Loading...
Не смея да мисля да искам.
И устни свенливо мълчат.
Някого някой натиснал…
Простили си после по път.
Бялата спътница тежко,
уморено прегръща плътта.
Със лепкави длани и спомен,
отблъскващ само съня.
Ревливо, зачукано, старо,
възжелано не жали и мен.
Сълзите, златни пендари –
просто пикоч на спомен стаен.
Powered by Ultimate Social Comments
