МАЛКО

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

И устни свенливо мълчатНе смея да мисля да искам.

И устни свенливо мълчат.

Някого някой натиснал…

Простили си после по път.

 

Бялата спътница тежко,

уморено прегръща плътта.

Със лепкави длани и спомен,

отблъскващ само съня.

 

Ревливо, зачукано, старо,

възжелано не жали и мен.

Сълзите, златни пендари –

просто пикоч на спомен стаен.

 

 

 

 

 

 

 

+ВиГо

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.