Loading...
Една повдигната завеса ни открива интимна домашна сцена. На преден план виждаме седнала на стол дама, облечена в златист тютюнево- жълт костюм. Тя оставя музикалния инструмент, на който до този момент е свирила, за да вземе писмото, което нейната прислужница й подава. Дамата отправя въпросителен поглед към момичето, то й се усмихва съучастнически. От кого ли е писмото?
Тази прекрасна картина на Вермеер носи наименованието „Любовно писмо“ и може да бъде видяна в Райксмюзеум, Амстердам заедно с много други шедьоври на Вермеер, Рембранд, Ян Стейн и т.н.
Вермеер – Любовното писмо, 1669-1670 г.
Свикнали сме и приемаме за естествено, че музеите в Холандия имат толкова богати, дори зашеметяващо богати колекции. Но само преди стотина години това далеч не е било така. Как всъщност се поставя началото на тази обществена собственост на прекрасни и ценни произведения на изкуството?
Ще се изненадате, но не държавата е инициатор.
Преди 10-12 години посетих изложбата „125 години големи любови“, която разкриваше не пикантни любовни романи, а разказваше за любовта към изкуството и за отговорността пред бъдещите поколения.
Разказваше за малко известната, но вълнуваща история на сдружението „Рембранд“ и историите около закупуването на много ценни произведения на изкуството, които днес са изложени в холандските музеи – и като спомен за отминали времена, и като непресъхващ извор на вдъхновение.
Тази история е илюстрация на две български поговорки: „Помогни си сам, че и господ (или държавата) да ти помогне“ и „Сговорна дружина планина повдига“.
През 19 век се засилва интересът към шедьоврите на холандските майстори от 17 век и наследници на художниците или на техни колекционери (често притиснати от дългове) ги разпродават на публични търгове.
Цените летят нагоре, а купувачите обикновено са чужди музеи или колекционери, защото музеите в Холандия нямат финансовата възможност с ниските си бюджети да ги откупят и задържат в страната.
През 1883 за продан е обявена и безценната колекция от рисунки на фамилията Вос (1300 рисунки, между тях и 13 на Рембранд).
Загрижени, че все повече творби на холандски майстори заминават за частни колекции в чужбина, няколко богати холандски колекционери на изкуство стигат до идеята, че заедно могат повече и създават сдружението Рембранд.
В началото целта е да бъдат финансово подкрепени държавните холандски музеи, за да могат да изкупуват това безценно наследство и то не само, за да остане в Холандия, но и за да не бъде скрито от погледите в някоя частна сбирка.
Основателите са само 12, но още същата година членовете на сдружението наброяват вече 250.
Първоначално те просто заемат безлихвено необходимите финанси за покупката на ценни картини и колекции. Постепенно членовете на дружеството вече не само подпомагат държавата с безлихвени заеми, но и с дарения – с пари или откупени картини, дори цели колекции.
Дейността на сдружението се разширява – то подпомага холандските музеи при покупката им на произведения на изкуството не само от холандски майстори, но от цял свят и от различни периоди – от древно до ултрамодерно изкуство, подпомага реставрацията и съхранението на шедьоврите, спонсорира изложби и т.н.
Днес в дружеството членуват не 250 души, а девет хиляди, подкрепя ги със значителна годишна вноска и Prins Bernhard Cultuurfonds.
Всеки може да стане член на дружество Рембранд и дори с малка годишна вноска да подпомага едно благородно дело – съхраняването и увеличаването на сбирките от произведения на изкуството като обществена собственост.
Изложбата „125 години големи любови“ разкри вълнуващата, често драматична, друг път комична история на откупуването на някои известни шедьоври.
Трогателна е историята на дарението на „Уличката“ на Вермеер, а с комичен привкус – закупуването на „Титус като монах“ на Рембранд.
Вермеер – Уличката, 1657-1661 г.
Ето неговата история:
През 1660 Рембранд рисува своя син Титус, преоблечен като монах. Титус всъщност позира за образа на свети Франциск от Асизи.
Рембранд – Титус като монах, 1660 г.
Вгледайте се във всички невероятни нюанси на кафявото, в бледото лице на Титус, контрастиращо с кафявата монашеска качула, което насочва вниманието ни към погледа, обърнат навътре към себе си.
През 1933 година, точно за 50-тия си юбилей сдружението Рембранд дарява на Rijksmuseum Амстердам два шедьовъра на Рембранд.
И двата са закупени от СССР.
Единият е притежание на Ермитажа, а другият идва от колекцията на руския граф Строганов.
СССР ги продава за 700 хиляди гулдена, защото закъсва за пари и има нужда от западна валута.
Дружеството се задължава да ги изплати на вноски, но инфлацията превръща гигантската сума за времето си сума в обикновен бакшиш.
Вермеер – Млекарката, 1657 – 1658 г. 
Рембранд – Титус на бюрото си, 1655 г.
