Мое момиче

Последният път, когато я видях
неразумна усмивка
озаряваше нейните ясни очи.
Беше прекрасна, мила моя.
После в сърцето ми страх за нея се впи.
Жито в полето набъбна,
приведе се жадно,
напои се с плод, който тежи.
Някой нечувано сърпа наостри,
натежалото злато посече.
В прах го превърна.
Нечий лаком глад ще утоли.
Плачат стеблата посечени.
Впиват се с ярост в окървавени пети.
Слънцето косите прегаря без жалост.
Ръката ми празна виси.
Липсваш ми, мое момиче.
Липсваш ми.