Мълчанието на журналистическите агнета

В кухнята на сготвените, двайсетгодишната манджа най-после се размириса на прегоряло

Аве Цезаре: Обречените на смърт те поздравяват! Така се е викало по гладиаторски с верига на шията. На ония римски арени, родили с кръв, войни и сълзи демокрацията, правилата на правото и ескстрата „свободно слово“. Наричайки го „четвърта власт“. Процесът е текъл дълго и мъчително преди Христа. Днес – над 2000 години по-късно, поне в постсоциалистическа България, лъсна тъжната истина, че въпросният „процес“ нито е започвал – камо ли да е свършил.   А на арената на „четвъртата власт“ в нашата балканска територия в преход – от социализъм към капитализъм, няма гладиатори. Там – по пантофи, без пантофи, по пижама, без пижама – се оказа единствено една „Мадам В.“ Посочи я един от цезарите – Ахмедикус Доганикус, нарочен – или определен за такъв, по време на въпросния сбъркан преход. Но атакуващият „Мадам В.“ си спестява най-важното – освен разказа как си е заел „трона“, и как точно тая дама, го е лъскала, кои са „факторите“ осигурили и на двама им подобна престижна позиция? Не казва и дали същите „фактори“ са пуснали зелен семафор, както пред неговата собствена поява на политическия хоризонт, така и за тази на серията работодатели, стимулиращи или симулиращи нещо като „четвърта власт“ на субекти от ранга на „Мадам В.“ Работодатели с мъгляв произход на капитали, но със секретни ДС-прозвища, или пък със значими културо-трегерски от сорта – „паметник“ на някаква си журналистика. Такава, за която се раздават нови ордени за стари планински и черно-храбърски постижения например. 
А иначе в гилдията всичко е спокойно – тя отдавна е потънала. И авторът на посланието до умеещата да върти баници „Мадам В.“ го знае отлично. И той, и тя, и работодателят й – тоже. Знаят го и черноработните наемници от бранша – и ще мълчат като петите и шестите от РЕМС. Нищо, че ще ги боли – когато от хоризонта си отиват събратски издания. Случва се – вече повече от 20 години. В небитието минаха и „Континет“, и „Кеш“, и „Демокрация“, и „Свободен народ“ . Не дай Боже по пътя ще си заминат и изданията на работодателя Прокопиев от иначе качествената „Икономедиа“, където в момента – благодарение на голямата бизнес глътка за други начинания на издателя им, се съкращават журналистически заплати с над 30% и с 8 на сто маркетингов и прочие персонал.
И на целия тоя весел фон днешният премиер Борисов рече от катарската столица – всички ще плащаме, и вие ще плащате, журналистите ще плащате за сегашната тежка криза щото мълчахте за далаверите на досегашните управляващи – за Цанков камък и подобни (случайно „Мадам В.“, дето носи и баница в Банкя, се разписа първа по тая тема). Прав е г-н Борисов, абсолютно е прав – ама защо не спомена поне поради каква причина се отказа да води „карез“ на догановите медии, а и от обещанието, дадено преди парламентарните избори миналото лято, да огласи цялата истина за капиталите и възхода на българските медийни олигарси?