Не удряй преди да се усмихнеш

Вдигаш ръка и пръстът ти,
устремен към истината, на която си се цанил пазач 
се размахва назидателно
защото слънцето не е влязло през спуснатите щори
и в стаята ти е тъмно, както в душата ти.
Една вена пулсира на слепоочието
пулсира гневът ти, извиращ от същността на смисъла
смисълът да бъдеш ТОЗИ,
който донася правосъдие
който пази човешката правда
който…… 
Толкова енергия си впрегнал
да бъдеш сърдит,
че забравяш,
че абсолютни истини няма,
че  скритата истина
не е непременно лъжа,
че лъжата
винаги е проблем само и
единствено на лъжеца,
че ако ти повярваш на лъжата,
то е не,защото са те излъгали изкусно,
а защото ти си искал да повярваш,
имал си нуждата.
 ти не си Упълномощеният
бранител на истината,
Истината е тази, която сама излиза на светло,
разкрива се и тържествува –
тъжна, красива, страшна, опасна –
рано или късно, но винаги! 
Твоята човешка същност
е толкова човешка, колкото
е нормално да бъде.
Ако се усмихнеш, преди да замахнеш
може би всичко ще ти се стори различно.
В храстите може би не се крие враг,
а пухкаво зайче.
Ти не си Пазителят, Ти си просто Човек,
не удряй преди да се усмихнеш.