Тъмно е… Глухите удари на тежки вериги
отекват. Напомнят, че гния без глас.
Жадно… Стените поемат изсъхнали лиги,
крият бесния Аз.
Дебелото време с мазни паласки
държи ме доволно във плен.
Светлата кожа на твоите ласки
целува раненото в мен.
Powered by Ultimate Social Comments