Дъра-бъра

– Лелеее, не съм те виждала сто години бе. Я, я да те огледам… тая блузка нова ли е?
– Аааъъ, здрасти
– Оо, ама панталончето…тия капси..екстра са. Я…я, ама какво дупе си отпрала! Кво си прайш?
– ………………….
– А тоя сак…?
– за спорт….
– ааа, ти спортуваш, мхм ?
– Да, ходя на фитнес, два пъти в…
– фитнес? ясно…ще топиш паласките
– Нещо такова – червенина плъзва по бузите на кестенявото момиче и някак си инстинктивно подръпва възкъсичката си тениска,сякаш усетило полепващите погледи на околните
– ама само ходиш на фитнес или си и на диета? – продължава русолявото. Косата му е с обем, дължащ се най-вероятно на домашната преса с приставка ситни вафлички. Панталонът е бял, разкриващ соларен пъп,преливащ над колана, а потничето едва удържа видимо несиликонови природности.   Носи слънчеви очила, затова не се виждат очите . Нормално е, обикновено в метрото светлината е непоносимо силна.
– ами…ям разделно, от години…нали знаеш
– Е знам де, и кво, няма ли ефект? – Погледът на блондито обхожда събеседницата си от върховете на спортните обувки до негримираните очи, чиито клепки вече мигат смутено – Помня, че ти навремето непрекъснато се тъпчеше със сладко, вафлички, шоколадчета, разнимити такива. Продължаваш ли?
– Амиии….аз…обичам…ама не…рядко…понякога…изкушавам се
– Е не че нещо…пет кила да свалиш и си екстра, мда, пет-десет
– Аз…всъщност…не затова…
– Виж сега, ако питаш мен, глад му е майката. – момичето млъква за малко, ровейки из чантата си, след минутка изважда пакетче дъвки :
– Искаш ли
– Нее, благодаря
– Ама без захар са, веми си, дет се вика – диетични са – засмява се на остроумието си
Кестенявото вече е аленочервено и долната му устна леко потрепва, все едно а-ха и ще се разплаче. Въпреки това, когато заговорва, звучи някак си различно:
– Ти да не би да отказваш цигарите, гледам трета дъвка лапаш?
– А не, що?
– Значи още димиш, като комин?
– Пуша си, а-ха
– Всъщност усеща се, да – кестенявото приближава глава и сбърчва леко нос
– Какво искаш да кажеш, да не би да мириша на цигари – русото подушва блузата си – няма как бе, сега я облякох
– А, не…просто моят нос е по-чувствителен, но може и да е от лака ти за коса, да съм се заблудила, както и да е
– Я..моля ти се подуши ми косата и кажи – наистина ли мирише – русото хваща един кичур коса и го поднася към носа си – аз нищо не усещам
– Не се притеснявай, обонянието ми просто е изострено, откакто ги отказах. Мога да надуша пушач от километри. Спокойно, другите едва ли го усещат… Айде, аз трябва да слизам, радвам се,че те видях
– И аз…добре си поговорихме, чао – русото дори не поглежда приятелката си, заето да обдушва кичур по кичур дългата си коса
– Дааа, добре си поговорихме, приятен ден…