ВАПЦАРОВ ОТБЛИЗО – V част

Поделянето на Вапцаров ставаше с войни

Неочаквано възвеличеният е капитал за близки и приятели. Баба Елена и Бойка са в битка за тлъстите хонорари. Майката на Вапцаров поръчва отмъщението за сина си.

Покровителят на Бойка е възможно най-силният – Тодор Живков. Опитват се да й отнемат титлата „вдовица на Вапцаров“. Обвиняват я във фалшификацията на „Прощално“ – заменила неискан с далечен.

Пробва да се изкара активен борец, роднините търсят вината й за арестуването на Вапцаров. Бясно се мразят с етърва си Венера и с Росица Босева.

Вапцаров е превърнат в легенда. Над феномена разсъждава Христо Радевски в дневника си и изброява още трима – Кра­ли Марко, Левски, Ботев.Потомците им създали имидж, който бил много далече от действителността или поне силно я укра­сявали. Да предположим, че острите противоречия с реалнос­тта той има на ум за васала на турците Марко Мърнячевич и злощастния наш поет, а смелото преувеличение го вижда при двамата най-едромащабни национални революционери. След въздигането на Вапцаров до небесата, на близки, роднини и приятели им светва, че могат да използват връзките си с него и че това си е чист комерсиален или морален капитал. Поети и писатели, които са се отнасяли пренебрежително или настойни­чески с него, стават най-близкият му кръг Докато истинските му приятели са били някои от кръстилите се нови художници – Александър Жендов, Борис Ангелушев, Николай Шмиргела, Стоян Сотиров, Иван Керезиев или прохождащи в литературата от македонския кръжок – Антон Попов, Михаил Сматракалев, Коле Неделковски.

Най-ожесточени са битките между роднините на Вапцаров и Бойка. Започват ги тя и баба Елена, а бившата съ­пруга на поета ги продължава и отвъд гроба чрез дневни­ка си, издаден след смъртта й. Само една от причините за свадите са наследството и хонорарите. И двете следят про­мените в закона за авторското право и си търсят своето. Кавги­те помежду са на приливи и отливи, с моменти на примирие. Бабичката внесла кръвнината за Вапцаров в текесето в Банско, за да няма ежби между роднините. Бойка поставила въпроса за наследството на апартамента на софийската улица „Ангел Кън­чев“ 37 преди разстрела. Обвинява я един от враговете и Росица Босева, годеницата на Антон Попов. Това е последното жилище на Бойка и Вапцаров. Само, че излиза като клюка, защото апар­таментът не е техен, а на леля му Магда (на диалект – Манда) от Америка, сестра на Йонко. От средата на 1940 г. тя го дава на попреминалите младоженството и на другия си племенник Борис и жена му Венера да живеят там без наем. От януари 1943 г. до юни 1952 г. Бойка вече е била квартирант и си плаща­ла, тя си пази договор за уреждане на сметките с хазайката от 1958 г. Този апартамент и къщата в Банско от 1952 г. са музеи и собствениците им са си взели парите, макар че Мая и брат и Никола Борисови си върнаха наследството наскоро в станалия голям курорт град и дори поискаха обезщетение от държавата за ползването му в миналото време. От издателството на БКП за обемистата сбирка на Вапцаров през 1946 г. Бойка не получила нищо, а и от детската книжка през 1947 г. Същото партийно из­дание е извъртяно и 2 години след първото. Това вбесява Бойка, казали и да си уреди наследствените отношения с Вапцарови и тогава щели да и платят. Тя изпраща на баба Елена писмо, което най-напред публикува авторът (Е. Христов във в-к „Де­мокрация“, 18.11. 1998 г.). Докато са свързани материално, все ще имало за какво да си пишат. Съпругата иска половината от имота и се отказва от хонорарите досега и от наградата – лите­ратурна, преди световната за мир. Но срещу нотариална декла­рация за половината от второто издание, а не едната трета. Те изпреварвали закона, който се променял от средата на годината, датата е 29 януари 1949 г., но „офертата“ е дописвана до изпра­щането и на 25 март. Така Бойка печелела от бабата 50 000 лв., а ако не се съгласяла, щяла да ги търси и тях и предишните 93000 лв. чрез съдебни дела и това правело 143 000. Райна си спомня, че майка и продала друг имот, за да плати на снаха си за дела от къщата. Бойка се хвали, че след втория брак не получавала хонорари, но не е истина. И си признава – че когато права имал само преживелият съпруг, тя пратила заявление в издателството „Български писател“ да дават половината на бабата. Майката на Вапцаров и благодари, че дели с нея от добра воля с писмо от ноември 1954 г. Женевската конвенция за авторското право от 1972 г. урежда парите да се разпределят между преживелия съ­пруг и родителите, но и дотогава това било практиката в Бълга­рия и снаха и свекърва не ритали срещу нея. Бабата умира през 1969 г. Неприязънта им не идва само от материалните интере­си. Когато Бойка се омъжва втори път, бабата Елена ляга болна. Въпреки, че са обсъждали вече това. Вапцаров и казал, като се прощавали преди разстрела – да се ожениш за човек от нашите среди – и майка му се съгласила с думите му – хубаво, но не веднага. А вече е пролетта на 1951 г. Неправилно е разчетено като проклятие заради завъртяния почерк писмото на бабата до невестата-ще станеш на чурук дъска. По-вещи тълкуватели го приемат за добро пожелание, макар и лицемерно – не ке стъпиш на чурук дъска. Бойка получава от бабата още няколко писма до 1959 г. Преди две години бившата снаха е помогнала на внучка­та Елка, дете на сестрата на Вапцаров Райна. Ударила и рамо, за да я вкара в софийския по специалността българска филология. Не след дълго роднините започват войната срещу нея.

