Loading...
От онзи ден у нас е факт една забрана, чакана от всички – както от тези, свикнали да пушат като строшени комини където им падне, така и от другите, които не пушат. Една приятелка още преди години ми каза, че започвала активна кампания за забраната на пушенето на обществени места у нас. Така де, как в другите страни може, а у нас не? И ето че този ден дойде. Най-накрая се намери политическа воля за въвеждането на пълна забрана за пушене на обществени места.
И пушачите скочиха, заявявайки сякаш: „Ще пушим на инат!“. И взеха да палят демонстративно чаени цигари, основаха си специална парламентарна група. Какво единство само за няколко часа след влизането на забраната в сила? Дори излязоха на протест за нарушени права. Чакайте бе хора, пушенето не е право, то е болест завършваща с пристрастяване към нещо, което бавно убива. Но то убива не само активните, а и пасивните пушачи. Не го забравяйте! Ако искате да се тровите – правете го, но не тровете и околните, които не пушат. Възроптаха за геноцид срещу тях. Кое уважаеми пушачи е по-голям геноцид? Да се спазват правилата, или да се тровят околните хора, които може и да не са пушачи. Да знаеш, че задоволявайки каприза си, превърнал се в необходимост, можеш да докараш рак на някой дето и не предполага. Или майки безразсъдно да пушат, докато децата им играят на площадката. Това е престъпление! И сега пушенето ви на инат, няма да промени нещата, както и при забраната за пушене във влаковете. Пътувайки често минавам през Мездра. Там заради по-големия престой, перона пред влака се превръща в димящо място с висока концентрация на никотин. И тогава роптахте, но постепенно свикнахте с наложеното право и започнахте да го спазвате. Сигурно имаме нужда да свикнем с новите неща, но само когато се осъзнае, че вредата е по-голяма от ползата, тогава обществото ще разбере, че е тръгнало по правилния път.
