Loading...
КУР-ът изложен на Sofia Design Week разбуни духовете и породи вълна от недоволство и недоумение. Неразбираем авангардизъм? Чиста глупост? Безочлива наглост? Не, просто самата реалност изписана с три букви. КУР-ът е единственият останал начин на едно поколение с консуматорски идоли да изконсумира своя протест срещу това, че е останало без средства да консумира щастие.
А средствата в капиталистическото общество, към което се стремим, не се заслужават по рождение. Не се и дават по право. Те се добиват с труд и стремежи, докато се следват едни други идоли, за които младото поколение в България или не е чувало, или ги е оставило в миманса, а старото ги смята за рушители на обществото и робовладелци. Това са хората, които са успели в рамките на един живот без чичо владика да се издигнат от нищото до върховете, благодарение на собствените си усилия. И докато примерът на тези идоли на Запад се следва от милиони млади хора, които впоследствие започват да произвеждат средствата, с които останалия свят да консумира, в България те са табу. Скрити зад омазаните с грим чалга певици или купените с откраднати държавни пари G класи. КУР-ът на снимката е протестът на общество, което има за идоли само консуматори, но не и производители. Той е обективната реалност. И когато го показваме на тях (всички знаем кои са те), всъщност КУР-ът е за нас. Както беше казал V в едноименния филм, ако наистина търсим виновника (за КУР-а), за да го намерим просто трябва да погледнем в огледалото.
Ще ме извините за нецензурната дума, нали?