Кампанията срещу Бойка открива статията на генерал Крум Радонов във вестник „Народна армия“ от февруари 1962. Поръчана му е лично от баба Елена като отмъщение срещу тези, които смята за грешни пред сина й. Но среща съпротивата на Тодор Живков. Неслучайно филипиката на партизанския ас е минала през цензурата. Тя е срещу настойни­ците му в литературата, които не са го признали – неговите „учи­тели“ Христо Радевски и Георги Караславов. Елисавета Багряна е виновна като свидетел по делото, че казала нещо, но съвсем незначително. Баба Елена и братът Борис простили през 1959 г. на другия свидетел на Вапцаров на процеса, семейния прия­тел художника Константин Щъркелов. Плакали заедно, когато дошъл в Банско. Той заедно с любовницата си поетесата били сплашени преди извикването им в залата от помощник-прокурора. Художникът се измъкнал с това, че познавал Вапцаров като дете, но оттогава му загубил дирите. Ударът е насочен и срещу Бойка – че не била тяхна, че бързо забравила съпруга си, станала постоянна посетителка на офицерските балове в Кава­ла и демонстративно показвала връзката си с фашисткия кмет на остров Тасос Спас Висулчев. Отново си върнала бащината фамилия Димитрова. На смъртния одър баба Елена отказва да види Бойка, която идвала три пъти да се сбогуват. След статията Бойка е компрометирана и дори имало нещо като масова психо­за срещу нея, позната я предупредила да се пази от физическа саморазправа. Въпреки опроверженията на Георги Караславов освен в „заблудения“ от партизанския генерал „Народна армия“ и в „Литературен фронт“. Заобиколена е от омраза, противни­ците и са много, а доброжелателите и се броят на пръсти – се­мействата Стоян и Костадинка Захариеви, Димитър и Спасунка Терзиеви, все участници в конспирацията, Емил Попов, при когото Никола се водел механик за прикритие на опасните му занимания. И на моменти уредникът на вестник „Литературен критик“ Константин Цапев, Вапцаров му бил редактор за някол­ко месеца. Когато Асен Босев открил в бодящия вестник „Стър­шел“ специална рубрика, за да се подиграе на Бойка, тя искала да му каже, че вади нож на умряло куче. Вдовицата объркала Райна Княгиня с Рада Госпожина от „Под игото“ на Дядо Вазов. Главният на хумористичния орган правел услуга на жена си Ро­сица Босева, годеница на Антон Попов. Тя също и е неприми­рим враг. Борбата продължават по -младата генерация Вапцаровци – Венера и Борис. Останалите роднини и приятелите на нещастния поет са също против нея, доста се е постарал Миха­ил Сматракалев от Македонския литературен кръжок, а изклю­ченията са Юрталана (Караславов) и Радевски. В тоталитарно време мненията не се разтръбяват навсякъде, а се казват под сурдинка или в по-тесен кръг. Но избиваха в спомените, особе­но за най-уязвимия момент в биографията на Бойка – връзката и с кмета на най-голямото тасоско село Казавити, месец или два след разстрела, тя го представяла за свой братовчед. Кога­то след уж индивидуалната акция на Крум Радонов конфликтът взема открит характер, воюващите започват да се замерват с из­ложения до най-висшите или стоящите малко под тях партийни функционери и да търсят подкрепата им. Бойка веднага пише до Първия, до ЦК и до Благоевския районен комитет (днешната Триадица) като отрича всичко, дори за Висулчев и претендира за признаването и за активен борец. Сменяла си името само в дипломата по математика от софийския, тя довършва образова­нието си след 1946. Защото така се записала преди женитбата им с Вапцаров. Но си има документи от общината и от БЗК-кредит, където е работила дотогава, че е с фамилията на мъжа си. Венера каза на автора Евгени Христов, че Бойка имала паспорт с бащиното си име, прибран в таен архив на БКП. До юли 1962 г. Росица Босева и Венера Вапцарова вече няколко пъти поис­кали да бъдат изслушвани от ЦК, но им отказали. Въпреки това изложенията от роднините продължавали. Бойка при разговор с Евгени Христов се оплака, без да уточни бройката им – „колко пъти“. За едно от средата 1979 г. със сигурност знаела от Георги Джагаров. Големият покровител на Бойка е Тодор Живков. Още след статията на Крум Радонов секретарят на ЦК Митко Гри­горов нарежда да се дадат опроверженията. Живков на пленум на висшия партиен елит дава сигнал, че ще я защитава и при случай говори за прогресивните кметове в Беломорието като Висулчев. От 1965 г. бившата съпруга е сътрудник в Института по литература в БАН, специално е открит сектор „Никола Вапцаров“. Назначението и е уговорено на вечеря на най-отбраната номенклатура. За да я вземат вече с лепнатото и петно с Тодор Живков го организира Йонка Коцева, жена на Венелин Коцев, заместник секретар на ЦК. Двете са работили в БТА.

