашиш, майка, ша гу разваляме мАгията!!! – категоричността в думите й е като първа глътка въздух на страдащ от клаустрофобия, прекарал 2 часа в заседнал асансьор.
– У вас ша ма водиш!!!….. – ааа,така няма да се разбереме. Не съм чистила от събота, да си имаме уважението.
Моята циганка улавя сигналите на негостоприемство, които започвам да излъчвам и сменя предвидливо посоката:
– Ама може и тука, веднага – това тук и сега по-ме устройва. Вдигам въпросително вежди, като въртя с палеца си халката на безименния. Навик, какво да го правиш. Леко ми е широка и вече найсет години се хващам да го правя в моменти на досада. Чакам оферта, ако продължи да се мотка, каката ме губи като слушател, интересът ми вече е поизбледнял и тялото ми се накланя като ей сега да си тръгне, барабар с портмонето и ушите, които симулират слушане.
– Слушай, момиче (четка, ясно), кво ша правим. Даваш ми 200 лева… – лелее, и заможна й изглеждам явно. Скъпарски мАгии ми се правят. Подсъзнателно притискам кожената си чанта. Тоя ми жест не е фиксиран обаче, защото мургавелката продължава:
– Пишеш ми на едно листче името на оня, русия – на брат Пит, ясно – и на друго листче името на другия-черния – явно за черния не се сещам веднага и ми проличава, щото циганката ме срязва:
– Знаеш, го,знаеш го. Гледа те, иска те, мисли те, ама ти го бягаш. Няма го бягаш. Той ти е венчилото, той ти е късметя! Разваляме мАгията и до година ша са женваш и две деца ша ти прави, къща голяма ша ти купува, на ръце ша та носи, царица ша си му – баси как го изпуснах тоя черния! Чудя се, ако й дам 200 лева дали ще ми уреди автоматически развод, да го взимам тоя като толкова се напъва царица да ме прави. Така де.
– Давай парите, момиче, да разваляме бързо проклетията,да се женваш, да ти тръгне живото – явно и на врачката вече й втръсва тоя монолог.
– Ми, аз, таковата, нямам – проговорвам, като си се чудя защо въобще го правя, а не си хващам пътя, дето си го вървя, че имам вечеря да готвя, защото оня, моят, като се пребере все е гладен като вълк и от вратата ме подхваща – „Батман, кво ше вечеряме, че не съм ял цял ден“. Да си ял бе, да си ял. Ааама-ха! Мен един черен царица иска да ме прави…
– А нямаш!? Нали взе вчера заплата, как да нямаш??? – е те тука те сигАнката ме занитИ и а-ха да почна да превъртам лентите с черни и руси мъже в риалитито ми скучновато, като се сещам, че е 2-ри. 2-ра дата на пореден месец. Тарикат-циганка бе, тарикат, признах й го. Не разчита на един гол психологизъм.
– Взех, ама я дадох на мъжа ми, защото му казали, че му е правена магия и няма да се ожени, та да му я развалят – изричам усмихната, продължавайки да въртя халката си с камъче по средата. Много си я харесвам халката, как ни хрумнаха такива оригинални – хем жълто с бяло злато комбинация, хем с камъче – елегантна работа, и дискретна, само дето ми е леко широчка.
И циганките понякога мълчат. Аз обаче съм любезна – благодаря й за отделеното време и й давам два лева да пие едно кафе за мое здраве. Бързам, трябва да готвя. Макар че… оня черния… трябва да го обмисля и ако моичкият знае много-много ще прежаля 200 лева, кво пък толкова.
