Loading...
Аз съм друга песен
и косите ми са чупливи.
В дъждовната есен
скитам по пътища криви.
Ти ме извая
в мимолетно дихание,
което в безкрая,
е черно изгнание…
Днес се прераждам
с мъки Сизифови.
А колко отдавна
предрекох го в стихове.
Кръгът се пречупва
и чувам гласа си.
Пак ще съм луда,
но далеч от гнева си.
Powered by Ultimate Social Comments
