Loading...
Здравей, ела седни, ей тук срещу мен да мога да те виждам хубаво.
Какво ще пиеш, хайде да си вземем по едно кафе.
Не, не искам да се качваме горе, ей тук навън.
Нека да си поговорим, за всичко, за това което беше преди, което е сега и което ще бъде.
Как така не знаеш дали ще има после, ще има разбира се, ще има.
Да знам, че си болна, да знам, че това не е обикновена настинка която ще мине за седмица, но какво от това, ще се оправиш, ти си силна, знам го със сигурност.
А не, не ти вярвам, не може да си се уморила.
Казах ти, че не може.
Да бе знам го това, всичко знам.
Знам, че от малка ти се налага да си силна, но не може да се уморяваш да бъдеш такава, не и ти.
Да, да, да, знам всичко това, знам как на 14 години остана без баща, знам как ти се присмиваха децата, че си копеле, че си дъщеря на престъпник, макар че баща ти не е престъпник, да лежал е в затвора, но не защото е откраднал или убил, или е измамил, просто ситуацията тогава е била такава.
И за майка ти знам, знам как я гледаше, когато тя беше на легло, знам че ти беше малка тогава. Знам, че и тя си отиде когато ти беше едва 18 годишна, но пък тогава вече беше омъжена.
Да, май и тук не ти провървя, след 18 години брак той си тръгна, но пък имаш двама сина, нали.
Не си сама, нали това казвам, имаш двама сина, няма да те оставят.
Какво казваш, не искаш да ги тревожиш тях, това няма никакво значение, колко пъти ти си се тревожила заради тях, колко нощи ти не си спала заради тях, колко сълзи ти проля заради тях. Единия дори и лекарите го бяха отписали, казаха ти в прав текст, че няма да живее дълго нали, показаха ти смъртния му акт, където единствената непопълнена графа беше точната дата и час на смъртта, но ти не се предаде, нито за миг не си помисли че можеш да се предадеш и я го виж сега, порасна си голям мъж.
С другия колко нощи изкара по болниците, дори и сега когато вече е над четиридесет годишен мъж, му помагаш в живота. Не сe предаде нали, няма да го правиш и сега, не ти позволявам.
Какво значи това, майка съм, длъжна съм, те пък са ти синове и те са длъжни.
А не, въобще не е различно, сега е момента в който те да си върнат за всичките грижи. Престани да ми повтаряш, че не искаш да ги тревожиш и да им тежиш, та ти си им майка, не може да им тежиш. Знаеш ли колко по-тежко ще им бъде ако теб те няма, знаеш ли.
Винаги си помагала и на тях, и на всеки друг на когото си можела, ами дойде момента в който всичко това да ти се върне.
Омръзнало ти е от болести казваш, е че то на кой му харесват болестите, сега ти си болната, сега ти си тази която има нужда от подкрепа и грижи. Да бе да, как така ще се оправяш сама, не си го и помисляй.
Какво казваш, не.
Казах ти не.
Не са сълзи това бе, просто нещо ми влезе в окото.
Това не е важно сега, нали ти казвам че не е важно, откъде, колко това са подробности, сега важната си ти, всъщност винаги си била важна, е може би понякога не го осъзнаваме така силно, но в момента не е така.
Престани, казах ти че това няма никакво значение и това как се чувствам също няма значение, какво значи не си свикнала някой да се грижи за теб, аз някой ли съм, аз съм ти син, че ако аз не го направя, кой?
Знам че ти тежи, знам че се умори от живота си, но какво да го правиш, живот, понякога се смее, понякога се зъби, а друг път направо хапе, всичко е много просто, единственото лекарство срещу живота е да се живее, това е.
Няма да се притесняваш от нищо, каквото трябва да се направи, ще се направи и разбери най-накрая, не си сама, не си.
Изпи ли си кафето, аз също, ще се прибираш ли?
Добре и аз ще тръгвам, а ти просто помни, не може да се уморяваш, няма да ти го позволя, просто е ще живееш.
Тръгна си, той остана още малко, гледаше след нея, годините наистина я бяха уморили, но не можеше точно сега да й позволи тя да бъде уморена и слаба.
За пръв път видя в очите й страх и умора, не го беше виждал досега, дори и преди години когато новороденото й дете почина, дори и тогава тя беше силната, но сега?
Някаква прашинка отново насълзи очите му, знаеше че и него го е страх, може би повече и от нея, но никога нямаше да позволи тя да разбере това, никога.
Въздъхна и си тръгна, успокоявайки сам себе си с думите:
– Какво като е рак, толкова хора живеят дълги години, тя ще е от тях.
