Loading...
Приказка.
Имало едно време….
Днес обещах да напиша приказка. И дотук. Имало едно време…
За това, где го е имало едно време е писано много. Даже и аз съм писал, кво е имало едно време. Имаше Тодор Живков. Мен и вас ви нямаше, макар, че бяхме.. Обаче съм обещал приказка. И се сещам за една история. Знам я от баба, бог да я прости.
Върви един на моите години. Не аз. А пред него лайно. Засилва се да го прескочи и пада у него. И казва на зяпачите:
– Ако бях по-млад, щеше да го прескоча.
После се вдига, тръгва и си мисли:
– Същото лайно бях и като млад.
Ама пак не става приказка.
И се чудя и мая. Имало едно време… Не става. После се сещам. Всичко е като едно време.
Ето какво правих днес. Работих като едно време. Свърших работа като едно време. Петък е като едно време. Пих една водка като едно време. Минаха убави жени като едно време. Убави жени приседнаха до мен като едно време. Прибрах се като едно време. На скарата пека наденица като едно време. У чинията домати като едно време. У чашата водка, като едно време. Спи ми се, като едно време…
После сядам на терасата. Като едно време вали есенен дъжд. Обичам го като едно време. Обичам зеленошарените дървета и празните улици. Обичам фаровете на колите. Обичам вятъра. Обичам мокрото куче. Обичам хората, гледащи от терасите как вали. Обичам и обичам. Ей сега. В момента. Не едно време или утре. Обичам днес. Ей сега. В тоя миг, в който го прочетете, обичам. Дъжда, живота и една цигара с водка… И всичко.
А обещаната приказка ще почака. Ще я разкажа някой ден. На ушенце. Даже ще го захапя. И няма да почва с “ Имало едно време“. Ще почне така:
„Има днес. Едно време си отиде и няма да се върне. Утре не е дошло, а не се знае дали ще дойде…“
А вие се огледайте! Може приказката да е до вас и да не я виждате. И да не я чувате. Що все назад гледате. И що я чакате да почне с “ Имало едно време…“. А днес е днес.
Това е.
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