Опитват се да отнемат на Бойка званието „вдовица на Вапцаров“. Атаката е организирана около едно от двете му последни стихотворения – „Прощално“. В обръщение е вка­рана и новата му „жена“ Иванка Димитрова, ако отървял смъртта. Голямо усърдие проявяват роднините му и Росица Босева. Подхвърля се и за интимни лирики на поета, заключени в сейф – пет. Оспорването на стихотворението започва почти веднага след първия удар на Крум Радонов – в спомени в ембле­матичното списание „Жената днес“ от другарката на Антон По­пов, така е представена Росица, около 20-годишнинита от раз­стрела. Там заместник-главна е Соня Бакиш, жената на Станко Тодоров се държи лошо с вдовицата на Вапцаров. Излиза, че стихотворението е пипнато от Бойка, а не което тя се опитва да наложи. Че в последните часове Вапцаров в посланието си с изрично посвещение на жена му в стиха „нечакан и неискан гостенин“ сменил лошата дума с далечен. Поправката била с молив. Росица Босева разбива версията и. Лист от бележник с последните стихотворения, това и „Борбата е безмилостно жес­тока“, заедно с вещи на смъртника, и били предадени от поли­цейския комендант на стрелбището капитан Радев. И чрез нея попаднали у Бойка, а не лично от ръцете на автора. От казаното излиза, че тя после е смекчила острия епитет. Стихотворение­то го има в другия вариант на две места – в жълтата тетрадка „Сампа“ и в синия кожен бележник „Байер“ – Вапцаров ги дал пак преди четене на присъдата на Младен Исаев. Той връща на брат му Борис бележника, а тетрадката показва едва през 1970 г. В първото издание на съчиненията му от 1946 г. с редактор Христо Радевски и художник Николай Шмиргела влиза вари­антът на Бойка. Версията и е, че тогава листчето с „Прощално“ и „Предсмъртно“ се изгубва в издателството на БКП. Тя искала от Шмиргела да направи факсимиле, но той и отказал, защото нямало да излезе добре. После и става непримирим враг. Във второто издание от 1948 г. с редактор Борис Делчев в бележи­те се споменава и за другия вариант. Защото едва тогава Борис показва бележника. От 1972 г. нататък този вариант вече ста­ва по-популярният. Редакторката в издателството „Български писател“ Цветана Джагарова, съпруга на културния велможа, дава предпочитание на неискания от Бойка. И то в тиражната и излизаща всяка година книжка от „Библиотека за ученика“. Редакторката неофициално отговорила на жалбата на Бойка до издателството: А имало ли е такова листче? Преди това тя е сил­но подразнена от вестник „Пулс“, който за 60-годишнината на Вапцаров през ноември 1969 г. изтипосва лошия първи вариант. Оттогава се смразяват с редактора му, политзатворника Геор­ги Свежин. Пак по това време из провинцията в масов тираж на факсимиле бил разпространявано стихотворението, в което поетът е неискан гостенин. Източникът бил уредничката на со­фийския музей на Вапцаров Теодора Стоянова. Бойка я смята за враг още от събирането на вещите на Вапцаров. Уредничката трябвало да ги откупува, включително и оригинали на картини, а вдовицата казва, че ги подарявала или заменяла за друга, ако са предмети от бита. Росица Босева я обвинява, че след смъртта на Вапцаров тя продала вещите му и мебелите на вехтошари, за да не и се мотаят. Дълго, до 1983 г. със сигурност във вестник „Отечествен фронт“, другарката на Антон Попов държеше на своето, че поправката от неискан на далечен не е от поета – пак не директно, а че листчето минало през капитан Радев и нея. За останалото се досещайте. Но в годините преди смъртта си тя омекна. В разговор с пишещия Евгени Христов каза – това е много силно обвинение, може в последния момент да му е ста­нало мъчно. Вдовицата на Вапцаров се разсърдва на Николай Христозов, защото в книгата си „Гарнизонното стрелбище“ от 1983 г. предпочел версията на враговете и.

