В приказно време

Не падат звезди в моята приказка

и хората проста са хора.

Носят на болка, обич и истина,

с тях животът е гонене.

Да. И аз съм от тях –

мисля във приказно време.

Страдам от лудост и страх,

влюбен въздух поемам.

Ти, тъга ли ще пишеш в очите ми?

С нея е тежко всяко прочитане.

+ФорумЪт