Loading...
Не е нужно да пътувате до Москва, за да разберете как руските опорки се ретранслират през български национални медии. Вчера по БНР чух „задълбочен“ разговор, воден от Стефан Кунчев, за „гафовете“ на президента Макрон – последният случай със самолета – в компанията на „суперексперт“ по пиар. Дотук добре, националният ефир е търпял какво ли не, а свободата на словото е основно право. Проблемът обаче е в един „дребен“ детайл: личните проблеми на Макрон, ако изобщо съществуват, нямат връзка с големите предизвикателства пред френската и европейската политика, особено що се отнася до ЕС и войната в Украйна – там, където Кремъл усеща напрежение. Това си е жълтевина, в която няма обществено значими последствия, което би трябвало да бъде репера за истории, които се анализират и споделят в националния ефир.
Не става дума само за Макрон. Лидери като Кийр Стармър и Фридрих Мерц също са мишени на атаките на руските служби. И той е обект на дискредитиращи атаки по всички фронтове, защото Великобритания е един от най-последователните защитници на Украйна. А нашите „журналисти“ и „експерти“ в ефир с лекота повтарят изфабрикувани истории, като тази за „наркотика“ във влака, с който пътувал Макрон. Всеки с елементарна наблюдателност би разпознал обикновена кърпичка и човек, борещ се с хрема. Нормално е да я прикрие, когато е в кадър. Веднага след това Мария Захарова пуска в оборот тезата за „наркомана Макрон“, приятел на „наркомана Зеленски“ – класическа пропагандна схема. И родните „експерти“ дори и за миг не се усъмниха в тази съшита с бели конци манипулация. Важното е да има предаване и слушателите да запомнят, че онези там от Запада са наркомани.
Още по-лошо, нашите журналисти и експерти, не просто споделят, те усилват официалната руска пропаганда и то максимално брутален начин. Златният журналистически стандарт изисква: когато не си сигурен в нещо, отбелязваш, че информацията не е потвърдена и може да е манипулация. Чували ли сте някога български медии да обсъждат битовите слухове за Путин – извънбрачни деца, любовни връзки, несметни незаконни богатства? Не, и няма да чуете. Или фактът, че Тръмп нарече Путин „луд“!? Защото „гаф“ има само когато радиото и „експертите“ го направят такъв.
Истинският гаф е журналистически – неспазването на елементарни стандарти за проверка и обективност. Вместо да разобличават пропагандата, някои медии я подхранват, без дори да го осъзнават.