Бойка опитва да се изкара активен борец, а роднини­те на мъжа й и останалите й врази – че идейно не е тяхна и започват да изясняват държанието й в полицията и дори вината й за арестуването му. През февруари 1942 г. носила куфар с тротил и няколко пистолета от квартирата на Костадинка Захариева в квартал Слатина до дома си, а Атанас Романов я охранявал. През декември 1941 г. Вапцаров намерил пушки за купуване и тя сключила с БЗКбанка заем за 6000 лв. Била техническо лице на Цвятко Радойнов и една от тайните квар­тири била ул. Дебър – там живеел Кирил Николов, приятел на поета и осъден като явочник и за обмяна на партийни пари. С квартирантката и Митка Лалова преписвали и разнасяли по­зиви за Източния фронт, носила храна на осъдените доживот руснаци от групите на парашутистите и на Лъчезар Аврамов, отървал куршума като непълнолетен. Етървата и Венера казва, че си измисля и е права. Но Бойка поне се е досещала с какво се е занимавал Вапцаров. Защото той е бил полунелегален -полулегален. Братовчедът му майчина линия Везов подхвърля, че Бойка направила кафе на полицаите при обиска. А Венера – че съпругата на поета-конспиратор не е арестувана в БЗК, а тя я извикала от там. И че Бойка се върнала още на другия ден. Без съмнение обаче няма вина за арестуването на мъжа си, каквато се е хвалело, че докаже ченгето-писател Костадин Кюлюмов. През 1979 г. той говорел против нея и поддържал роднините на

