Loading...
По случай началото на мръсните дни, а и не само заради това, отпочвам /казармен глагол/ записки със заглавие „записки на изпълнения с хейтърска злоба злобарски хейтър“.
Петък, 20 декември, Панорама, БНТ
Шкварек упоително разтяга безсмислените си консервативно-националистическите небивалици, които всъщност прикриват основното противоречие на родната действителност- борбата срещу корупцията и стремежа на част от обществото /умните и красивите/, България да стане правова държава. Иначе Шкварек говори гладко, а за свикналите да се плацикат в плитчините на мисловността /тъпите и грозните/ – съвсем убедително.
До него седи едно стеснително, безлично и неубедително, но иначе добронамерено същество /май Брегов се казваше/ и се опитва да защити някакви либерални постановки, но не успява поради липса на възможности, способности и умения.
Като усещане у повечето зрители – либерализмът е провален, красивите са грозни, грозните са красиви, умните са тъпи, тъпите са умни и трябва да се помага на Бацето Боцето отново да дойде на власт.
По БНТ три – съкрушително бездарен и скучен филм от времето на Соца, а иначе и по трите национални телевизори – тъпи реалита.
Събота, двадесет и първи декември. Телевизорите отразяват трогателната среща между Бацето Боцето и Виктор Орбан. Бацето Боцето, както си му е табиета, свойски прегръща Орбан, за да покаже колко е вървежен между европейските политици. Решавам да пусна прочутата снимка на двамата с въпрос за две стотинки и два жокера: „кои две държави са най-корумпираните държави в Европа“.
…
Неделя, или понеделник, вече не помня
Иво Христов по Евроком. Припомня ми дружинната ни ръководителка в прогимназията и учителката в „час на класния“. Тогава, преди повече от 50 години, те притеснено обясняваха /защото си даваха съзнателно, или подсъзнателно сметка за тъпотата на обясненията си/, същото което бълва сега Иво Христов.
Че Америка и Западът са прогнили и всеки миг ще се разпаднат – това беше в основата на приказките му, от тъпотата на които, за разлика от дружинната, той не се притесняваше и сякаш дори не осъзнаваше. Макар да мина повече от половин век от подобни пророчества, макар да се срутиха сума ти режими и диктаторчета, включително и „великият“ Съветски Съюз, а Америка и Западът все така да си се разлагат без да се срутват.
И ми се дощява да се разпадне най-после пустият му прогнил Запад, та да се свърши най-сетне с явно невежественото бръщолевене на Иво Христов и подобните му. Защото мнозина са като него, но разликата е, че той е коскоджамити професор. А защо е професор си остава една академична, ендемична и онтологична тайна. А има и още такива ендемично-онтологични тайни. Дарина Григорова, например, която също е професор, че и доктор отгоре, която избълва следното пророчество:
„След денацификацията на Украйна, която е въпрос на време, ще последва денацификация и на България“.
Такава пък чак тъпня и путинягите в кварталната кръчма биха се посвенили да издумат. И говорителката на баба Ванга Нешка Робева не би издумала. Ама професор-докторката може. Изводът е, че кварталните пияници и дървени философи спокойно могат да се препоръчат като професори, доктори на науките, ли най-малкото доценти. Ами щом Григорова и Пиргова са такива, защо пък те да не са…
Шоуто на Токмачиев по БНТ ех, клета жалост и жалка клетост.
24-ти януари, май се води Бъдни вечер
По БТВ едно попче говори за Бога, но нищо човешко, нито божествено няма в приказките му, макар да употребява думата „Бог“ във всяко изречение. Просто схема, калъп, матрица, изтъркани изрази на старателен и некадърен чиновник, един изкуствен интелект би се справил несравнимо по-добре. Въобще църковните ни чиновници и жреци сякаш не са чели Евангелията, та да научат от изворите как се проповядва. Ама това не е всичко. Гледа попчето аутокюто, ниже, запъвайки се, изтърканите си приказки и изведнъж натоканата водеща срещу него му задава един съкрушителен, смайващ, разтърсващ, раздрусващ, разкатаващ, разбиващ, сърцераздирателен и умопомрачителен въпрос:
– А вярвате ли, че светлината и доброто ще победят тъмнината и злото?
И ми се прииска попчето да й отвърне:
– Че ако не вярвах щях ли да съм поп ма, мисирко шашава.
Ама ех, точно такова чудо няма как да случи на Коледа.
По БНТ естраден концерт
Три певици и певец пеят не лоша иначе песен, с проникновени уж и по-скоро тъжни слова : „всичко това е тя, останалото съм аз“ – предполагам я знаете. Пеят я обаче с почти малоумен и при всички случаи необоснован възторг. Най- възторжен е певецът, особено когато пее следния многозначителен и тайнствен припев :“бимбаларейла, бимбаларейра, бимбаларейла, бинбаларейла-бин“. И го повтори този припев най-малко шест пъти, вероятно за неспособните да вникнат от първия път в дълбокия му смисъл.
И пак по едно от бенететата Драго Чая обяснява Радичков /с откъси от пиесите му/. И добре, че той го обяснява, а не аз, защото аз бих казал нещо, което иначе никой никога не би посмял да каже, най-малко пък така наречените ни интелектуалци и разбирачи – театрали:
При Радичков няма герои, персонажи, образи и действащи лица. Има схеми /калъпи, матрици/, независимо дали в пиесите те са обявени за селяни, граждани, пияници, трезвеници, полицаи, попове, или стражари. Уж различни хора има в пиесите му, а всъщност има един човек. Защото всички те са еднакви и говорят еднакви „мъдрости“. Говорят ги завалено, със селски изражения и на диалект, който не съществува никъде. То май затова артистите с такъв кеф ги играят- няма нужда да се напъват и да се вживяват в разни образи, образи няма, достатъчно е да издумат тия „мъдрости“ със смешен глас. Макар всъщност това да не са особени мъдрости, а в най-добрия случаи остроумия, вървежни при писателски и художествени запивки в нашумелите през Соца две-три заведения, но остроумия обкичени с иносказания, метафори, намеци, двусмислици, отправки /асоциации/ и всякакви художествености, чието изобилие, без да може да замести липсата на дълбочина и истински смисъл, принуждава простодушния потребител да се престори, че ги харесва, за да не мине иначе за прост.
/може и мен да обявят за прост след това откровение, дали пък ми пука!…/
Както и да е, всичко това би било по-скоро забавно, ако с пресиления си стремеж да се направи впечатление с нещо особено, ако не и изключително, Радичков не представяше иначе достойните и сурови люде от Северозапада като смахнати хаховци, чудаци, откаченяци и чешити, което всъщност си е клевета.
И като едно изключение от злобарските ми писаници предлагам и нещо сравнително добро – отправката към него: https://www.youtube.com/watch?v=Xbp0Yy2o0Qs
И накрая, по случай празниците ви пожелавам много тинтаралейра, тинталарейла, тинтаралейла – тин.
