Човекът с часовниците

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

the persistence of memory 1931 salvador daliНа автобусната спирка нервен човек гледа часовника си и псува през мустак.
– Какво има господине? – доближава се до него възрастен мъж с прошарена коса, протъркано сако и стар кожен куфар.
– Пустият му рейс пак закъснява! Ей на – трябваше да е дошъл преди пет минути, а аз закъснявам. После иди се оправдавай с градския транспорт, банално!
– Не господине, не закъснява, просто се води по друг часовник. Ето вижте! Възрастният мъж повдигна ръкава си. На косматата му ръка лъснаха дузина часовници. Един с един не си приличаха и всички бяха с различно време изобразено по циферблатите и чрез стрелките им. Имаше дори и такива, които не бяха с дванадесет часово деление, изглеждаха доста странно.   
– Ето – този е за градския транспорт, в частност на тази автобусна линия   – посочи един от електроните часовници човекът. Прост обикновен часовник с черна гумена каишка, която се бе впила в месестата му ръка. – Ще дойде след три минути.
Ядосаният гражданин се опули при вида на всички тези часовници.
– А другите за какво са? – зачуди се той.
– Този е следващият автобус, с който се придвижвам – и посочи още един обикновен часовник до първия – Този е за времето при дъщеря ми в Щатите – часовникът бе доста лъскав. – А този за дъщеря ми във Франция. Този е за работата, този за е за семинара, на който отивам сега – сочеше човекът часовник след часовник. – А този е за моето си време – часовникът бе най-хубав от всички, стар, механичен, майсторска изработка.
– А тези странните за какво са? – прекъсна го другият човек.
– Те отброяват часовете на Меркурий, Венера, Марс, Земята, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон, Ерес и на Луната дори.
– Господине, вие не сте със всичкия си! – гражданинът се отдръпна от човека с часовниците, а той само се усмихна и спусна ръкава си.

****
Годишен семинар „Звездна метрология“.

– Добре дошли доцент Вълков, подранили сте. – портиерът посрещна човека с часовниците.
– Не, не съм, по моя часовник, съм точно на време – усмихна се широко старикът.

Всеки е изместен от синхрона, въпросът е дали е мръднал с няколко минути, което е напълно допустимо, дори и полезно, или с цял век!

 

http://www.avp-bg.eu/index.php

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.