Вапцаров, но като се разровил в архивите на МВР, където се па­зело делото срещу ЦК, се разубедил. Бойка смятала, че се е по­вел по ума на племенничката Мая. Сестрата Райна говори про­тив вдовицата в музея в Банско като я определя за недостойна в идейно отношение. А мъжът и Георги Коцаков е полицай, убит веднага след 9 IX 1944 от комунистите за отмъщение. Осем го­дини след това заплита в мрежите си в Благоевград директора на затвора Гьорче Марков, който си оставил жената, за да вземе нея. Райна се помни с това, че на делото през 1936г. за отвли­чането на Йонко от михайловистите свидетелства срещу баща си. Старецът го удря сърдечна криза и не е иска да я види до края на живота си. Райна подарява на снахата второто издание на книгата си „Бакьо“ през 1978 г. с автографа – На Бойка, да ми прости объркването. Най-вероятно защото е вкарала дъщеря и Елка в софийския по специалността българска филология около 1958 г. Но междувременно е злословила доста против нея.

Особено несдържана е омразата между жената на Борис Венера и Бойка. Вдовицата на Вапцаров обвинява етърва си, че слагала думи в устата й. Бойка била в ролята на не­удобния свидетел за нея и за Росица Босева. Когато Никола станал известен поет, те се нахвърли да я унищожат, за да не може да и се вярва, или ако проговори, че е от злоба и отмъ­щение. За Венера Бойка имала да каже, че с майка и Райна са обвинявали Вапцаров като виновник за арестуването на Борис и на леля и Мара Междуречка. Семейството на аптекарите Алек­сандър и Мара повече били забъркани, отколкото съзнателни конспиратори. Македонският комита и съветски агент Павел Шатев им оставил на съхранение радиостанция и валута, които те предали на поета. Венера и майка и били от тези, които се окайвали, че Вапцаров им запалил свещ на главата. Знаело се и за многото написани страници при следствието от поета. Ве­нера и Райна били в групата жени, които повярвали, че от него идвали големите разкрития. Едва после се разбрало, че има про­вокатори. Освен това след арестуването на Борис и заминаване­то му за лагера Еникьой майка и опявала, че не е трябвало да се омъжи за него, а за някой си адвокат Новански. Росица Босева се страхувала от Бойка пак заради интимни тайни. Тя знаела подробности за връзката и с Антон Попов, които не говорели добре за нея. Но ги премълчавала заради паметта на убития. Бойка напада Венера, че сложила в устата и думите: аз вече не съм ваша. Били казани веднага след разстрела Те влязоха и във филма „Професия съпруга“, появил се на екрана на БНТ през януари 1993. Каква низост, каква мерзка душа е това, отзовава се заради постъпката и Бойка, с която са се хванали яко за гуши­те. В по-ново време опит за реабилитацията и прави Атанас Лазовски с книгата „Съпруга на безсмъртен“, излязла през 2009. Критикът живее в родното си село Нови извор до Асеновград и е събирал анкетите от ималите вземане-даване с Вапцаров много по-рано. Той казва – през 1983 г. и може да му се вярва. Книгата беше готова отдавна. Но фенът на Бойка се страхувал, че племенникът Никола, синът на Борис, ще го съди. За това се оплаква в писмо до нея от януари 1995 г. След смяната на поколенията войната срещу Бойка продължават той и сестра му Мая. В началото на 2012г. те доверяват на жълт ежедневник, че докато Вапцаров е бил в затвора, жена му забременяла от друг. Възможно е да се е срещала със Спас Висулчев и преди раз­стрела, защото само месец-два след това започва да го приема в апартамента им открито. Така разсъждава братовчедът на поета Любомир Везов. Но забременяването и е пример за черен пиар.